Сайта се подкрепя от структурата за услуги "кърти чисти извозва" в България - КЪРТИ.БГ

Ботаническа характеристика на захарното цвекло

Коренова система. Съставена е от главен, вретеновиден корен, проникващ в почвата към края на вегетацията на дълбочина до 2-2,5 m и множество странични разклонения, разрастващи се радиално до 45-50 cm.
Главният корен расте много бързо още преди появата на същинските листа. Още във фаза котилидони достига 15-20 cm, а месец сле поникването – 60 cm.
Основната част от кореновата маса се разполага на дълбочина до 50 cm.
Кореноплод. Формира се през първата година от двугодишния цикъл на развитие на растението чрез надебеляване на горната част на главния корен, което започва при появата на първата двойка същински листа. Има конусовидна форма, леко двустранно сплесната.
Съставен е от три части:
– чело (епикотил, скъсено стъбло) – най-горната част на кореноплода. Образува се от конуса на нарастването на връхната част на подсемеделното коляно и съставлява около 4 % от кореноплода. По него през първата година се образуват листа, а в основата им се залагат пъпки от които през втората (понякога още през първата) година се разрастват розетка от листа и цветоносни стъбла.
– шийка (хипокотил) – разрастнало се подсемеделно коляно. Съставлява около 7 % от кореноплода. По нея не се разрастват листа и коренчета. В шийката се кръстосват проводящите съдове от листата и корените.
В тази част на кореноплода захарното съдържание е най-високо.
– същински корен (горната му удебелена част) – с относителен дял около 85 – 90 % от кореноплода. По разположените двустранно по тази част от него S – образни бразди (наречени “захарни”) се разрастват деятелни коренчета.
Същинският корен е разположен изцяло в почвата. Поради тази причина и ниския относителен дял на челото и шийката, кореноплодът на захарното цвекло е почти изцяло в почвата (за разлика от кръмното).
Листа. Те са едри, с тъмнозелена окраска, накъдрени, заловени на месести средно дълги дръжки.  По-младите листа имат по-закръглена, а по – старите – по-заоблена сърцевидна форма. Формират се последователно през целия вегетационен период, отначало, през 6-7 дни, в средата на вегетацията – през 3-4 дни, а към края – през 1-2 дни. В зависимост от условията (неполивни или поливни) на отглеждане на посева техният брой варира от 45-50 до 90 и повече, с фотосинтезираща площ от 0,3 до 0,7 m2. Първите 15-20 и последните 35-40 листа отмират 20-25 дни след появата си, а останалите – 60-70 дни и обуславят главно наедряването на кореноплода и натрупването на захари в него.
Листата, образувани през втората година от развитието на цвеклото са по-дребни, заострени и приседнали.
Засадените кореноплоди (щеклинги) формират розетка от листа и  цветоносни стъбла. Последните са ръбести, повече или по – малко разклонени, високи до 1,5 и повече метра. Понякога още през първата година растенията образуват стъбла (стрелкуват). Това е нежелателно тъй като при такъв посев силно се намалят добива и рандемана. Дължи се на предварително преминаване на яровизационния стадий при продължително понижаване на температурите след сеитбата, по време на никненето.
Когато щеклингите се съхраняват до засаждането при високи температури т.е. липсват условия за преминаване на яровизационния стадий, те не образуват стъбла.
Цветове. Образуват се на групи от по 2-6 броя върху главното стъбло и разклоненията му. Всяко цветче е съставено от 5 – листен перигон, 5 тичинки и едногнезден, горен плодник с триделно близълце.
Плод. Орехче с дебел двуслоен околоплодник от рехава вдървесена тъкън. Плодовете често са събрани в 2-5 съплодия. Съвременната селекция е насочена към създаване на едноплодни (едносеменни, еднокълнови) хибриди.
Масата на 1000 плода (съплодия) е от 10 до 50 g, в зависимост от броя на плодовете в съплодието.
Семе. Има бъбрековидна форма, червенокафява окраска и лъскава обвивка. Съставено е от обвивка, перисперм и зародиш. Зародишът е завит под формата на пръстен около перисперма, където са резервните хранителни вещества. Периспермът е съставен от два семедела с разположени между тях пъпки, подсемеделно коляно и зародишно коренче.
Химичен състав на кореноплода. Кореноплода на захарното цвекло съдържа средно 75 % вода и 25 % сухо вещество (17,5 захароза и 7,5 % “незахарни съединения”). Захарното съдържание варира от 16.5 до 22%. Увеличава се при оптимално слънчево греене, температура 19-200 С, високо съдържание на СО2 в приземния слой въздух, умерено фосфорно и засилено калиево торене. Намалява при продължително облачно време и прекомерно овлажняване на почвата.
Неразтворимите “незахарни съединения” са около 5 % и включват 2,5 % целулоза, 2,4 % пектинови вещества, 0,1 % белтъчини и др.
От разтворимите “незахарни съединения” (2,5 %) се съдържат фруктоза, глюкоза и други безазотни вещества, азотни вещества и др.
От технологична гледна точка много голямо значение има съдържанието на разтворимите “незахарни съединения” (фруктоза и глюкоза), както и това на лекоподвижните азотни съединения, каквито са аминокиселините (бетаин и други), наричани “вреден азот”. Те влияят отрицателно върху процеса на кристализация на захарозата. Така например една част “вреден” азот задържа кристализацията на 25-40 части захароза. Върху неговото количествено увеличение в сока на кореноплода силно влияе едностранчивото и късното торене с азот в сухи години.
Кристализацията на захарите се възпрепядства  и от солите на калия и натрия.
В страни като Германия, Франция, Англия, Унгария и др. рандеманът достига 12-14 %.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.

Напишете коментар