Избор на място за създаване на ново насаждение. При избора на подходящ терен, на който розовото насаждение ще заема площта 25– 30 г., стриктно се съблюдават биологичните изисквания на културата. С оглед прилагането на механизираното отглеждане се подбират сравнително подравнени терени, с наклон не повече от 10- 11о С. Подходящи са площи, добре огрявани от слънцето, защитени от въздушни течения и в близост до населени места и дестилерии.
Подготовка на почвата. Подготовката на мястото за създаване на ново насаждение започва една година преди засаждането. Мястото се почиства от дървета, храсти и едри камъни. Ако се налага се извършва подравняване или терасиране. Задължително е риголването на 50- 60 cm с плуг–риголвач с едно плужно тяло. На стръмни терени, за да се предпази почвата от ерозия се препоръчва само дълбока оран и то задължително напролет. Ако засаждането ще се извършва през есента се риголва през пролетта или рано през лятото, което осигурява по-ефективна борба с коренищните плевели (троскот, паламида и др.). До есента се извършват още 1-2 допълнителни обработки (култивиране или плитко преораване с брануване), с което се доунищожават коренищните плевели и почвата се поддържа в рохкаво състояние. Ако засаждането ще се извършва през пролетта, риголването може да се извърши и през есента. За по–ефективно използване на площта може да се засяват ранни пролетни култури – репко, грахово-овесена смеска и др. След прибирането им площта отново се изорава на дълбочина 20-22 cm и се поддържа чиста от плевели до момента на засаждането.
Торене. Казанлъшката роза реагира отзивчиво на торене. Най– голяма е потребността от N. Ако не се обезпечи необходимото количество азотни торове розовите храсти жълтеят, цветовете са дребни, а прирастът на храстите е оскъден. Наторените с азотни торове розови храсти са буйни, добре облистени и дават достатъчен прираст, който гарантира добивите през следващата година.
Фосфорните торове се отразяват положително върху формирането на цветовете, както и влияят благоприятно върху количеството и качеството на етеричното масло. Студоустойчивостта също се влияе от внесените количества P.
Влиянието на К не е напълно изяснено, но е известно, че той подпомага образуването на въглехидратите, белтъчините и мазнините.
От микроелементите особено чувствително се отразява липсата на желязо. Това е причината растенията да страдат от хлороза.
Почвите, върху които се отглежда Казанлъшката роза са сравнително бедни на хумус и минерални вещества. Това налага задължително торене с оборски тор и минерални торове.
Основното торене се извършва при риголването, като се внасят 4-6 t оборски тор. Запасяващо се внасят също 20-25 kg P2O5 и 10-12 kg K2O, като същите се заорават на дълбочина 20-25 cm.
Киселите почви е необходимо да се варурат с 500- 800 kg/da сатурачна вар.
Розовите градини се наторяват ежегодно. Установено е, че за добив от 100 kg/da розов цвят храстите извличат около 2,0 kg N; 0,5 kg P2O5 и 1,5 kg K2O.
При възможност през 3-4 г. се внасят по 2-3 t/da оборски тор с последната обработка на междуредието през есента на 18- 20 cm дълбочина. Вместо оборски тор като органичен тор може да се внесе изварен розов цвят (джибри) в количества 4-5 t/da.
Фосфорните (10-15 kg/da P2O5) и калиевите торове (8- 10 kg/da K2O) се внасят също през есента. С фосфор и калий може да се прави и запасяващо торене с по 30- 35 kg/da P2O5 и K2O на всеки 3-4 години.
Размножаване. Производство на посадъчен материал. Засаждане. Най-старият метод, който се използва при вегетативното размножаване на Казанлъшката роза е известен под името “Кесме”. Този метод е създаден от векове у нас и се прилага само при розата.
Използват се изрязаните храсти при подмладяването или ликвидирането на стари розови насаждения. Те се подготвят късно през есента, след листопада, или през цялата зима и рано напролет– задължително преди сокодвижението. Изрязването на клоните става до основата на храстите. Те трябва да бъдат здрави и свежи. Почистват се от всички засъхнали, повредени или изкривени части. Ако се наложи кратко съхраняване, те се покриват с дебел слой мокра слама за да не засъхнат и загубят жизнеността си.
Изкопават с траншеи на 2,40- 2,80 m една от друга с дълбочина и ширина около 40 cm в посока север- юг за по- добро огряване от слънцето. В дъното на траншеите храстите се полагат поединично, последователно и еднопосочно с вили, така че храстите да се застъпват с около 20 cm. Допуска се и разполагането на няколко храста успоредно ако те са по- дребни. Целта е равномерно разполагане на храстите по дъното на траншеите. След плътното притискане по дъното на канавката, леторастите се покриват с 10-15 cm почва, която се свлича от двете страни на изкопа. При извършването на тази операция работникът се движи назад. Над почвата се поставя 5-6 cm слой оборски тор или угнила слама за мулчиране.
Засаждането се извършва през есента, в сухо време през зимата и много рано напролет.
Напролет избиват леторасти, които са разпределени относително неравномерно в реда /достигат до 10-15 броя на линеен метър/.
Така създаденото насаждение може да се използва и като вкоренилище. За целта растенията до есента се пензират за оформяне на ниски храсти. Изваждат се през есента, оформят се като единични растения за засаждане и с тях се създават нови розови насаждения.
Този метод е претърпял редица усъвършенствания, но въпреки това той има следните недостатъци: нисък размножителен коефициент /от 1 da старо насаждение може да се получи посадъчен материал за 3- 4 da ново; трудоемък е; извършва се само по време на покоя; трудно се оптимизира гъстотата на посева и автентичността на сорта/.
Част от тези недостатъци могат да се избегнат чрез използване на вкоренени разници. Могат да се вкореняват както зрели, така и зелени резници.
При вкореняване на зрели резници за маточни се използват насаждения на възраст от 4 до 10 години. Резниците се подготвят от многогодишни стъблени разклонения през периода 15 октомври -1 декември. Те се нарязват на резници с дължина 20-35 cm от стари клони, почистени от едногодишен прираст, като в долния му край се оставя пета от още по-старо разклонение. Засаждането се извършва в бразди при междуредия 70– 100 cm, като самото полагане на резниците става вертикално или хоризонтално.
При вертикалното засаждане се спазва вътрередово разстояние 10- 12 cm и дълбочина 15-20 cm. Засадените резници се покриват с 4- 5 cm почва над връхния отрез.
При хоризонталното засаждане резниците се полагат един до друг в бразди, дълбоки 10- 12 cm в един или два реда. След положени грижи от тях се развиват вкоренени вегетативни леторасти. След една година те се изваждат, сегментират и се използват за създаване на нови насаждения.
Този метод също има някои недостатъци. Така например, за резници се използват многогодишни стъбла, което много забавя използването на маточното насаждение. Освен това често за маточни се използват стари и най– често болни насаждения. Така с посадъчния материал се пренасят разпространилите се болести и неприятели. Размножителният коефициент и при този метод е сравнително нисък – от един храст се получават 15-16 резника, а от 1 da 9- 10000 бройки.
Най-перспективна е технологията за вкореняване на зелени резници. За реализиране на метода са необходими маточници за вземане на резници от полувдървесинели едногодишни леторасти; съоръжения, обезпечаващи възможност за контролиране на температура и влага; системи за изкуствено мъглуване и др.
Маточниците се създават на подбрани плодородни участъци земя с осигурено капково напояване. Използва се автентичен за сорта здрав посадъчен материал. Резниците се правят от полувдървесинели едногодишни леторасти, като всеки резник има по 2- 3 листа. От един храст се правят около 80 резника, от които около 50 броя се вкореняват. Резниците се подготвят през юни- юли, когато повечето от едногодишните леторасти са вече вдървесинели. Използват се сутрините, когато храстите са с висок тургор и по – лесно може да се съхрани свежестта на листата. Долният срез се прави на 1,5- 2 cm под възел, а долният лист се отстранява.
За стимулиране на коренообразуването резниците се потапят в долните си 2-3 cm за 12-14 часа в разтвор на алфа-индолилмаслена киселина– 25-50 mg/l, или бета-индолилоцетна киселина– 50-100 mg/l. След изваждането им от разтворите, резниците се засаждат в предварително подготвен изкуствен субстрат на дълбочина 2-3 cm в бетонни лехи за вкореняване или подходящи пластмасови щайги. При зареждането на бетонните лехи се прави дренаж за отвеждане на излишната влага. Резниците се засаждат в схема 5 х 8 cm, при което в 1 m2 се побират към 250 броя.
В култивационните съоръжения се поддържат много прецизно необходимите условия за вкореняване: температура 24- 30о С през деня и 5- 6о С през нощта; разсеяно осветление за понижаване на транспирацията; 80- 90 % въздушна влага, която се поддържа чрез автоматично мъглуване и др.
При оптимални условия за 30 дни резниците развиват коренчета с дължина 2-3 cm. При необходимост се пръскат срещу болести и неприятели, а също така могат и да се подхранват. След това се изнасят навън в лехи за закаляване. Засаждат се на редове на 50-70 cm, а вътре в реда 10-15 cm. Площите за закаляване на растенията се поддържат в добро състояние като редовно се поливат, окопават, подхранват, както се води и борба с болестите и неприятелите.
От култивационните съоръжения могат да се извадят и след два месеца, когато резниците са развили добра коренова система, както и филизи с дължина 10- 12 cm.
На постоянно място вкоренените резници се засаждат през есента или рано напролет, когато растенията са в покой. Могат да се използват разсадопосадъчни машини, като се спазват разстояния между редовете 2,80 m, а вътре в реда 70-90 cm, което формира гъстота на насаждението от 400 до 510 розички. След разсаждането растенията се загърлят внимателно за по- успешно презимуване.
Този метод не е приложим във всички условия защото изисква много сложно култивационно съоръжение, както и висококвалифицирани специалисти, които да го обслужват. Неудобство е също, че събирането на резниците съвпада с най– горещите месеци на годината, което води със себе си риск за повреждането и загиването им.
И при този метод се реализира 40-80% вкореняване, от които 40-50% са с ниско качество.
Грижи за младите розови насаждения. Засадените розички са чувствителни на неблагоприятните условия, поради което за тях трябва да се положат повече и навременни грижи. Целта е да се осигури оптимално гарниране на редовете, нормално развитие на вегетативните разклонения и формиране на подходяща корона. Във връзка с това, докато се появят новите леторасти се извършва само плевене или внимателно се окопават междуредията с двурога мотика. Поникването на младите растения става неедновременно, затова унищожаването на плевелите и поддържането на почвената повърхност рохкава става периодично (5- 6 пъти).
Когато леторастите развият по 4- 5 листа, те се пензират /прекършват/, за да се разклонят. Това мероприятие се извършва периодично на 2-3 пъти, тъй като поникването и развитието на растенията върви неедновременно. При междуредовите обработки почвената повърхност в насаждението постепенно се заравнява, но отгрибването на засадените розички става по- късно през пролетта. Така се ограничава диференцирането на плодни пъпки върху откритите части в по- хладното време още през първата година, което не е желателно. От края на юни розовите насаждения се окопават няколко пъти до края на вегетацията с машини в междуредията и с обикновени мотики в редовете. С първото окопаване, когато растенията са добре развити и укоренени се извършва подхрадване с 10– 15 kg/da амониева селитра. Тя трябва да се внася внимателно между растенията, за да не се допусне изгаряне на листата и стъблата. Веднага след подхранването се извършва окопаване.
Борбата с плевелите в младите нецветодаващи насаждения може да се извърши и с хербициди, което редуцира броя на обработките. Наесен еднократно, или напролет преди поникването на плевелите могат да се внесат почвени хербициди. Много подходящи за борба с едногодишните широколистни и житни плевели са Мерлин 750 ВГ (5- 6 g/da) и Рафт 800 ВГ (20- 25 g/da), внесени рано напролет преди вегетацията на културата и плевелите.
При честите засушавания през лятото е необходимо младите насаждения да се напояват 1- 2 пъти. Извършва се гравитачно поливане, като водата се пуска в траншеите за поддържане 70% от ППВ. След просъхване почвата се окопава.
За по-нататъшно оползотворяване на междуредията в младите нецветодаващи розови насаждения могат да се засяват по няколко реда подходящи полски култури като лук, бакла, картофи, фасул, грах и др. С грижите за тези култури междуредията на розите се поддържат чисти от плевели, а с приходите от тях се покриват част от разходите по отглеждането на младите рози.
С всяко окопаване младите розички, засадени по метода “Кесме” се загърлят внимателно, като се свлича по малко почва от двете страни на траншеите. С това мероприятие се увеличава дебелината на почвения слой около самите розички, което влияе благоприятно върху коренообразуването.
Междуредията в младите рози, засадени с вкоренен посадъчен материал се поддържат чисти от плевели и рохкави най– често механизирано. В реда се извършва ръчно плевене или 2-3 ръчни окопавания според нуждата. С грижите се цели от пъпките да се развият силни вегетативни, а не къси цветоносни клонки.
За целта оголените рамена през зимата се покриват старателно с почва, така че да се намали температурната амплитуда около пъпките и те да се развият като вегетативни. Ако те останат открити рано през пролетта, от тях се развиват къси цветоносни клонки, което забавя развиването на храста и се отразява негативно върху по-нататъшната му продуктивност. Във връзка с това отгрибването се извършва по-късно – края на май и юни. След това се извършва резитба, при което на всяко рамо се оставят по два летораста. При достигане на някои от леторастите височина от 70-80 cm – те се пензират.
Подхранването се извършва заедно с отгребването. По-нататъшните грижи са както в насажденията, създадени по метода “Кесме”.
Наесен се торят с 10-15 kg P2O5 и след това се извършва оран в междуредията и загърляне на розичките с почва до 1/3 от височината им. Така те презимуват.
Грижи за цветодаващи розови насаждения. Грижите, които се полагат след втората година в розовите насаждения са насочени към стимулиране развитието на репродуктивните органи – цветовете, и към увеличаване прираста на храстите, с което се гарантира реколтата за следващите години.
Основните агротехнически мероприятия, които се прилагат в тази връзка са почистването и резитбата на храстите, обработката на почвата, торенето, напояването, подмладяването и др.
Почистване и резитба на розовите храсти са първите мероприятия рано напролет. Провеждат се преди началото на сокодвижението. Извършва се щателно преглеждане на всеки храст поотделно, след което се отстраняват стари, измръзнали, сухи и болни разклонения, от които не може да се очаква добра продуктивност. При старите насаждения се отстраняват и клонките, които са се развили навътре в храстите и не се огряват от слънцето. Те се изрязват дълбоко до основата или над някой силен летораст, който да ги подмени. С това мероприятие всъщност се извършва и частично подмладяване.
Освен ранното пролетно почистване и резитба, се провежда и резитба след розобера. Извършва се механизирано на определена височина, при което се стимулира по-буен втори прираст. Това довежда до повишаване на добивите през следващите години.
Изрязаните сухи и болни клонки се изгарят, а останалите могат да се използват за производство на вкоренен посадъчен материал.
Всички резитби трябва да се извършват от обучени хора, които да не работят по шаблон, а като познават биологията на културата да подхождат конкретно, съобразно състоянието на розовия храст.
Обработка на почвата. С подходящи обработки в розовото насаждение трябва да се създадат оптимални условия в почвата – водни, въздушни и хранителни, при които храстите да се развият най– добре и да дадат най– висок добив. Добре поддържаните насаждения имат по-дълъг период на експлоатация. В цветодаващите розови градини обработките са идентични, независимо от начина на засаждането им.
Препоръчват се няколко (3-4) обработки до цъфтежа и също толкова след цъфтежа. Започват рано напролет с разпукването на пъпките и завършват наесен преди затихването на вегетационите процеси. Първата междуредова обработка се извършва механизирано. С нея се отгребват розовите храсти, а плугът е нагласен за оран на гребен при дълбочина 18-20 cm. След това, или заедно с оранта се извършва брануване, а за заравняване на браздите до храстите към машината могат да се поставят дискови устройства. На по-малки терени необработените части в реда могат да се окопават и ръчно с мотики, при което натрупаната при загребването на храстите почва се издърпва към междуредието.
До началото на розобера почвата се поддържа в рохкаво и чисто от плевели състояние, като се правят 1-2 култивирания според нуждата.
Непосредствено преди розобера се извършва задължително оран със загърлящи работни органи. С тази обработка се цели почвата от междуредията отново да се натрупа към розите. С това предцъфтежно загребване храстите стават по- устойчиви на полягане, което се предизвиква от тежестта на цветовете. Освен това почвата се предпазва от утъпкване по време на розобера. По- лесно е и придвижването на розоберачките по време на работа, когато се извършва в чисти междуредия. Освен това, влагата от обичайните за този период (май- юни) валежи по лесно се отвежда в получените в средата на междуредията разори.
В края на розобера започва ускорено развитие на вегетативните органи на розата във вторичен прираст, която фаза определя реколтата през следващата година.
За осигуряване на необходимото количество влага се извършва отново отгребване, като машините са нагласени за оран на гребен. Тази обработка трябва да се извършва навреме, веднага след розобера, за да се използва влагата.
До есента почвата се поддържа с няколко култивирания чиста от плевели, като по този начин се способства и за съхраняване на наличните в почвата водни запаси.
Късно наесен преди трайното застудяване се оре на разор на дълбочина 18- 20 cm, като основата на храстите леко се загребва срещу измръзване.
Препоръчва се през няколко години след есенното загребване да се извършва допълнително изораване на междуредията, с което почвата се разрохква по- дълбоко и допълнително се увеличава водния й запас.
Торене. Казанлъшката маслодайна роза се нуждае от обилно органично и минерално торене. Дългогодишният опит при отглеждането й показва, че може да се стигне до рекордни добиви при осигурено правилно органо-минерално хранене на растенията.
От органичните торове се използват както оборският тор, така и торовата течност, розовите джибри, изгнилата слама и др. Оборският тор се внася наесен, със загребване на розите по 1-2 t/da ежегодно или по 3-4 t/da на 2-3 години. Останалите органични торове могат да се внасят също ежегодно или през 2-3 години, но те са в по- големи количества (4-6 t/da). Торовете се разнасят предварително в междуредията и след това се заорават дълбоко с последното есенно загребване.
От минералните торове по-голямо значение имат азотните и фосфорните. Азотът влияе както върху развитието на репродуктивните органи, така и върху вегетативните органи. Особено необходим е за изхранване на втория прираст. Това налага азотни торове да се внасят няколкократно: наесен (20-30 kg/da амониев сулфат), напролет преди сокодвижението (10-15 kg/da амониева селитра) и след розобера (10-15 kg/da амониева селитра).
Фосфорните торове влияят основно върху формирането на репродуктивните органи и повишаването зимоустойчивостта на розата. Поради това, заедно с калиевите, те се внасят със загребването през есента. Препоръчваните торови норми се изчисляват на базата на 7-10 kg а. в. P2O5/da при неполивни условия и до 20 kg а. в. P2O5/da при поливни условия.
Напояване. Масивите с Казанлъшка роза в повечето случаи не се напояват, поради липса на изградени напоителни системи на тези места. Разчита се на сравнителната сухоустойчивост на културата и по- доброто разпределение на валежите в Розовата долина.
При осигурени условия за напояване и при суха зима може да се наложи рано напролет да се направи влагозапасяваща поливка. Критични моменти за розата по отношение потребността от влага са бутонизация и цъфтеж. Ако розовите насаждения са на поливни площи се правят до 3-4 поливки–две до цъфтежа и 1-2 след него.
Използва се поливна норма до 60-70 m3/da. Много ценни са освежителните поливки по време на цъфтежа. Те се извършват рано сутрин с 3- 5 m3/da, при което се навлажняват почвата и храстите. Повишената в резултат на това влажност на въздуха ограничава изпарението на етерично масло и повишава рандемана при преработката на суровината.
Мулчиране. Мулчирането се препоръчва, за да се избегне плевенето и ръчното окопаване в редовете, както и да се възпрепятства образуването на почвена кора. Освен това мероприятието положително влияе и върху запазването на почвената влага. Като мулч може да се използва слама (3-4 t/da) или обработени лавандулови съцветия, с които в защитните зони да се оформи пласт, дебел 15-20 cm. Дебелината на мулча трябва да не позволи на плевелите да се развият. Влагата в мулчираните участъци се задържа със 75% по- висока от немулчираните. Освен това почвата се обогатява с N, P и K в резултат на минерализирането на органичното вещество.
В търсенето на нови решения в последните години се експериментира използването на черно фолио (полиетилен) вместо органична маса за мулч. С него се покрива цяла ивица по дължината на реда още при създаването на ново насаждение с вкоренен посадъчен материал. Плевелите под полиетилена не могат да се развиват, а влагата се съхранява по– дълго време.
Всичко това довежда от една страна до по- доброто развитие на розовите храсти, увеличава се техния ежегоден прираст, а в резултат на това се повишава добива от розов цвят и розово масло.
От друга страна използването на мулчирането като агротехническо мероприятие облекчава борбата с плевелите и редуцира обработките на почвата в редовете и междуредията.
Химична борба с плевели, болести и неприятели. В млади цветодаващи насаждения срещу смесено заплевеляване от едногодишни плевели рано напролет преди вегетацията на културата могат да се използват Мерлин 750 ВГ (5-6 g/da) или Рафт 800 ВГ (20-25 g/da). В стари цветодаващи насаждения (след третата година) се използват освен горепосочените и Карагард Комби (1000 g/da) и Девринол 4Ф (600 ml/da).
За борба с едногодишните двусемеделни плевели могат да се използват още Гоал 2ЕК (300 ml/da – преди началото на вегетацията) и Синбар 80 ВП (200- 300 g/da – преди вегетацията след първата обработка). В този период, преди активна вегетация и развитие на плевелите, при смесено заплевеляване от едногодишни и многогодишни плевели може да се прилага Касорон 6,7 Г (6-8 kg/da) или Баста 20 СЛ (400 ml/da), но при активна вегетация на плевелите.
По време на вегетацията на розовите храсти и фаза 3- 5 лист на плевелите са подходящи Галант Супер (150-250 ml/da), Фузилад Форте (90-150 ml/da), Набу Екстра (250-450 ml/da) и Тарга Супер (150- 300 ml/da) – срещу едногодишни и многогодишни житни плевели.
За тотално унищожаване на едногодишни и многогодишни плевели (в т. ч. повитица, паламида) еднократно в края на май– началото на юни се препоръчват Раундъп (400–1200 ml/da), Реглон Форте (300 ml/da) и Тъчдаун (400-1200 ml/da), но чрез насочено пръскане.
Основните болести по розата са ръждата и черните листни петна.
Ръждата (Phragmidium mucronatum L.) сепроявява с поява на оранжеви петна по листата, клонките и цветовете с големина от малки точици до петна с диаметър 2-3 cm. Болестта предизвиква пожълтяване, изсъхване и опадване на засегнатите органи. Болните растения постепенно отслабват, завяхват и изсъхват. За борба се препоръчват Байкор 25 НП (0,15%), Импакт 12,5 СК (0,04%), Пероцин 75Б (0,5%), Фоликур Плюс 375 ЕК (0,05%), Систан 12 Е (0,03%), Тилт 250 ЕС (0,05%) и др.
Черните листни петна (Diplocarpon rosae Wolf.) се появяват по листата, в резултат на което те окапват, а добивът от розов цвят силно намалява. Борбата се извежда успешно с Пероцин 75Б (0,5%), Фоликур Плюс 375 ЕК (0,05%), Тилт 250 ЕС (0,05%) и др.
Един от най- разпространените неприятели по розата е розения агрилус (Agrilus mokrzeckii Fbend.). Възрастното е малко продълговато бръмбарче с големина на ръжено зърно и тъмнозелен до черен цвят с бронзов оттенък. След излюпването си ларвите му прояждат кората и правят спиралообразни ходове в дървесината. В резултат на това растението реагира с поява на вретеновидни подутини. Нападнатите леторасти лесно измръзват или се пречупват през нападнатото място. За борба с агрилуса през пролетта (март-април) всички нападнати леторасти се изрязват под подутините, изнасят и изгарят. Препоръчва се и унищожаване на шипките около розовите насаждения, които се явяват гостоприемници на агрилуса.
Пъпковата педокрилка (Platiptilia rhododactyla F.) е специфичен неприятел на Казанлъшката маслодайна роза. В началото на сокодвижението гъсениците се раздвижват, излизат от скривалищата си и се загнездват във върховете на новоразвиващите се цветоносни клонки, а по-късно и цветни пъпки. Там те се хранят с най-младите листа или вътрешността на цветните бутони, след което те изсъхват. За борба се правят 1-2 третирания с Нуреле Дурсбан- 75 ml/da, Агрия 1050–150 ml/da, Децис 2,5 ЕК–50 ml/da.
Към основните неприятели се отнася и розовата щитоносна въшка (Rhodococcus bulgariensis Wum). Този неприятел смуче сок от леторастите, в резултат на което те изостават в развитието си и изсъхват. От средствата за борба ефикасно е изрязването и изгарянето на нападнатите клонки, а също така срещу зимуващите форми и новоизлюпенитге ларви могат да се прилагат и инсектициди. Те могат да се комбинират с препаратите за борба с болестите.
Подмладяване. Това мероприятие се извършва на всеки 8-10 години и цели повишаване на жизнеността, удължаване на живота и увеличаване на продуктивността на Казанлъшката маслодайна роза.
Храстите се изрязват до почвата в периода на покой късно през есента, зимата или рано напролет. Подмладяването е възможно в резултат на способността на адвентивните пъпки по кореновата шийка или дебелите корени да се развият в буйни леторасти и да заместят остарялата надземна маса. Изрязаните части се използват за посадъчен материал.
Подмладяване се налага и при измръзване, както и ако храстите са повредени от градушка или други причини. Почвата от двете страни на редовете се отстранява като близо до храстите се отваря по една бразда. При това се оголват кореновите шийки за по- лесно извършване на резитбата. Изрязването се прави със специална ножица, остри брадви или машини-храсторези. В браздите се внася оборски тор и суперфосфат, а отгоре изрязаният храст се покрива с 10-15 cm почва за предпазване от измръзване през зимата. Междуредията се изорават дълбоко на 40 cm.
През пролетта от кореновата шийка се развиват млади леторасти, чрез които насажденията се подмладяват. След като достигнат височина 70- 80 cm те се пензират, за да се предизвика разклоняване. През първата година реколта от розов цвят не се получава.
Прибиране /розобер/ и преработка на цвета. Цъфтежът на розата започва от средата на май и продължава около 1 месец – до средата на юни. Пряко влияние върху началото и продължителността на този процес оказват температурата и валежите. Колкото е по-топло и по-сухо в този период, толкова продължителността на цъфтежа е по-малка. Обратно, при хладно и влажно време розоберът е по-продължителен, тъй като по-бавно се натрупва необходимата температурна сума за преминаване на фенофазата.
У нас се берат целите цветове. В момента на разцъфтяването те имат най–високо съдържание на масло. За запазване на етеричното масло е важно също съчетанието на по-ниска температура и по-висока влажност, каквито в насаждението са налице сутрин от 5 до 6 часа. При по-хладно време розоберът може да продължи и до 9 часа. Набраният розов цвят по-късно, и особено след обяд съдържа с 1/3 по-малко масло. По същият начин се отразяват климатичните условия и върху качеството на етеричното масло.
Брането на всеки ред се извършва едновременно, от двете страни на реда, от двама берачи. Работи се с две ръце, като цветовете се откъсват под чашката и се поставят в кошница или торба, каквито всеки берач си носи. След като се напълнят, те се изсипват в конопени или полиетиленови чували, без да се препълват или тъпчат. Чувалите се подреждат на сенчесто място за кратко време ако се наложи, за да се предпази розовият цвят от самозагряване или ферментация. Добре е набраната продукция веднага да се закара до инсталациите за преработка. Ако капацитетът им не е достатъчен за навременна преработка се налага да се съхрани за 1-2 дни. От направените проучвания е установено, че ако се използват подходящи технологии, съдържанието на етерично масло се увеличава, качеството му също. При съхраняването в големи цистерни с вода, в резултат на допълнителни ензимни процеси, количеството на етерично масло може да се увеличи до 40%, а качеството да се подобри, вследствие на увеличеното участие на цитронелола.
За кратко съхраняване може да се използва също 20% солен воден разтвор, както и ферментации в затворено помещение или чували.
Набраната суровина се преработва по два основни метода – чрез дестилация и екстракция. При дестилацията се получават розово масло и розова вода, а при екстракция с лек бензин – розов конкрет. След по-нататъшна преработка от конкрета се получава розово абсолю.