Място в сеитбообращението. Ечемикът е взискателен към предшественика си.
Най-подходящи за зимния фуражен ечемик са едногодишните зърнено – бобови култури и онези окопни, които освобождават площите до началото на м. септември (грах, нахут, бакла, леща, ранни и средноранни картофи, силажна царевица I-,ва култура и др.).
Към подходящите предшественици спадат тютюн, слънчоглед, късни хибриди царевица за зърно и др., които се прибират до средата на м. сеп- тември.
Окопните култури които се прибират по-късно (до 15 октомври), са по-малко подходящи – фъстъци, късни картофи, силажна царевица II култура, царевица за зърно II- ра култура и др. Неподходящи като предшественици са захарно цвекло, памук и др., прибирани след 10-ти октомври.
Ечемикът не трябва да се засява след себе си и след други зимни житни култури, тъй като дава ниски добиви поради силното му поразяване от кореново гниене.
По-добре е пивоварният ечемик да се засява след окопни предшественици, а не след бобови. Последните повишават съдържанието на протеин в зърното и влошават качеството му като суровина за пивоварната промишленост.
Поради късия си вегетационен период ечемикът е подходящ предшественик за отглеждането на втори култури  (царевица за зелено изхранване, силажиране и зърно, картофи, някои зеленчуци и др.).
Обработка на почвата. За зимния ечемик, при окопни и други предшественици, прибрани до 15-ти септември, на чисти от плевели и растителни остатъци площи се извършват 2 дискувания на дълбочина 10-12 cm (при тежки почви и трето на 8-10 cm дълбочина).
Средно заплевелените или покрити с растителни отпадъци от предшест веника площи се дискуват 3-кратно на дълбочина съответно 10-12 и 8-10 cm.
За предшественици, прибирани през втората половина на септември, се прилагат:
1. На чисти от плевели и растителни остатъци площи – 2 дискувания (на 10-12 и 8-10 cm дълбочина);
2. На средно заплевени площи – оран с многокорпусен плуг на дълбочина 13-15 cm и две дискувания (на 10-12 и 8-10 cm дълбочина);
3. След стърнищен предшественик и заплевеленост с житни и устойчиви широколистни плевели се върши лятна оран на дълбочина 18-20 cm, последвана от 2-3 кратно дискуване и предсеитбено култивиране, всички на дълбочина 8-10 cm.
При липса на плевели се изключва лятната оран.
За пролетния ечемик, независимо от предшественика, веднага след прибирането му се оре на 18-20 cm дълбочина. До есента, в зависимост от заплевелеността, се преорава плитко, култивира или  дискува.
Напролет при първа възможност се култивира или бранува на дълбочина 5-7 cm и се пристъпва към сеитба.
Торене. За 100 kg зърно и съответната биомаса ечемикът  извлича по около 2.5 kg азот, 1.3 kg фосфор и 2,5 kg калий.
От братене до изкласяване усвоява до 60% от общото количество на азота и около 75% от това на фосфора.
Ечемикът реагира на торене. Това се дължи на по-слабата си коренова система, която формира и нуждата от по-бързо приемане на хранителни вещества заради по-късите междуфазни периоди на развитие.
Количеството на внасяните торове зависи от предшественика, запасеността на почвата, качеството на използваните торове, направлението на производство и планирания добив.
За да се осигури храненето на растенията през цялата вегетация, при определянето на торовите норми за основните макроелементи трябва да се има предвид, че преди есенната сеитба необходимото съдържание минерален азот в почвения слой – 0-30 cm е 5-8 kg/da, а преди пролетната вегетация в слоя 0-60 cm  – 13-18 kg/da. В зависимост от това и като се имат в предвид останалите елементи на балансовия метод за определяане на нормата на торене се препоръчват като добавка от 8 до 15 kg/dka в чисто в-во N.
Количеството на фосфора, добавяно чрез торене, зависи също от съдържанието на макроелемента към момента на сеитбата в слоя 0-30 cm. При съдържание до 3-5 kg/da, до 15-18 kg/da и над 25 kg/da P2O5 се внасят като допълнение съответно 10-15 kg; 5-9 kg и до 5 kg/da а.в.
Необходимата добавка на К2О при съдържание до 20 kg/da е 10-14 kg;  дo 25-35 kg/da – 5-10 kg, a над 35 kg/da не се препоръчва калиево торене.
При ечемика за фураж се дава превес на азотното торене, с цел повишаване на белтъчното съдържание в зърното, а при пивоварния – на фосфорното и калиевото.
Системата на торене на зимния ечемик е както при пшеницата, с тази разлика, че пролетното подхранване с азот се извършва по-рано и дозата на пивоварните сортове е с 2-4 kg/da по-ниска от тази на фуражните. При пролетните пивоварни сортове цялата азотна торова норма се внася предсеитбено.
Използуването на високи торове норми от основните хранителни елементи изисква задължително внасяне и на микроелементи чрез течни комплексни торове. Внасят се еднократно или двукратно във фазите братене и изкласяване.
На почви с молибденово число 6.5 се прилага и самостоятелно молибденово торене чрез предсеитбено третиране на посевния материал с по 15-30 g молибден на 100 kg семена.
Сеитба. Посевният материал трябва да притежава висока кълняема енергия и кълняемост, чистота, изравненост по едрина. В тази връзка е задължително почистването и използването на на-едрата фракция за посевен материал.
Преди пристъпване към сеитба само срещу праховитата главня семената се третират с някой от следните препарати : Байтан 15 ВС – 200 g/100 kg семена; Байтан Ф 170 – 100 ml/4l вода/100 kg семена; Байтан Ф ВП 200 g/100 kg семена; Байтан 17  Ф ВП 200 g/100 kg семена; Байтан 150 ФС 100 ml/100 kg семена; Витавакс 75 ВП – 200 g/100 kg семена; Витавакс 200 ФФ – 250 ml/4l вода/100 kg семена; Витавакс 201 ФФ – 300 ml/100 kg семена или Кинолат V 4 X – 200 g/100 kg семена.
За борба само срещу ленточната болест се използват Планоктин плюс 4 – 200 ml/4l вода/100 kg семена или Супер Давлоксан 20 Д- 200 g/100 kg семена.
Едновременно срещу праховита главня и ленточна болест са ефикасни: Байтан комби 10,5 ВС – 150 g/100 kg семена; Байтан универсал – 200 g/100 kg семена; Байтан универсал ФС – 300 ml/4l вода/100 kg семена; Бенит универсал 9,5 ВС – 300 ml/4l вода/100 kg семена; Бенит ТБ 050 ФС – 300 ml/4l вода/100 kg семена; Берет универсал 57 ВП – 200 g/4l вода/100 kg семена; Винсит ФС – 150 ml/100 kg семена; Витавакс 201 ВП – 200g/100 kg семена; Витавакс 201 ФФ –  300 ml/100 kg семена; Кинолат трио ВС – 200 g/100 kg семена; Раксил 5 ВС – 150 g/4l вода/100 kg семена; Суми 8 голд – 150 ml/4l вода/100 kg семена или Тримисем (Еланкобайц) – 200 ml/4l вода/100 kg семена.
Срoкът за засяване на зимуващите сортове зависи от голям брой фактори. При всички случаи обаче той трябва да осигури възможност  растенията  да формират 3-4 есенни братя.
За припланинските полета и тези с надморска височина над 400-600 m сеитбата трябва да започне около 20 септември и да завърши до 5 октомври, в равнинните части на Северна България – от 25 септември до 10 октомври,  за Южна България – от 1 до 15 октомври и в Южното Черноморие и Югозападните полета на страната – от 10 до 25 Х.
В Южното Черноморие съществува практика да се отглежда т.н. “Никулски ечемик” което означава подзимно засяване преди настъпване на зимата /около Никулден/. Тези посеви поникват в началото на пролетта и не измръзват в студена безснежна зима.
Пролетният ечемик се засява при първа възможност. Всяко закъснение се отразява неблагоприятно върху добива, особено ако сеитбата закъснее след 15-20 март.
Гъстотата на сеитбата за зимните сортове е 400-450 кълняеми семена на 1m2, а за пролетните – 550-600 кълняеми семена /m2. Лошокачествено подготвената почва, недостатъчната влага, закъсняването на сеитбата и слабата братимост на сорта са предпоставка за завишаване гъстотата на сеитба най-често с до 10-15%.
При маса на 1000 семена около 40 g, сеитбената норма се движи в границите 20-24 kg/da.
Ечемикът се засява при междуредово разстояние 12-15 cm, на дълбочина 4-6 cm за зимния и 5-7 cm за пролетния.
След сеитбата почвата се валира.
Грижи през вегетацията. Ечемикът не понася отрицателни температури под 13-140 С на дълбочина на възела на братене. Ето защо растенията страдат от зимните студове или загиват. При останали под 130-140 растения на 1 m2 посевите се разорават. При гъстота 160-180 растения на 1 m2 се върши подсяване с пролетен ечемик на кръст на първата сеитба с по 300 к.с./m2  , но не по-късно от 15-20 март.
Подсятите, както и само изтеглените посеви се валират задължително.
Грижите за ечемика през вегетацията не се отличават съществено от тези за пшеницата.
Срещу широколистните плевели във фаза братене на ечемика посевите се третират с някой от следните хербициди : Агритокс 50 СЛ – 200 ml/da; Агроксон – 200 ml/da; Банвел  К – 400 ml/da; Банвел универсал (Уидмастер) – 80-100 ml/da; Гродил 75 ВДГ – 2-4 g/da; Дезормон ликид СЛ – 150-200 ml/da; 2,4Д АМ сол – 150-200 ml/da; Дикамин Д – 150-200 ml/da; Дикопур Ф – 150-200 ml/da; Дикопур ДП – 400 ml/da; Дикопур MП комби – 300-400 ml/da; Дикотекс 400-250 ml/da; Дикотекс ПУР – 300-400 ml/da; Дуплозан ДП – 250 ml/da; Дуплозан КВ – 200 ml/da; Дуплозан КВ комби – 250 ml/da; Мостамин 720 – 160 ml/da; Санафен – 150-200 ml/da; Старане 250 ЕК – 80-100 ml/da; Солушън Г – 75 g/da; Тарок – 5,3-7 ml/da; Тарок форте – 75 – 100 ml/da; У- 46 Д Флуид – 160-240 ml/da; У – 46 М Флуид – 200 ml/da; У – 46 ДП Флуид – 400 ml/da; У – 46 КВ Флуид – 400 ml/da; У – 46 КВ комби – 300-400 ml/da.
Срещу едногодишните житни плевели, след сеитбата, преди поникването на ечемика могат да се използват : Арелон 50 – 400-500 ml/da; Арелон 75 ВП – 300-350 g/da; Бродал 40 – 50 ml/da; Дикуран 80 ВП – 200-350 g/da; Изогард 500 – 400-500 ml/da; Изопротусан 500 – 400-500 ml/da; Кварц супер – 300 ml/da; Рейсър 25 ЕК – 200 ml/da; Стомп 33 ЕК – 450 ml/da; Хлортосинт 700 – 230-400 ml/da или Хлортосинт 80 ВП – 300-350 g/da, а след фаза 3-ти лист на ечемика и ранни фази на развитие на плевелите – Арелон 50 – 350 ml/da; Арелон 75 ВП – 230 g/da; Арелон супер – 200 g/da; Дикуран форте – 200 g/da; ИП- 50 – 350 g/da или Протуган 50 СК – 350 ml/da.
Срещу дивия овес се внасят : Авендж – 250-400 ml/da – във фаза братене на ечемика; Грасп 10 ЕК – 200-250 ml/da (2-ри лист – братене на дивия овес); Грасп 25 СК – 100-120 ml/da (3-ти лист – братене на дивия овес) или Суперсуфикс – 250-300 ml/da (във фаза края на братене на ечемика).
В борбата срещу икономически най-важните болести – брашнеста мана, септория по листата и класа, базично гниене и ринхоспороза, с голям ефект са препаратите: Алто 320 ЕК – 20 ml/da; Афуган 30 ЕК – 200 ml/da; Байлетон 25 ВП – 50 g/da; Бaйфидан 250 ЕК – 50 ml/da; Вижил -100 ml/da; Импакт 12,5 СК – 100 ml/da; Каликсин – 75-100 ml/da; Спортак 45 ЕК – 100 ml/da; Тилт 250 ЕК – 50 ml/da; Топсин М 70 ВП – 100 g/da; Тринидал 9 ЕК 50 ml/da; Фоликур плюс 375 ЕК –  50 ml/da или Фоликур БТ 225 ЕК – 100 ml/da. Най-често нужда от тяхното внасяне има във фаза последен лист – цъфтеж.
Срещу базичното гниене третирането се извършва в началото на вретенене.
Основни неприятели по ечемика са: житна пиявица, житни дървеници, житен бегач. Срещу житна пиявица посевите се третират с някой от следните инсектициди : Агрия 1050 –  250 ml/da; Агрия 1060 – 200 ml/da (ларви); 250 ml/da; Актелик 50 ЕК – 125 ml/da; Алфа комби 51,25 ЕК -50 ml/da(ларви); Вазтак 10 ЕК – 12,5 ml/da; Данитол С – 30 ml/da; Децис 2,5 ЕК – 40 ml/da; Димилин 25 ВП – 50 g/da; Екалукс 25ЕК – 150 ml/da; Евисект 90 ВП – 100 g/da; Екамет 50 ЕК – 150 ml/da; Елокрон 50 ВП – 150 – g/da; Карате 2,5 ЕК – 30 ml/da; Карате 5 ЕК – 12,5 ml/da; Ларвин 375 – 100 ml/da; Нуреле дурсбан – 40 ml/da; Пиринекс 48 ЕК – 100 ml/da; Релдан 50 ЕК – 100 ml/da; Севин 85 ВП – 80 g/da; Суми комби 30 ЕК – 75 ml/da; Суперсект 10 ЕК – 12,5 ml/da; Талстар 10 ЕК – 10 ml/da или Томбел 32 ЕК – 100 ml/da.
Агрия 1050 (120 ml/da), Агрия 1060 (250 ml/da), Актелик УЛВ (125 ml/da), Алфа комби 51,25 ЕК (50 ml/da), Банкол 50 ВП (100 g/da), Евисект 90 ВП (40-70 g/da), Екалукс 25 ЕК (200 ml/da), Елокрон 50 ВП (100 g/da), Карате 5 ЕК (20 ml/da), Карбикрон 50 ЕК (60 ml/da), Парфен (400 ml/da), Суми алфа 5 Ф (25 ml/da), Суми комби 30 ЕК (100 ml/da), Талстар 10 ЕК (15 ml/da), Томбел 32 ЕК (150 ml/da), Ципергард 25 ЕК (12 ml/da) или Ципермост 25 АК (12 ml/da), са ефикасни за борба с житните дървеници.
Борбата срещу житния бегач се извежда основно чрез третиране на посевния материал с някой от препаратите : Маршал 25 СТ – 1 l/100 kg семена; 2 l Маршал 40 СТ + 3 l Инкрусем/100 kg семена или Промет 400 ЦС – 600 ml/100 kg семена. През вегетацията с успех могат да се ползват : Вазтак 10 ЕК – 30 ml/dka (ларви); Волатон 50 ЕК – 100 ml/da (ларви – есенно третиране), 150 ml/da (ларви – пролетно третиране); Дурсбан 4 E 150 ml/da (ларви – с 1,5 l/da за самолетно третиране с дюзи тип дъждовна капка); Екалукс 25 ЕК – 100 ml/da (ларви) или Релдан 50 ЕК – 150 ml/da.
Ечемикът е склонен към полягане. Силно сгъстените посеви с над 800-850 класоносни стъбла на 1 m2 са предпоставка за това. Полягането може да се предотврати като се използува някой от ретардантите Финазол, Пермазин, Терпал в доза 200-300 ml/da или Кампозан в доза 300-350 ml/da Внасят се във фаза начало на вретенене, при формиране на втори стъблен възел.
При влажност 30-35% на зърното, с цел ускоряване на узряването със 7-8 дни, може да се извърши десикация на посева с тотален хербицид (например Реглон – 300 ml/da).
Напояване на ечемика с 25-30 m3/da вода се налага при продължително есенно засушаване, за да се осигури поникване на семената. Понякога при продължително засушаване през месеците март, април, до средата на май е необходимо да се извърши още една поливка с 30-40 m3/da вода.
Прибиране. Осъществява се еднофазно или двуфазно, в зависимост от предназначението на посева /за фураж или пиво/, нуждите и наличната прибираща техника.
Най-добре е фуражният ечемик да се прибира във восъчна зрялост – двуфазно, а не в пълна – еднофазно,  поради реализирането на големи загуби, дължащи се на оронване и начупване на зърното, както и на отчупване на цели класове.
Пивоварният ечемик задължително се прибира в пълна зрялост. Това е свързано преди всичко с повишените изисквания за висока кълняемост на семената, предназначени за суровина на пивоварната промишленост.
Двуфазно прибиране се прилага, независимо от предназначението на посева, когато последните са силно заплевелени и полегнали. Извършва се във фаза восъчна зрелост (при 27-28% влажност на зърното), като най-напред посевите се покосяват с виндроуер, а след 3-5 дни изсъхналите откоси се подбират и овършават.
Сламата се прибира със сламомопреси чрез балиране на малки или голямогабаритни правоъгълни или рулонни бали.
При наличие на линии за дехидриране и получаване на брашно, гранули или брикети, а също така и с цел силажиране, ечемикът може да се прибере цялорастенийно. В тези случаи прибирането започва в средата на млечно-восъчна зрялост (около 60-65% влажност на цялото растение). Когато масата ще се силажира, то трябва да приключи до началото на восъчна зрялост, а когато ще се дехидрира – може да продължи и след нея. Силажокомбайните трябва да я нарязват на не по-големи от 25-30 mm късове. Силажа се съхранява при анаеробни условия.
Този начин на прибиране създава отлични условия за сеитба на втори култури, тъй като реколтирането започва и завършва 15-20 дни по-рано.
Съхраняване на зърното. Ечемикът се съхранява най – добре в насипно състояние при температури 10-120 С и относителна влажност на въздуха – 50-60 %.
За борба със складовите неприятели се използват :
– за предварителна дезинфекция на празни складови помещения – Агрия 1050  или Баитион 50 ЕК – 0, 2 % р-р при разход 2 l/10 m2; 300 ml/m3; K – Oтрин 0, 6 УЛВ – 1, 6 ml препарат + 12 ml вода/10 m3 ; Сатисвар 50 ЕК – 1 g/m2 при експозиция 48 h; Фамид 80 ВП – 0, 9 g препарат при разход на р-р 0,2 – 0,8 l/m2 и експозиция 48 h.
– за третиране на зьрно – Детия газ ЕХ – Т (таблетки) – 15 таблетки /t зърно и експозиция 24 h, при температура 200 C; K – Oтрин 25 EK – 20 ml /t зърно, при разход на р-р 0,5-1l /t зърно; Магтоксин (таблетки) – 6 таблетки или 30 дражета /t зърно; Релдан 50 ЕК –  20 ml /t зърно при разход на р-р 0,5 -1l или Фостоксин – 15 таблетки /t зърно.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.