Място в сеитбообращението. Взискателността на конопа към специални почви принуждава често производителите да го отглеждат последователно няколко години на едно и също поле.
За да се получат високи добиви, в този случай обаче е необходимо засилено торене, отчитане степента на намножаване и водене на ефикасна борба с икономически най-важните болести и неприятели по културата.
Включването на конопа в сеитбообръщение рязко повишава добива от него. Подходящи предшественици за него са всички зърнено-бобови и зърнено-житни култури, особено ако са торени  с оборски тор. Развива се много добре след люцерна и многогодишни тревни смески и на отводнени новоусвоени места. При по-големи площи може да се изгради следното сеитбообръщение: 1-2 год.- люцерна, 3 – 4 год.- коноп, 5 год.- царевица, 6 год.- коноп.
Обработка на почвата. Основната обработка на почвата зависи от предшественика.
След житен предшественик се извършва незабавно дълбока оран на 22-25 cm.
Разораването на люцерната и тревните полета като предшественици е необходимо да става след втората коситба. За да се унищожат напълно люцерновите растения, е необходимо предварително допълнително лющене на дълбочина 7-8 cm, последвано (след изсъхване на кореновите шийки) от оран на дълбочина 25-28 cm.
След окопни и бобови предшественици се извършва направо дълбока оран на дълбочина 22-25 cm.
Когато конопът се засява за първи път на новоотводнени блатно-торфени почви, разораването трябва да се извърши през юли-август, за да може да се разложи чимът.
Наесен дълбокоизораните площи, в зависимост от заплевелеността, се преорават на дълбочина 10-12 cm или култивират.
Рано напролет се извършва едно предсеитбено култивиране с едновременно брануване.
На новоусвоените блатно-торфени почви често се налага да се извърши едно допълнително пролетно дискуване за доразбиване на чима.
Торене. За да формира добив от 100 kg сухи стъбла конопа извлича азот, фосфор, калий и калций съответно 4,5; 1,3; 2,0 и 4,0 kg.
Около 2/3 от азота и калия се усвояват от бутонизация до цъфтеж, включително.
Фосфорът се усвоява равномерно през цялата вегетация.
Азотът влияе в най-голяма степен върху величината на добива. Фосфорът и калият повишават качествените показатели на влакното.
Поради голямата чувствителност на конопа към почвеното плодородие, той се използува като индикатор при разузнавателните опити.
При торене само с минерални торове и неполивни условия на отглеждане се внасят по 10-12 kg/dka N, P2O5 и К2О, а при поливни – по 14-16 kg/dka от трите макрохранителни елемента.
Конопът реагира положително на торене с угнили оборски тор. Използуването му в количества 2-4 t/dka изисква намаление на минералното торене на 6-8 kg/dka N, Р2О5   и К2 О.
Реакцията на конопа е положителна при торене с микроелементите бор и молибден в доза 19-20 g/100 kg семена.
На по-бедни песъчливи почви много добри резултати дава зеленото торене с тритикале + зимен грах или фий.
Угнилият оборски тор, фосфорните и калиевите торове се внасят с дълбоката оран, а азотните – с последната предсеитбена обработка на почвата.
Сеитба. Подготовката на семената изисква те да са сортирани (да бъде подбрана най-едрата фракция), да са от последната реколта и да отговарят на изискванията на БДС 715- 74.
Преди сеитба  трябва да се обеззаразят с фунгициди срещу фузариоза и други гъбни болести.
Конопът се засява при трайно затопляне на почвата над 7-80 С, на дълбочина 5-6 cm. За Южна България това е през първата половина на март, а за Северна България – през втората половина.
Закъсняването на сеитбата води до неблагоприятни резултати, поради съвпадението на усиления растеж на конопа с честите пролетни засушавания.
Конопът за влакно се засява на 10-12 cm междуредово разстояние, с 10- 12 kg/dka семена (400-600 к.с./m2).
На 12 cm междуредие, с 6-8 kg/dka семена се засява конопът предназначен за влакно и семена.
Семепроизводните посеви се засяват широкоредово на 50-70 cm междуредие, с 2-3 kg/dka семена.
Дълбочината на засяване не трябва да надвишава 3-4 cm на по-тежките, а на по-леките, сухи и песъчливи почви – 5 cm.
Грижи през вегетацията. Състоят се в унищожаване на почвената кора, борба с плевелната растителност, болестите и неприятелите и напояване.
Почвите, склонни да образуват кора се разрохват с ротационни мотики преди и непосредствено след поникването на конопа, за да се подпомогне неговото поникване и се унищожат част от плевелите.
Поддържането на посевите чисти от плевели през първите 2-3 седмици след поникването е много важно. По-нататък, поради бързото отрастване, той е в състояние сам да се справи с тях.
Конопът е чувствителен към хербицидите. При вероятност от силно заплевеляване може да се използва паторан (300-400 g/dka) или афалон (200-300 g/dka), внесени веднага след сеитбата, инкорпорирани с леки брани.
Икономически по-важни болести по конопа са бяло гниене, сива петнистост по листата, фузариоза, бактериоза и септория. Борбата с тях се води чрез ротация (най-малко 3-годишна), унищожаване и заораване на растителните остатъци, използуване на здрави семена, обеззаразяване на семената с Формалин – 4l 1 % – ов р-р за 100 kg семена.
Повреди по конопа нанасят конопената бълха, конопената листозавивачка, царевичният стъблопробивач и други неприятели. Срещу конопената бълха семената се третират с Фурадан 35 СТ – 0,9 l/100 kg семена, или през вегетацията посевите се пръскат с Имидан 50 ВП (200 g/dka), Падан 50 ВП (150 g/dka), Рипкорд 40 ЕК (0,02 %), серщу царевичният стъблопробивач могат да се използват Семафор 20 СТ (350 ml + 750 ml вода /100 kg семена), Падан 95 СП (60 g/dka) през вегетацията, Феромонова уловка Феромон 3510 ЕСВ или 3-кратно колонизиране на трихограма през 6-10 дни.
Сериозни поражения по конопените растения причинява синята китка. Борбата срещу нея се извежда чрез включване на конопа в сеитбообръщение.
Критичните периоди за водопотребление на конопа обикновено у нас не се покриват с естествените валежи. Нуждите на културата напълно се задоволяват, ако от формирането на стъблата до цъфтежа почвената влага се поддържа 75-80 % от ППВ. Това на практика е осъществимо с 2-4 поливки от по 50 m3/dka, за предпочитане чрез дъждуване.
Прибиране. Посевите, предназначени за влакно, се прибират след пълното прецъфтяване на мъжките растения. Тогава влакното в стъблата им е с най-високо качество и рандеман. В стъблата на женските растения съдържанието на влакно все още се повишава, но отлагането на прибирането понижава общия добив поради влошаване на качеството и рандемана на влакното  от мъжките растения.
Прибирането се извършва с конопожътварки с или без връзвателен апарат.
Ожънатите, навързани на снопчета, в свежо състояние или след изсушаване на полето стъбла, се предават на конопените фабрики.
За да се облекчи прибирането, може предварително да се извърши дефолиация с Пуривел 80 ВП (600 g/dka), внесен преди пълния цъфтеж на мъжките растения или Раундъп (350 ml/dka), внесен около 3 седмици преди пребирането. За същата цел се използва и  магнезиев хлорат (2 kg/dka, разтворен в 20 l вода). Разтворът се разпръсква с въртолет в началото на цъфтежа на женските растения.
Посевите, отглеждани едновременно за влакно и семена, се прибират при 50 % узрели семена с конопожътварка без връзвателен апарат. След изсушаването им при полски условия се връзват ръчно на снопчета, извозват се и преди да се предадат на фабриките се обезсеменяват чрез конопочукачка . За целта може да се използува и обикновена вършачка, като се подават само върховете на растенията.
Семепроизводните посеви се реколтират при узряване на семената в средната част на съцветието с обикновени зърнокомбайни, преустроени за целта.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.