Стопанско значение, произход, разпространение, добиви. Шипката се култивира заради ценните качества на нейните плодове. Те се отличават с много добри вкусови качества и висока биологична стойност, дължаща се на ценните й съставки, особено на витамин С (от 800 до 11-12000 mg %). По съдържание на този ценен витамин шипката превъзхожда всички останали, отглеждани у нас растения. Тя съдържа до 20 пъти повече vit. C от лимоните, 3 пъти повече пектин от ябълките, 2 пъти повече каротин от морковите, много захари, етерично масло, органични киселини, дъбилни вещества, витамини В1, В2, К, Р, калий, калций, магнезий и др. Шипковите семена съставляват 35-40 % от масата на плодовете. Те са богати на белтъчини, мазнини (12-16%) и витамин Е, което ги прави ценна съставка на комбинираните фуражи.
Хранително-вкусовата промишленост използва шипковите плодове като суровина при производството на мармалади, детски храни, шипково вино, чайове, сокове, нектари, концентрати и др. На външния пазар се изнася главно под формата на шипкови люспи, шипкови брашна и в прясно състояние.
Ценните съставки определят широкото приложение на шипковите плодове в народната медицина. Още Хипократ я използва като противо-възпалително средства. Други я препоръчват при камъни в бъбреците и дизентерия, а целите плодове със семките – против тения. Шипковият чай се препоръчва при обща отпадналост, кървене на венците и др., които са признак за недостиг на витамин С, особено през зимните и пролетни месеци.
В официалната медицина под формата на лекарствени средства се използва за борба със захарната болест, атеросклерозата, скарлатина, дифтерия и др., засилва регенерацията на тъканите и подобрява имунната система. Шипката влияе благоприятно и върху функциите на костния мозък и обмяната на веществата, намалява чупливостта на капилярите, действа кръвоспиращо и запичащо.
Естествените находища на шипката обхващат доста широки граници в умерения и субтропичния пояс на цялото Северно полукълбо. Като културно растение се отглежда в Русия, Полша, Румъния, България и др. У нас са разпространени 31 вида шипки като диворастящи. Те се срещат най-често в предпланинските и планински райони до 1500 m н. в., на припечни места покрай пътища, редки гори и сечища, покрай ниви и пасища. Създадените културни сортове шипки у нас се отглеждат до 800-1000 m н. в. главно в Кърджалийска, Смолянска, Бургаска, Пловдивска и други области.
Добивите варират от 100 до 200 kg/da (през третата година след засаждането) до над 500 kg/da през следващите години.