Значение, произход, разпространение, добиви. За страните от умеренния климат, включително за България, слънчогледът е най-важната маслодайна култура в продоволствен аспект.
Това се дължи най-вече на високата хранителна и биологична стойност и много добрите вкусови качества на рафинираното масло.
Слънчогледовото масло, предназначено за продоволствени цели съдържа главно ненаситенитe мастни киселини олеинова (26-40 %) и линолова (46-65 %). Тези киселини не се синтезират в човешкия организъм, а в мазнините с животински произход се съдържат в незначителни количества.
Високата биологична активност на маслото се дължи и на съдържанието на витамините А, D, E, K и фосфатидни фракции.
Белтъчините в семената съдържат аминокиселините лизин, метионин и триптофан.
Употребата на слънчогледово масло понижава холестерина в кръвта и засилва обмяната на веществата в човешкия организъм.
Има широко приложение в хранителновкусовата промишленост. От него или с негово участие се приготвят майонези, маргарини, консерви и сладкарски изделия.
Използва се и за получаване на сапун, безир, лакове и др.
След извличане на маслото, като странични продукти, се получават кюспе и шрот, богати на протеин (35-40 %), мазнини (2-12 %) и аминокиселини. По хранителна стойност 1 kg кюспе се равнява на 1,09 kg овес, а 1 kg шрот – на 1,02 kg овес.
Кюспето и шротът са отличен концентриран фураж, особенно за преживните селскостопански животни.
За фуражни цели се използват и овършаните пити, тъй като 1 kg от тях е с хранителна стойност 0,8 кръмни единици. Съдържат до 12-13 % белтъчини и до 20 % пектин.
От слънчогледовите шлюпки се получават етилов спирт, фуражни дрожди и фурфурол.
Слънчогледът е и силажно и медоносно растение. В зависимост от пчелното семейство от 1 декар посев могат да се получат до 3 kg мед.
Като предшественик той е добър за зимните житни, когато се прибере навреме (края на август-началото на септември) и се извърши качествена предсеитбена подготовка на почвата.
Слънчогледът произхожда от Северна Америка. У нас е пренесен от Русия в началото на миналия век (1917 г.), като декоративно растение.
