Значение, произход, разпространение, добиви. Цвеклото е най-важното културно кореноплодно растение. В световен мащаб от него се добива около 40 % от захарта. Освен захар, като странични продукти, от него се получават листа, чела и опашки, които са добър фураж за селскостопанските животни.
След преработването на кореноплодните, като странична продукция се получават резанки и меласа. Първите съдържат до 15 % сухо вещество, от което около 10 % безазотни екстрактни вещества (БЕВ) и 1,2 % протеин. По хранителност 100 килограма от тях се равняват на 8 кръмни единици. Меласата съдържа около 60 % некристализирали захари, 15 % БЕВ и 8-10 % пепелни вещества. От нея се добива спирт, хлебна мая, лимонена и глутаминова киселини, лизин и др. Тя е изходен продукт за получаване на фуражни дрожди.
Допълнителната продукция от 3,2 t кореноплоди, листа, резанки и меласа по хранителност се равнява на 600 кръмни единици (450 kg царевица или 500 kg ечемик).
Цвеклото се квалифицира като добър предшественик в сеитбооращението, когато е торено добре и почвата след него остава рохкава и чиста от плевели.
Захарното цвекло е с европейски произход. Дивото цвекло (Beta maritima) от което води началото си захарното и сега е разпространено по крайбрежията на Черно и Средиземно море.
Пръв немският химик Маркграф (1747) установява, че в сока на кореноплода се съдържат 5 – 6 % захари, които могат да кристализират. След 52 години (1799) Ахард разработил метод за получаване на захар от кореноплоди на цвекло.
Съвременните хибриди са с 18-22 % съдържание на захари.
Ареалът на разпространени на културата непрекъснато се разширява – на север той достига 600 с. ш., а на юг –  400 ю. ш.
Площите, средните добиви и производството в света и у нас са систематизирани в таблица 24.
В България захарното цвекло се отглежда от края 19 – ти век.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.