Изисквания към топлина. Семената на ечемика поникват при минимална температура 1-20 С. Оптимална е температурата 16-200 С.
Ечемикът е с по-слаба студоустойчивост от пшеницата.
Отрицателни температури от порядъка на минус 120 С на дълбочина на възела на братене са в състояние да предизвикат загиване на растенията. Пролетните сортове издържат до минус 6-90 С.
Оптимални за братене са температурите 7-120 С.
Необходимата минимална среднодневна температура за настъпването на фаза вретенене е 10,5-11,00 С.
Благоприятна за фаза изкласяване е температура 20-220 С, а за цъфтежа и узряването – 23-240 С.
По време на наливането на зърното ечемикът е по-устойчив на високи температури от пшеницата, но съчетанието им с ниска (до 35%) атмосферна влажност предизвиква спаружване на зърната и  понижаване  на добива.
Изисквания към влага. От зимните житни култури със слята повърхност ечемикът е най-сухоустойчив. Транспирационният му коефициент е около 400. В по-засушливите райони зимният ечемик дава по-добри резултати в сравнение с пшеницата. Това се дължи и на по-късия вегетационен период и изпреварване настъпването на лятната суша.
Критични по отношение на влагата се явяват фазите вретенене и узряване. През първата фаза недостигът на влага означава по-къс клас, с по- малък брой класчета по него, а през втората – по-ниска реализация на заложените вече продуктивни възможности.
Благоприятни за нашите условия през периода изкласяване – узряване са валежите в количества от 50 до 90 mm/m2.
Изисквания към светлина. Ечемикът е растение на дългия ден (14-18 h). При условия на къс ден (8-10 h) вегетационният му период се удължава.
Засенчването на растенията се отразява неблагоприятно. Те етиолират и полягат повече и по-лесно.
Изисквания към почва. Ечемикът е по-взискателен от ръжта, овеса и пшеницата /издържа повече от нея на засоляване/. За него подхождат структурните, плодородни и с дълбок почвен хоризонт почви. Най-подходящи са типичните и карбонатни черноземни, излужените смолници и горските почви. Не са подходящи леките, песъчливите, чакълестите, тежките, плътните и с ниска аерация почви.
Най-добре се развива при pH 6,5 – 6,8.
Ечемикът понася засолени почви по-добре от пшеницата.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.