Стопанско значение, произход, разпространение и добиви. Соята заема почти половината от площта на зърнените бобови култури в света и дава 2/3 от общия им добив. Предимствата й пред другите бобови култури и ппредава все по-голямо стопанско значение, поради което производството на зърно бързо се увеличава. Голямото разпространение на соята се дължи на богатия комплекс от хранителни вещества в семената. Освен високото съдържание на белтъчини (32-45%) те съдържат и голямо количества мазнини (17-26%).Протеинът на соята съдържа най-важните незаменими аминокиселини и по биологична стойност стои най-близко до белтъчините от животински произход. Подобно на казеина на млякото, белтъчините на соята се пресичат от въздействието на киселините и се получават различни видове сирена и други млечни продукти. Поради това соята има голяма роля при решаване на белтъчния проблем в света тъй като осигурява най-много белтък от единица площ Усвояването на соевия протеин се подобрява след термична обработка. Обогатеното със соя пшенично брашно повишава качеството на хляба и макароните и се използва в сладкарството. Предимството на сота като храна се заключава в това, че тя е много богата на минерални соли и витамини (А, В1, В2, РР, Е и D).  Маслото е полусъхливо, светложълто и с високо съдържание на линолинова киселина (44-45%). Използва се като храна на хората и за полчаване на лецитин, глицерин, сапун, боя, лакове и др
Соевите семена се използват за пряка консумация – печени, варени, консервирани  Соевият шрот, който остава след извличането на маслото, е незаменим фураж за животните. Съдържа около 43% белтък, като незаменимите аминокиселини са в голямо количество – лизин 2,6%, триптофан 0,53%, метионин 0,79%. По съдържание на лизин отстъпва само на брашното, получено от риба и местни отпадъци. Съвременното животновъдство, особено производството на бройлери, се основава на соята.
За фураж се използва и надземната маса като зелена храна, сено или силаж, с по-високо съдържание на белтъчини. За силажиране соята се отглежда в смес с царевица или захарна метла.
Овен като храна за хората и животните соята намира голямо приложение и в промишлеността. От нея  се получават и пластмаси, изкуствени влакна, каучук, целулоид, взривни материали и други.
Соята има и голямо агротехническо значение Като окопна култура тя очиства площите от плевели, а като бобова обогатява почвата с азот. На бедни почви се засява за зелено торение и повищава плодородието на почвата. Понеже има по-продължителен период на вегетация, соята е по-лош предшественик за зимните житни култури от фасула, лещата, граха и нахута.
Културната соя произхожда от Югоизточна Азия и централната част на Китай. Отглеждането й като културно растение датира отпреди 7000 години. Тя е древно растение, което се явява като естествена необходимост и допълнение към храната от ориз. От Китай прониква в останалите части на Азия – Япония, Итдонезия, Индия, Корея. В Европа се пренася в края на  XVIII в., но  около 100 години остава в ботаническите градини.
В Америка соята е внесена в края на миналия век. Само за 50 години (след 1940 г.) производството на соево зърно в САЩ надхвърли цялото производство на страните от Азия. През последните 15 години площите и средните добиви бързо растат. Към соята проявяват интерес всички страни с интензивно животновъдство, защото соевият шрот е незаменима храна при промишлено производство на месо и яйца.
През последните 10-15 години за разлика от другите зърнени бобови растения площите от соята силно се увеличават. От 586.5 млн. da през 1989 г. те достигнаха 913 млн da през 2005 г. Половината от тази площ се намира в САЩ. С бързи темпове нарастват площите и в Бразилия, която задминава Китай Увеличиха се площите и в Европа и в Африка.
В България първите опити със соя са заложени още със създаването на опитните станции в Садово и Русе в началото на ХХ век. Поради голямото търсене на външния пазар (главно в Германия) преди втората световна война площите бързо надхвърлят 500 хил dka. След войната, поради липса на пазар се преустанови засяването на соя. През периода 1970-1980 г. отново започна внедряването на соята основно като фуражна култура. При неполивни условия добивите са ниски и соята не може да конкурира другите фуражни растения, поради което постипенно след 1990 год площите намаляха.
На таблица 19 са систематизирани актуални данни по ФАО за площите, добивите и производството на соя в света и Р. България.

Соята има дълъг вегетационен период, поради което страда от лятната суша. Само в дъждовни години се получават високи добиви, но такива години са рядкост, затова успоредно с колебанията на добива се променят и площите. Сигурен и висок добив може да се получи само с напояване. Разширението на поливните площи у нас позволява да се задели място и за соята, но добивите не са единствена причина за слабия интерес към нея. Опитът на напредналите страни показва, че трябва да се изхранва не сурово соево зърно, а соев шрот, след извличане на мазнините. При добив 200-300 kg/dka и използване на соево масло, соята ще стане рентабилна култура и трябва да заеме необходимата площ.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.