Стопанско значение, произход, разпространение, добиви. Овесът е много добре позната у нас зърнено-житна култура. Особените качества на овесеното зърно като фураж се обуславят не само от сравнително високото съдържание на протеина (около 13%), но и от голямото количество на мазнини (4-6%) и особено на витамини (В1, В2, В6, К1, А, Е) в зърното, по чието съдържание значително превъзхожда останалите зърнено-житни култури. Благоприятното съотношение между хранителните вещества, високата им смилаемост и специфично въздействие върху животинския организъм определят мястото на овеса като незаменим концентриран  фураж в техните дажби. В миналото е бил предпочитан при изхранването на млади животни, особено на конете. Днес в по-големи размери се използва за домашните птици, както и като допълнителна прибавка към фуража за млечни крави.
Овесената слама и плява също са с много висока хранителна стойност. Те са по-нежни и по-хранителни от пшеничените, ечемичените и ръжените, поради което преживните животни ги предпочитат.
В смески с грах, фий и други бобови култури овесът служи като подпорно растение. Сеното е ценен груб фураж. Смеските се косят рано, оставят почвата чиста от плевели и обогатена на хранителни вещества, което ги прави отличен предшественик за зимните житни култури.
Вече се отчита изключителната хранителна стойност на овесеното зърно и за човека. Брашното, ядките и грисът масово навлизат в ежедневието на българина и заемат трайно място в менюто на децата, както и в диетичните програми на възрастните.
В литературата се срещат и много данни за използването на овеса в народната медицина – срещу тютюнопушенето, срещу тумори, като стимулант, в борбата с епилепсията, при дебилност, за повишаване на половата активност и др.
Овесът се счита за типична европейска култура. Историческите факти сочат, че гърците и римляните са го познавали само като плевел и медицинско растение. Като самостоятелно културно растение се предполага, че най-напред се е отглеждал от галите и германците, а от тях се е разпространил и към по-южните народи.
В света площите са непостоянни с тенденция към намаляване за сметка на добивите. На най-много площи се отглежда в Русия, следвана от Канада и САЩ. Най-високи добиви се получават в Европа – над 700 kg/da в Ирландия, над 500 kg/da в Обединеното кралство, над 400 kg/da в Германия и Франция /табл. 8/.
У нас площите варират в последните години между 260 и 360  хил. декара, а средният добив е 130-180 kg/da.
С увеличаване делът на зимуващите сортове у нас за сметка на пролетните се очаква увеличаване на средните добиви и производството.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.