В своя растеж и развитие ечемикът преминава през същите фенологични фази, етапи на органогенезис и стадии на развитие  както пшеницата, с тази разлика, че след фаза вретенене те са по – скъсени. При нашите условия зимният ечемик е с вегетация 210-250 дни, а пролетния – до 110 дни.
Отглежданият у нас ечемик като зимен не е типично такъв, а е преходна форма със значителна зимоустойчивост. Това позволява по-късното му засяване наесен, дори много рано напролет – феврури –март.
Ечемикът се отличава с по-висока братимост (обща и продуктивна), в сравнение с пшеницата.
Възелът на братене се залага на 3-3.5 cm дълбочина.
Той е самоопрашващо се растение.
Опрашването се извършва най-често при затворени цветни плеви, преди пълното изкласяване. Това е една от основните причини ечемикът да изпреварва останалите зърнено-житни култури на умерения климат в развитието им след фаза вретенене, като по този начин, както беше отбелязано – да избягва лятните засувания.
Понякога, когато се стекат по-благоприятни климатични условия /преди всичко по-голямо количество валежи през юни – началото на юли/ по-късия вегетационен период на ечемика предопределя по-нисък добив от него, в сравнение с този от пшеницата.
Яровизацията при зимните сортове се осъществява при въздействие на температури от порядъка на 1-2O С за около 30 дни, а на пролетните – съответно при 5-8O С, за 10 -15 дни.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.