Място в сеитбообращението. Фасулът не е взискателен към предшествениците стига те да остават почвата чиста от плевели и то главно от коренищни. Той е отличен предшественик за всички полски култури, но в  сеитбообращението най-често се редува със зимни житни. Фасулът не трябва да се отглежда като монокултура, тъй като на втората година от отглеждането му неприятелите  и болестите се увеличават значително. Най – добре е той да се връща на същото място след  4-5 години.
Обработка на почвата.Започва с дълбока оран, извършена непосредствено след прибиране на предшественика. Като бобова култура, която изнася котиледоните си над повърхността на почвата той изисква много добра подготовка на почвата, но не реагира на увеличаване дълбочината на оранта. Дълбоката оран от 16 до 20 cm е достатъчна за изискванията му.
Наесен в зависимост от степента на заплевеляване се извършва плитко преораване или култивиране на дълбочина 10-12cm.
Напролет при първа възможност се извършва ранно пролетно брануване за запазване на влагата, тъй като площта е незаплевена в резултат на есенните обработки. При неизвършени есенни обработки на почвата, обаче се извършва култивиране или чизелуване.
Предсеитбената обработка на почвата се свежда до култивиране или брануване. Дълбочината на предсеитбената обработка трябва да се съобразява с дълбочината на сеитбата.
Фасулът може да се отглежда и като втора култура. Ако няма плевели и почвата не е уплътнена, веднага след прибиране на предкултурата се извършват 1-2 дискувания.
Торене. За формиране на 100 kg семена и съответната вегетативна маса фасулът извлича 5.3 – 8.8 kg азот, 1.6 – 3.5 kg фосфор, 2.9 – 8 kg калий и 12-13 kg калций.
Темпът и количеството на извличане на хранителните вещества през отделните етапи от развитието на растенията са различни.
Около 70-90% от фосфора, калия и калция фасулът приема за  много кратък период от време – от поникване до пълен цъфтеж.
По корените на фасула в симбиоза се развиват специализирани грудкови бактерии Rhizobium phaseoli. Грудковите бактерии използват въглехидратите от растенията, а те от своя страна свързаният посредством ензимни реакции от въздуха  атмосферения азот. Една част от него /25%/ те използват за своите жизнени функции, 25 % – за нуждите на растението и останалата част се натрупва в грудките, които след прибиране на растенията и минерализиране на корените им  попадат в почвата и я обогатяват с азот. При засушаване т.к фотосинтетичната дейност се влошава, грудковите бактерии изпитват остър недостиг на въглехидрати и силно намаляват азотофиксиращата си дейност. С увеличаване на въглехидратите нараства способността на растенията да усвояват минерален и биологичен азот. Всички мероприятия насочени към активиране дейността на фотосинтезата, способстват фиксацията на атмосферен азот и усвояване на минерален азот от почвата.
Както недостигът, така и излишъкът на N влияят отрицателно върху добива.
При фасула, както и при останалите бобови култури, не трябва да се прилагат високи дози азотни торове, тъй като това стимулира прекомерното вегетативно развитие и разклоняване на растенията, без да се увеличава значително добива.
Високите азотни дози подтискат дейността на грудковите бактерии, тъй като в резултат на това растенията се снабдяват с азот директно от почвата и всички въглехидрати се свързват с него.
Бавното развитие на растенията преди образуването на грудки най-често се дължи на азотен глад. През този период е нужен минерален азот, който плодородните почви и без наторяване могат да  осигурят.
На слабо запасени почви обаче, е необходимо  да се внесат  8-10kg/da азот, а на почви с по-високо плодородие и след интензивно торен предшественик – 4-6 kg/da.
Ако 2-3 седмици след поникването на фасула се образуват розово-червени грудки, фиксацията на N от въздуха протича нормално.
Ограничаващ фактор за развитието на грудковите бактерии е рН на средата. При рН -5 грудки не се развиват, при рН – 5.5 – само 50% от растенията образуват дребни и слаби грудки. Всички растения образуват грудки, но само 50% от тях са едри и розови при рН – 6, а при рН – 6.5 – 7.5 всички растения формират едри и червеникави грудки.
Фосфорът повишава устойчивостта на фасула към заболяване и благоприятства развитието на кореновата система. Недостигът на фосфор затруднява азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии и азотното хранене на фасула, но високите дози пък от своя страна  оказват депресиращо влияние при развитието на фасула. Затова е по-добре  фасулът да се тори с ниски дози P2O5 / 3-4kg/da.
Калият подобрява устойчивостта на фасула към бактериални заболявания и повишава сухоустойчивостта му. На най-бедните почви се внася 6-8kg/da К2О, а на по-добре запасени – по 3-4 kg/da К2О.
Много добри резултати се получават при торене на фасула с 5-10g молибден на декар. Той засилва дейността на грудковите бактерии и увеличава добива. Молибденовата сол /амониев или натриев молибдат/ се разтваря в гореща вода и след изтиването му с него се навлажняват семената преди сеитбата. Просушават се за няколко часа и след това се събират и засяват.
При  кисела реакция на почвата за неутрализиране на нейната киселинност
се внасят 200 kg негасена или 800 kg сатурачна вар на декар.
Фасулът е отзивчив и на торене с органични торове. Оборският  тор трябва да се внася до 2-3 t на декар, което увеличава добива с 25-30% и оказва последействие на пшеницата, когато тя се отглежда след него.
Фосфорните, калиевите торове, оборския тор и сатурачната вар се внасят заедно с основната обработка на почвата, а азотните торове – с предсеитбената. От азотните торове най-често се използва амониев нитрат, от фосфорните – суперфосфат, а от калиевите – калиев сулфат.
Сеитба. За сеитба не трябва да се използват семена по-стари от три години. За всеки район трябва да се използват най-подходящите сортове. Семената трябва да бъдат от най-едрата фракция, с кълняемост най-малко  90%  и чистота 96%.
Преди сеитбата семената предварително се третират по полумокър начин с натриев молибдат.
Срещу болести при покълване и поникване на фасула семената се третират с Фундазол 50 ВП – 200g – за 100kg до 4 l вода, а срещу питиум, фузариоза и ризоктония  с  Роялфло 42 С – 200 ml плюс 15 ml оцветител за 100 kg семена и Дитан М-45- 200g / 100kg семе.
Срещу фасулиевият зърнояд семената се обгазват още след вършитбата с Алуфос, Валсафид , Делиция Газтоксин, ДM Целфос, Куиксанфос, Куикфос, Текфос, Фостоксин 10 табл./ 1t  зърно, Камикадзе 50 ЕК – 1.5 ml плюс 12 ml вода за 10/m3  празно пространство.
Третирането с нитрагин се налага на площи на които не е отглеждан фасул. Това обикновено се извършва в деня на сеитбата, като за 100 kg семена се използват 10 флакона от бактериалния препарат “Нитрагин”. Указанието за начина на третиране е посочено върху опаковката.
Времето за сеитба се определя от изискванията на фасула към температурата. По-бързо и дружно семената поникват при почвена температура 10-120С на 10cm дълбочина. Всяко закъсняване след най-подходящия срок води до намаляване на добива, защото цъфтежът и наливането на семената протичат в по-сух период през лятото, което скъсява вегетационният период и влошава варимостта на семената. При всяко избързане със сеитбата, когато още почвата не е достатъчно затоплена, поникването се забавя много, част от семената загиват, получава се рядък посев който се напада по-силно от бактериоза и в резултат на това добивите силно намаляват. Затова фасулът трябва да се засява в оптимални срокове – за  Южна България между 5- 10 април,  в Северозападна България между 10 – 20 април, а в Добруджа между 20 – 30 април. Във високите подбалкански райони, най-добре е фасулът да се засява  – в началото на май, а като втора култура – не по-късно от 10 юли.
При напояване, чрез дъждуване и механизирано окопаване ширината на междуредията трябва да бъде 45-50 cm. При гравитачно напояване междуредията трябва да се увеличат на 60 cm. Когато почвата е чиста от плевели и се използват ефикасни хербициди, тъй като не се налагат механизирани обработки фасула може да се засее на междуредово разстояние 15cm или ленточно. Във всяка лента се засяват 5-8 реда, като разстоянието между лентите е 70cm, а между редовете в лентата 15-30cm.
Оптималната гъстота на посева е 30 000 – 35 000 кълняеми семена на декар, като за по-продуктивни посеви тя се завишава на 40 000 – 42 000, от които при 80% полска кълняемост се получават 33 000 – 35 000 растения на декар.
Изразена в килограми сеитбената норма за едросеменните сортове е 17-18  kg/da, а за дребносеменните – 6 – 10 kg/da. Малките отклонения от посочените норми не оказват особено влияние върху добива. При по-редки посеви фасулът регулира гъстотата, като се разклонява в по-голяма степен, но на тази им способност не трябва да се разчита. При редките посеви узряването се удължава, прибирането се затруднява и загубите се увеличават.
Засяването на фасула става с пневматична сеялка за точна сеитба на дълбочина за дребносеменните форми и на по-влажни почви 4-5 cm , а  за по-едрите семена и на по-сухи почви 6-8 cm.
След сеитбата посева се валира.
Грижи през вегетацията. За да се улесни изнасянето на котиледоните над повърхността на почвата, скоро след сеитбата, преди поникването на фасула ако е необходимо се извършва брануване с ротационна брана, напречно на редовете с цел разрушаване на почвената кора.
Ако борбата с плевели ще се води по механичен начин, то се налага да се направят няколко окопавания. Те трябва да бъдат на дълбочина 6-8 cm и да приключат до цъфтежа. Обработките могат да се намалят до 1-2 само в междуредията, ако при отглеждането се прилагат хербициди.
По химичен път борбата с едногодишните житните  и някои широколистни плевелите може да се извежда с Агрифлан 24 ЕК – 300-400 ml/da, Ефлурин 48 ЕК –150-200 ml/da – внасят се преди сеитбата на културата с  инкорпориране. След сеитба преди поникване на фасула може да се използват хербицидите Пронит 720 ЕК- 200-250 ml/da, Стомп 330 ЕК – 400 ml/da, Рилей – 180 –220 ml/da, Дуал Голд 960 ЕК – 150 ml/da, Трефлан 24 ЕК – 350 ml/da и   Ескорт ЕК – 300 ml/da – внесен при първа  двойка същински листа.
Срещу едногодишните широколистни плевели с успех се използват хербицидите; Базагран 600 ЛС 150 ml/da, Бийн 25 СЛ – 130 ml/da, Флекс 25 СЛ – 100-150 ml/dа внесени 2-4 същински  лист на културата и  2-4 лист на плевелите  –
Линурекс 50 ВП – 300 g/da, Линорон 50 ВП – 300 g/dka, Пивот 100 СЛ-80 ml/da – след сеитба преди поникване и Пивот 100 СЛ-50 ml/da, Спийд 10 СЛ –50 ml/da, внасени  във фаза 1ри- 3ти  лист на фасула и  плевелите.
След сеитба преди поникване на фасула срещу едногодиште  житни могат да се внасят хербицидите: Аланекс 48 ЕК – 350-400 ml/da, Ласо 48 ЕК – 300-400  ml/da, а през вегетацията  на фасула 3-5 лист на плевелите  – Арамо 50 –100 ml/da, Галат Супер – 70  ml/da,   Селект 240 ЕК – 40ml/da, Селект Супер 120 ЕК – 80ml/da, Тарга Супер 5 ЕК – 150ml/da, Фокус Ултра –100 – ml/da, Фузилад Форте–90 – ml/da, Фуроре Супер 7.5 ЕВ -120 ml/da.
През вегетацията във фаза 3-5 лист на многогодишните житни плевелите и 10-20 cm  височина на балура успешно се прилагат хербицидите;  Арамо 50 –200 ml/da, Галат Супер –120  ml/da, Селект 240 ЕК – 80ml/da, Селект Супер 120 ЕК – ml/da, Тайгър 10 ЕК – 200-250 ml/da, Тарга Супер 5 ЕК –200 – 250ml/da, Фокус Ултра –200 ml/da, Фузилад Форте– 100-130 ml/da, Фуроре Супер 7.5 ЕВ – 200 ml/da.
Напояването се отразява благоприятно върху развитието на фасула, тъй като недостигът на влага в периода на цъфтеж причинява масово окапване на плодовете, особено в години със силни засушавания. Най-големи са изискванията на фасула към влага в периода на образуване на бутоните и цъфтеж.
Сроковете и броят на поливките се определят от нуждите на посева. В периода от бутонизация до наливане на зърното в години с нормални валежи са необходими 2 поливки, а в сухи – 3 поливки.
След прецъфтяването на растенията долните листа постепенно завяхват, транспирацията се ограничава и нуждата от вода намалява. Затова следцъфтежните поливки са с по-малък ефект в сравнение с тези преди цъфтежа . Напояването се извършва чрез дъждуване или по бразди . Гравитачното напояване трябва да се избягва , защото при неравен терен водата се задържа в ниските места и фасулът става податлив на гъбни заболявания.  След по-ранните поливки докато може да се влиза в посева междуредията може да се култивират на дълбочина 6-8 cm с цел да се подобри водновъздушния режим на почвата.
Фасулът се напада от много болести, но икономически по-важните са бактериозите, антракнозите, ръждата и кореновото гниене.
Борбата срещу тях се води чрез:
– обеззаразяване на семената
– използване на здрав семенен материал
– засяване на фасула на едно и също място след 3-4 години
От неприятелите по-големи щети могат да нанесат листните въшки, растителни дървеници, миниращи мухи, щурци, бръмбъри и др. Те нападат листата, стъблата и цветовете. Борбата срещу тях се води, чрез пръскане на посевите през вегетацията  с Карате Мах – 0. 0.25%, Вазтак 10 ЕК-30 ml/da, Би 58-50 ml/da, Агрия 1050 – 0.2%, Дурсбан 4 Е-100 ml/da, Ортен 75 РП – 0.1%, Талстар 10 ЕК – 0.03%, Шерпа 25 ЕК – – 0.03%.
Най-важен от неприятелите е фасулевият зърнояд. През вегетацията преди узряването на първите бобове срещу него се пръска с препарата Агрия 1050 в доза 120 ml/da, Актелик 50 ЕК 120 ml/da,  Децис 2.5 ЕК-40 ml/da и др, а след вършитба семената задължително се фумигират.
Прибиране. Понеже не всички растения и чушки узряват едновременно, за да се избягнат загубите, прибирането на фасула трябва да става оттогава, когато повечето от чушките са пожълтели, позасъхнали и и семената им са затвърдели.
Плодовете на отделните растения зреят неедновременно и в продължение на 10-15 дни.
При пълното узряване чушките на фасула се разпукват и семената им се разпиляват. Затова за да се избягнат загубите  много точно трябва да се определи момента на прибиране. Най-добре е това да стане когато, 60-70% от чушките узреят и семената им се втвърдят, а останалите 30-40% са във восъчна зрелост. Средната влажност на семената трябва да е 20%.
Първите най-ниско разположени бобове, след узряване увисват надолу и достигат почвената повърхност. При прибиране с обикновен комбайн голяма част от тях се прерязват.
Затова отдавна селекционната работа  е насочена към създаване на сортове с по-високо разположение на плодовете.
Конструирана е  машина, която подрязва стъблата на фасула на 3-4 cm над почвената повърхност.
Прибирането на фасула е двуфазно. Първо се извършва подрязване на стъблата с косачка КФ-3. За намаляване на загубите при  двуфазното прибиране на фасула са създадени приспособления за подрязване на стъблата на 2-3 cm под повърхността на земята.  След просъхване, откосите  се овършават със специализирани комбайни с преустроен вършачен апарат и съответната регулировка.
След вършитбата семената се почистват от примеси и се подсушават. След което се почистват основно със семечистачни машини. Съхраняват се в проветриви помещения. Ако семената ще се съхраняват за продължителен период  от време  то е необходимо да се извърши обгазване срещу фасулевия зърнояд.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.