Кълнът на ръжта е със слаба пробивна способност, затова семената й не трябва да се засяват на голяма дълбочина. Обикновено пониква с виолетов колеоптил. Брати по-силно от пшеницата и ечемика. Братенето протича основно през есента. Напролет то е слабо и често братята са непродуктивни, а продуктивните са с дребен клас. Кореновата й система се развива бързо и в края на братене отделни корени достигат до 1 m. В сравнение с другите житни, ръжта залага плитко възела си на братене. Бързият й темп на нарастване във фазите вретенене и изкласяване спомага за потискане развитието на плевелите.
Ръжта има по-високо стъбло от пшеницата и ечемика и при гъст посев, обилно азотно торене и висока влажност растенията полягат. Поради ускореното си развитие тя изкласява по-рано от пшеницата, но цъфтежът им съвпада. Това се дължи на по-продължителния период на изкласяване и цъфтежа при ръжта. Тя е типично кръстосано опрашващо се растение, при което нормалното опрашване се влияе от вятъра. Цъфтежът и оплождането протичат нормално при тихо и топло време (18-200 С) и относителна влажност на въздуха около 70%. Когато цъфтежът протича при неблагоприятни условия (обилни валежи, силен вятър, полягане на растенията и др.), остават неоплодени около 30% от цветчетата и класовете и не се озърняват добре.
Пълна зрелост при ръжта настъпва 55-60 дни след изкласяването.