Място в сеитбообръщението. Царевицата отглеждана при различни почвено-климатични условия, реагира по различен начин на отделните предшественици. У нас най-добри предшесвеници за отглеждането й са бобовите култури: грах, фасул, фиева смеска, люцерна и др. Добри предшественици, а те са и основни при отглеждането на царевицата в нашата страна са пшеницата и ечемикът, неподходящи са овесът и царевицата, а лош – захарното цвекло, слънчогледът и соргото. При съответното торене различията между предшествениците намалява. Царевицата може да се отглежда като монокултура без да намалява добива в продължение на 3-5 до 7 и повече години при повишена степен на химизация.
Царевицата се отглежда успешно в смесени посеви с фасул, соя, грах и др. В уплътнени сеитбообръщения царевицата може да се отглежда при напояване като втора култура за зърно или за зелена маса след репко, зимен грах, фий, ръж за зелена маса и др.
Обработка на почвата. Навременната обработка на почвата е важно условие за осигуряване на стабилни добиви от царевицата. Основната обработка зависи от предшественика, почвения тип и климатичните фактори.
Въпросът с дълбочината на основната обработка при отглеждането на царевицата в нашата страна е предмет на дългогодишни проучвания. Първите изследвания при отглеждане на царевицата без торене показаха, че удълбочаването на оранта на повечето почвени типове над 20-25 cm води до увеличаването на добивите от царевицата, като най-подходящата дълбочина е 30-35 cm. По-късните изследвания при отглеждане на царевицата с торене показаха, че ефектът от отделните дълбочини се изравнява. Изследванията на Института по царевицата в Кнежа показват, че при извършване на оранта през август, при торене, напояване и използуване на хербициди увеличаването на дълбочината й над 10-12 cm не води до повишаване на добива. Това показва, че интензивните фактори при отглеждането на царевицата имат много по-силен ефект отколкото дълбочината на оранта и анулират предимството й. Затова при такива условия на по-леките почвени типове оранта трябва да се извършва на 18-20 cm, а при по-тежките на 20-25 cm. Необходимо е през 4-6 години да се извършва продълбочаване на оранта до 25 cm при по-леките и до 30 cm при по-тежките почви.
След зимни житни куртури оранта трябва да се извърши веднага след прибиране на предшественика, но не по-късно от август. Когато оранта не може да се извърши навреме, както и на площи заплевелени с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели, непосредствено след жътвата се извършва подмятане на стърнището на 8-12 cm. дълбочина с лемежни плугове. След това се извършва оран на съответна дълбочина в зависимост от почвения тип
На предшественици, които се прибират късно веднага след прибирането им трябва да се извърши оран на дълбочина в зависимост от почвения тип, а при наличие на растителни остатъци да се осигури заораването им. Не трябва да се допуска извършване на оранта през пролетта, защото получените добиви са много ниски. Оранта след късни предшественици да се извършва с плуг с предплужници и се заравни чрез дискуване или валиране за да се предотврати изпарението на влагата. На почви с тежък механичен състав не трябва да се извършва заравняване на оранта защото във влажни години се увеличава плътността им. Оранта след различните предшественици през есента се поддържа чиста от плевели чрез допълнителни обработки, в зависимост от степента на заплевеляване. При слабо заплевеляване се извършва дискуване или култивиране на 8-10 cm., при силно заплевеляване или при поникване на много самосевки се извършва преораване на 10-12 cm. Не е необходимо извършване на допълнителни обработки на площи чисти от плевели и самосевки.
След предшественик царевица основната обаботка не се различава съществено от обработката след късни предшественици. Тя трябва да се извършва веднага след прибирането на царевицата, когато няма много растителни остатъци. При наличие на много растителни остатъци обработката включва надробяването им чрез дискуване или чрез специални раздробители, след което се извършва оран на дълбочина с която се осигурява заравяне на надробените растителни остатъци. Оранта трябва да се извърши веднага след прибирането на царевицата, защото всяко закъсняване понижава качеството й, следствие на което се понижава и добива.
След предшественик люцерна се извършва обработка с лющилници на 7-8 cm., за да се подрежат кореновите шийки и се предотврати израстването на издънки от спящите пъпки. След просъхване на кореновите шийки се извършва оран на 20-25 cm. До есента ако в изораната площ поникне люцерна се провеждат допълнителни обработки за унищожаването й.
При отглеждане на царевицата с напояване се налага текущо подравняване на площите, което е по-добре да се извърши през есента. Извършването му през пролетта води до уплътняване на почвата и влошаване качеството на предсеитбените обработки.
Пролетната предсеитбена подготовка е важно звено в обработката на почвата. През пролетта броя и вида на обработките зависи от почвените и климатични условия, от степента на заплевеляване и образуване на почвена кора. В зависимост от това обработките могат да бъдат брануване, култивиране или дискуване.
При извършване на допълнтелни обработки за поддържане на оранта през есента и площите са чисти от плевели, рано през пролетта предсеитбените обработки са брануване и култивиране. При използуване на ефикасни хербициди се извършва предсеитбено култивиране с едновременно брануване или завличане с влачка за запазване на влагата в повърхностния почвен слой.
С предсеитбените обработки през пролетта не трябва да се прекалява, защото във влажни години почвата се уплътнява, а в сухи години се създават условия за ветрова ерозия.
При отглеждане на царевицата на наклонени терени и за да се предпази от ерозия, оранта трябва да се извършва на гребени или да се оставят отворени бразди през 1 m. Това се постига чрез удължаване на отметателната дъска на последното плужно тяло с 40 cm или чрез премахване на последното плужно тяло.
Основната обработка (оран) в райони с изразена ерозия трябва да се извършва с плоскорези, които не обръщат почвения пласт.
Царавицата в нашата страна се засява и след предкултура като репко, зимен грах, ръж за зелено и др. В този случай площта се дискува 1-2 пъти веднага след прибиране на предкултурата и се пристъпва към сеитба.
Торене. То е с голям ефект върху добива от царевицата. Този ефект е особено силно изразен при отглеждането на хибриди с висок потенциал на продуктивност при напояване.
За формиране на 100 kg зърно и съответно количество биомаса царевицата извлича от почвата от 2.0 до 3.0 kg N, от 0.7 до 1.5 kg P2O5 и от 1.6 до 2.7 kg K2O.
Институтутът по торене Пушкаров – София препоръчва систематизира-ните в таблици 10 и 11 торови норми, взависимост от планирания добив, условията на отглеждане /поливни или неполивни/ и агропочвения тип.
Съществено влияние върху ефекта от торенето оказват моментът и начинът на внасяне на торовете. Изследванията у нас показват, че най-добри резултати се получават при внасяне на цялото количество фосфорни и калиеви торове преди оранта, след прибиране на предшественика.
При отглеждане на царевицата без напояване най-добре е азотната торова норма да се внесе еднократно с една от предсеитбените обработки. На много леки по механичен състав почви азотната норма трябва да се внася на части – предсеитбено и с едно или две подхранвания.
Когато царевицата се отглежда с напояване половината от азотната норма се внася предсеитбено, а друга – като подхранване, съчетано с набраздяването за гравитачно поливане.
Торенето на царевицата с високи азотни и фосфорни норми предизвиква блокиране на микроелементите молибден и цинк, в резултата на което се появява хлороза (жълтеене на растенията). При такава поява е необходимо растенията да се пръскат с 30-40 l/da 0.25-0.30 % разтвор на цинков сулфат или 0.1% разтвор на натриев молибдат.
Задължително условие от което зависи ефектът от такова третиране на посева е образуваните капки да са едри и да се задържат върху листата поне 10-15 min. С добър резултат е и третирането на семената. То се извършва по полумокър начин с 3-4 l разтвор за 100 kg семена с 30-40 g цинков сулфат или 40-50 g натриев молибдат.
Разтворът на натриев молибдат трябва да се приготви с топла вода и да се употреби ведната докато е топъл, за да се избегне кристализирането на молибденът.
Царевицата реагира добре на торене с органични торове, като най-голямо значение има оборския тор. При неполивни условия преди оранта трябва да се внасят по 2-3 t на декар, а при поливни 3-4 t на декар добре угнил оборски тор. На площите торени с оборски тор, се запазват нормите за торене с азот, като се изключва торенето с фосфорни и калиеви торове през първата и втората година. Пресният оборски тор и торовата течност са с висок ефект при царевицата и може да се използуват чрез шербетуване с поливната вода.
На кисели почви се прилага варуване, за подобряване на почвената реакция, физичните свойства на почвата и хранителния режим на царевицата. Количеството на варуващите материали основно калциев карбонат, се определя от степента на киселинност на почвата, като се внасят по 400-800 kg/da.
Когато в царевичния посев се появат специфичните признаци по листата, следствие неприложено микроторене с цинк и молибден, може да се приложи подхранване с Вуксал или Фиксал. При царевицата се прилагат всички видове Вуксал, но най-често тип 1 и тип 4 в доза 0.2-0.6 l/da. От серията Фиксал се използуват две форми – Фиксал А в доза 0.5 – 1 l/daи фиксал Б в доза 0.8-1.5 l/da.
Посевите се третират чрез двукратно пръскане – първото във фаза 4-ти – 5-ти лист на царевицата едновременно с внасянето на хербицидите, а второто във фаза изметляване.
Сеитба. За сеитба се използуват хибридни семена от утвърдените в сортовата листа за страната хибриди царевица. В една кооперация, фeрма трябва да се отглеждат няколко от най-подходящите за условията на района царевични хибриди. В сухите райони и при отглеждане на по-бедни почви за предпочитане са хибридите с къс вегетационен период и с по-висока устойчивост на суша. При отглеждане на царевицата с напояване трябва да се засяват хибриди с висок потенциал на продуктивност и дълъг вегетационен период. Когато царевицата е основен предшественик за пшеницата трябва да се засяват ранни, средно ранни и средно късни хибриди.
Семепроизводството на хибридни семена от царевица у нас е организирано в специални стопанства. След прибирането на семепроизводните посеви семената се изпращат в заводите за сушене и калибриране. В заводите семената се сортират по форма и големина в 4-12 фракции и се третират срещу болести и почвени неприятели.
На разпространените в нашата страна царевични хибриди полската кълняемост е с 10-36% по-ниска от лабораторната, в зависимост от климатичните условия и дълбочината на сеитба. Това налага преди сеитбата да се определи полската кълняемост, за да се изчисли точно посевната норма. Определянето й се извършва, като в съндъчета с размери 50/50/10 cm. В тях се засява определен брой семена на дълбочина 3-4 cm и почвата се навлажнява. Съндъчетата със засети семена престояват една седмица в помещение с температура 7-80 С. След това се преместват при температура 200 С, където след няколко дни семената поникват и се определя полската им кълняемост.
Царевицата е топлолюбива култура и трябва да се засява, когато почвата на 10 cm дълбочина трайно се затопли до 10-120 С. При почвено климатичните условия на нашата страна сеитбата трябва да се извърши между 5 април и 5-10 май. Линиите и простолинейните хибриди, като по чувствителни към топлина трябва да се засяват при 120 С. По-ранната и по-късна сеитба от този срок водят до нежелани резултати.
У нас царевицата се засява при междуредово разстояние 70 cm, пунктирано с 6-8 редови пневматични сеялки. Сеялките трябва да се движат със скорост 6-7 km/h. При по-висока скорост семената се изсяват по-редко.
В някои страни на света при отглеждането на царевицата за зърно, сеитбата се извършва на междуредово разстояние от 50-100 cm. Проведените у нас и в чужбина опити със сеитба на междуредови разстояния от 30 до 160 cm. показват, че с увеличаване на междуредието до 90 cm при неполивни условия и до 100 cm при поливни добивът при еднакъв брой растения не се изменя.
През последните две десетилетия в много страни от Америка и в някои страни на Европа се прилага директна (пряка) сеитба. Проведените у нас опити показват, че прилагането й води до значително понижаване на добивите.
Гъстотата на посева оказва много по-голямо влияние върху добива, отколкото междуредовото разстояние.
За да се извърши прибиране на даден посев с посочения брой растения сеялката трябва да се нагласи да изсява на точно определено разстояние с 20-25 % повече кълняеми семена от необходимия. Това се налага понеже не всички семена поникват, а част от поникналите загиват при нападение от болести и неприятели или се унищожават с междуредовите обработки.
Сеитбената норма е в зависимост от кълняемостта на семената, необходимия брой семена на декар за съответния хибрид, масата на 1000 семена, условията на отглеждане и е от 1 до 3 kg/da.
Дълбочината на сеитба на разпространените у нас хибриди е 6-8 cm.
При засяване в суха почва, след сеитбата се валира, за да се увеличи притокът на влага към семената.
Грижи през вегетацията. Едно от важните звена в технологията за отглеждане на царевицата. Те обхващат борбата с плевелите, подхранването при поливни условия, напояването, борбата с болести и неприятели.
Борбата срещу плевелите се извежда по механичен и химичен начин. Механичната борба срещу плевелите се осъществява чрез брануване и междуредови обработки. Брануването е с голям ефект когато се провежда във фаза поникване до 1-ви – 2-ри лист на плевелите. Чрез своевременното му извършване може да се унищожат до 70% от плевелите. Затова първото брануване при необходимост се провежда няколко дни след сеитбата. Второто се провежда след фаза 3-ти лист, а третото брануване може да се извърши, ако се наложи, не по-късно от фаза 5-ти лист. С брануването трябва да се внимава, когато се провежда в ранните фази от развитието на царевицата. Растенията не трябва да се засипват с почва, защото не могат да се възстановят. Брануването трябва да се провежда когато се вдигнe росата и растенията са с намален тургор. За брануване се използуват зъбните брани от лек и среден тип и ротационни брани. Скоростта на движение на агрегата е 5-6 km/h за зъбните и 10-12 km/h за ротационните брани. Бранува се по посока на редовете, когато агрегатите са с малко работни ширини и напреко на редовете, когато се използуват агрегати с по-голяма работна ширина.
Борбата срещу плевелите при по-голямо заплевeляване се води чрез окопаване. С провеждането му се цели освен унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата в междуредието. Броят на окопаванията зависи от развитието на плевелите в царевичния посев.
Първото окопаване е с особено голямо значение, защото в началните си фази от развитието си царевичните растения нарастват бавно, не понасят засенчване и се угнетяват от плевелите. То се извършва във фаза 3-ти – 5-ти лист на царевичните растения на дълбочина 10-12 cm и ширина на защитната зона 12-13 cm. Дълбочината на окопаването както и ширината на защитната зона трябва да се съобразяват с развитието на стъблените корени надолу и в страни. Затова при всяко следващо окопаване дълбочината трябва да се намалява с 2-3 cm, а ширината на защитната зона да се увеличава с 2-4 cm. При несъобразяване с тези особености окопаването може да нанесе вреда, когато с провеждането му е повредена кореновата система, тъй като тя по-трудно се възстановява. Вредата е много по-голяма, особено в сухи години. С окопаванията не трябва да се прекалява. Броят им основно трябва да се определя от развитието на плевелите и състоянието на почвата. С последното окопаване трябва да се извърши слабо загърляне за укрепване на растенията и унищожаване на поникналите в реда плевели. Когато царевицата се отглежда с гравитачно напояване с последното окопаване се извършва отваряне на поливните бразди.
Икономически най-важните видове плевели са балур, паламида, поветица, видовете щир, бяла лобода, черно куче грозде, свиница, кокошо и кръмно просо, видовете кощрява и др.
В зависимост от видовия състав на плевелите, степента на заплевеляване, почвения тип и редуването на културите в сеитбообръщението могат да се използуват следните хербициди:
– срещу едногодишните и многогодишни житни плевели, поникнали от семеna, включително и балур, прораснал от къси отрязъци от коренища, както и срещу някои едногодишни широколистни плевели – Ерадикан 6 Е 600ml/da. Внася се преди сеитбата със задължително инкорпориране. Като почвено предпоникващи хербициди със смесен спектър, но с основно противожитно действие се използват Гардиан, 250 ml/da, Трофи 220-320 ml/da, Аценит 50 ЕК 250-300 ml/da, Дуал голд 960 ЕК 150-200 ml/da, Дуал С 930 ЕК 150-200 ml/da, Дуал 500 ЕК 400 ml/da, Ласо 48 ЕК 400 ml/da, Ласагрин 48 ЕК 400 ml/da, Аланекс 48 ЕК 400 ml/da, Мерлин 750 ВГ 12,5 g/da, Стомп 33 ЕК 400-500 ml/da и др. За постигане на висок хербициден ефект всички гореизброени хербициди се нуждаят от благоприятна почвена влажност.
– срещу широколистни плевели – Рейсър 25 СК 200 ml/da, Рейсър 25 ЕК 200-300 ml/da, Пивот 100 СЛ 80 – 100 ml/da.
– през вегетацията на царевицата при заплевеляване с едногодишни широколистни и някои многогодишни широколистни плевели с успех се прилагат 2,4 Д аминна сол 150 ml/da, Банвел Д 125-150 ml/da, Старане 250 ЕК 200-300 ml/da и Хармони75ДФ 1 g/da. При наличие на семенно заплевеляване с участието на балур от семе и коренища и едногодишни широколистни са подходящи Мистрал 4 СК 125 ml/da и Тел 75 ВГ 2- 4 g/da. Ако освен балур от семена и коренища преобладават и едногодишни житни плевели, видовете кощрява, кокошо и кръмно просо, пирей и др. се използват Титус 25 ДФ 4-6 g/da.
Почвените хербициди се внасят по различно време – преди сеитбата, едновременно със сеитбата и след сеитбата, но не по-късно от 3-4 дни преди поникването на царевицата.
Използуването на хербицидите е с редица предимства и недостатъци. Ефектът от приложението им във влажни години е голям. Високите дози при използването на някои хербициди са токсични за някои култури, а с това се нарушава правилното редуване на културите в сеитбообръщението. Борбата с кокошето просо, кощрявата, поветицата и други плевели в царевичните посеви се води с високи дози триазинови хербициди, които са с по-продължително последействие. Те може да се използуват само при монокултурно отглеждане на царевицата с голям ефект.
Срещу плевелите започват да се използуват и биологични средства – фитопатогенни гъби.
Чрез прилагането на интегрираната борба се отстраняват недостатъците на механичната и химичната борба с плевелите.
