Място в сеитбообращението. Соргото трябва да се отглежда на площи, чисти от плеви, запасени с влага и незаразени от телен червей. Зимните и пролетни житни със слята повърхност са добри предшественици за него. Те се прибират рано и дават възможност почвата да се обработи добре, да се унищожат плевелите и да се натрупа достатъчно влага. Соргото има задоволителна самопоносимост и може да се отглежда на една и съща площ две-три години, без да намалява добивът. То се причислява към групата на лошите предшественици за зимните житни култури, понеже развива мощна коренова система с която извлича от почвата много вода и хранителни вещества. Този негов недостатък ще бъде без значение, ако в технологията на отглежданата след него култура добре се съчетаят интензивните фактори.
Обработка на почвата. Тя има решаващо значение за получаване на високи и стабилни добиви. С обработката на почвата трябва максимално да се унищожават плевелите, да се създават условия за натрупване и съхраняване на влагата в почвата.
Системата на обработка на почвата за соргото не се различава съществено от обработката на почвата за царевицата. Тя се състои от две основни звена – дълбока (основна) обработка, извършвана след прибиране на предшественика и предсеитбена (пролетна), извършвана преди сеитбата.
Дълбочината на основната обработка зависи от почвения тип, предшественика и заплевеността. Независимо, че соргото реагира на удълбочаване, дълбочината на оранта трябва да бъде 20-25 cm. След зърнени житни – пшеница, ечемик, овес, оранта трябва да се извършва веднага след прибирането им, но не по-късно от края на август. Веднага след оранта трябва да се дискува за заравняване на площта.
Когато се закъснее и оранта не може да се извърши навреме, а трябва да се проведе през сухите месеци август и септември, след жътвата се извършва подмятане на стърнището с дискови оръдия или многокорпусни плугове на дълбочина 10-12 cm. Изораните площи в зависимост от степента на заплевяването, се поддържат през есента чрез култивиране, дискуване или преораване.При отглеждане на соргото след окопни култури оранта се извършва веднага след прибирането им.
С предсеитбените обработки през пролетта се цели да се запази максимално натрупаната влага от есенно-зимните валежи и да се заравни почвената повърхност.     Броят на обработките през пролетта зависи от състоянието на почвата и колкото тя е по-чиста от плевели, толкова по-малко са обработките. Рано напролет, щом е възможно влизането в полето, при чисти от плевели почви се извършва брануване за разбиване на почвената кора. Ако почвата е заплевелена, се култивира на дълбочина 10-12 cm.
Соргото е топлолюбива култура и се засява по-късно. Това налага преди сеитбата извършване на втора обработка на 6-8 cm дълбочина, защото семената са дребни и изискват по-плитка сеитба. Площта трябва да се заравнява с леки брани, а при нужда се валира, за създаване на плитко твърдо гнездо за семената.
Използуването на тежки брани за целта не е удачно – образуват се бразди, увеличава се изпарението на влагата от повърхностния почвен слой и заравянето на семената се извършва на нееднаква дълбочина.
Торене. Соргото използува труднодостъпните хранителни вещества от почвата, поради мощната си и дълбоко проникваща коренова система, но реагира на торене. За формирането на 100 kg зърно и съответно надземна маса извлича от почвата 1,6-4,2 kg N, 0,5-0,9 kg P2O5 и 1,7-3,1 kg K2O. Ефектът от торенето зависи от запасеността на почвата и от условията на отглеждането.
Ефектът от азотното торене е най-силно изразен при поливни условия – увеличава се добивът и съдържанието на протеин в зърното и стъблата. За условията на нашата страна като ориентировъчни може да се препоръчат торовите норми: за неполивни условия – 10-12 kg N и 6-8 kg P2O5 на декар и за поливни – 15-20 kg N и 8-10 kg P2O5.
Сеитба. За сеитба на соргото за зърно се използуват хибридни семена от първо поколение, а за останалите видове сорго – обикновени семена. Хибридните, както и обикновените семена, трябва да са висококачествени – с високи кълняемост, кълняема енергия и маса на 1000 семена, чисти от плевели и да не са заразени от болести. Семенният материал трябва да се почисти и сортира. Към сеитба трябва да се пристъпи, когато температурата на почвата на 10 cm дълбочина трайно достигне 14-15о С. Това време за нашата страна в различните райони настъпва в края на април – началото на май. По-ранната сеитба удължава срока на поникването и то е нередовно.
Сеитбата се извършва при междуредово разстояние 60-70 cm. При соргото за зърно, в зависимост от почвените и климатични условия, се препоръчва гъстотата на посева 15000-20000 растения на декар. Когато се отглежда при по-малка гъстота, то брати, но братята узряват по-късно и се затруднява прибирането. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки, като семената се изсяват вътре в реда на 4-6 cm, за да се осигури посочения брой растения и се избегне разреждането. Техническото (обикновеното) сорго се отглежда при гъстота 5000-6000 растения на декар, а захарното – при 7000-8000. От захарното сорго се получава по-висок добив на зелена маса и сухо вещество, когато се засява в двуредова лента с разстояние между редовете 10 cm, а между лентите – 50 cm, с 3 kg семена на декар. Соргото се засява на дълбочина 3-5 cm. С увеличаване на дълбочината процентът на непоникнали семена се увеличава. При много рохкава почва, за да се извърши сеитба на оптимална дълбочина, трябва предварително да се валира.
Грижи през вегетация. Добри резултати при образуване на почвена кора и унищожаване на плевелите дава брануването във фаза 4-ти – 5-ти лист. Брануването трябва да се извърши с леки зъбни брани перпендикулярно на редовете, със скорост 5 km/h. При брануване в по-ранна фаза два пъти се увеличава процентът на повредените и засипани растения.
Основните видове плевели, които се срещат  при соргото са от групата на коренищните, кореновоиздънковите и късните пролетни видове.
Срещу  едногодишните шириколистни видове много добър хербициден ефект се получава от хербицидния препарат Гезаприм 50 ВП  200 – 400-600 g/da по време на вегетацията  във фаза 3 – 5 лист  на културата. Успешно могат да се прилагат  хербицидните препарати  на база 2,4 Д – 150-200 ml/da.
При употреба на хербициди обикновено се провеждат 1-2 окопавания в междуредията. Първото окопаване се провежда във фаза 5-ти – 7-ми лист на соргото на дълбочина 7-8 cm. Второто се провежда до две седмици след първото на дълбочина, 5-7 cm.
Соргото реагира много добре на напояване, независимо че е изключително сухоустойчиво. Редица проучвания на поливния режим показват, че влажността на почвата трябва да се поддържа над 70% от ППВ от поникването до настъпване на восъчна зрялост. Такава влажност, в зависимост от почвения тип и валежите, се поддържа обикновено с 2 до 4 поливки. Последната поливка не трябва да се провежда по-късно от края на млечно-восъчна до началото на восъчна зрелост.
Прибиране. Един от трудните моменти при отглеждане на соргото е прибирането и сушенето на зърното.
Соргото за зърно се прибира във восъчна зрелост, когато зърното е с типичния за съответния сорт или хибрид цвят и съдържа 15-25% влага. Прибирането е еднофазно, със зърнокомбайн, като се намали честотата на въртене на барабана на 500-600 оборота/min. Зърното, прибрано по този начин, е по-влажно поради влагата, която е поело от отрязаните части на стъблата. Затова трябва веднага да се почисти на зърночистачна машина за отделяне на листата и частите от стъблото и да се доизсуши на слънце или в зърносушилни до 12-14% влага.
Семепроизводните посеви се прибират двуфазно. Метлиците се жънат с жътварка на височина 50-60 cm. След жътварката се движи силажокомбайн, който прибира стъблената маса. Прибраните метлици веднага се изсушават на слънце или чрез вентилатор с топъл въздух, след което се овършават с комбайн. Изсушените до стандартна влага семена се съхраняват в складове в насипно състояние, при дебелина на пласта 1.5-2 m, а когато са в чували или торби, се нареждат в 4-6 реда. При съхранението складовете трябва често да се проветряват, като се следи цвета и миризмата на семената. Това се налага понеже семената на соргото са хигроскопични.
Техническото сорго се прибира във фаза млечна зрялост, когато метлиците са със сламеножълт цвят. Метлицата се отрязва с част от стъблото, а останалата му част се отрязва ниско до повърхността на почвата. След като метлицата се изсуши, зърното се отделя със специални чесала, а метлиците се сортират и навръзват по 6-8 в снопче.
Захарното сорго се прибира във восъчна зрялост, като предварително се отстрани метлицата и се извърши цялостно обезлистване на стъблото. След прибирането стъблата трябва да се преработят веднага, защото закъснението води до загуба на захари. Захарното сорго се прибира в млечно-восъчна зрялост, когато се отглежда за силаж.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.