Коренова система. Съставена е от силно развит вретеновидн централен корен, достигащ до 2,5 m дълбочина и много добре развити странични разклонения. Една част от страничните разклонения, особено тези, които се намират близо до повърхността на почвата, отначало се развиват радиално на 20-30 cm, след което се насочват надолу и се разклоняват. Друга част от тях се разполага само радиално. След летни валежи или след поливка в горния влажен почвен слой се образуват множество активни адвентивни коренчета, чрез които растенията подобряват хранителния си режим.
Най-деятелната част от корените обитава  почвения слой на дълбочина 20-30 cm.
Стъбло. То е правостоящо, разклоняващо се или не, дървенисто. Покрито е с жлезисти трихоми и е изпълнено с гъбест паренхим. Достига до 2,5 m височина при маслодайните сортове и до 4 m и повече при фуражните. В горната си част се извива в различна степен, поради което съцветието след узряване може да заеме различно положение.
Листа. Те са едри, с овалносърцевидна форма, заострен връх и назъбена периферия.  Покрити са с груби трихоми.
Първите 2-4 двойки листа са срещуположни, а следващите – спираловидно разположени по стъблото. На цвят са зелени. При някои форми са с виолетова окраска.
Сортовете с къса вегетация формират по 15-25 листа, а къснозрелите – по 30-35 броя.
Листната повърхност на едно растение достига от 0,3 до 0,6 m2, в зависимост от условията на отглеждане.
Съцветие. Представлява кръгъл, плосък, изпъкнал или вдлъбнат диск (пита, кошничка), с диаметър 10-25 cm (при маслодайните сортове) до 40 cm (при сортовете за ядене).  По периферията й се намират голям брой видоизменени прицветни листа със заострени върхове, наречени обвивни.
Цветовете са два вида – езичести (60-90 броя), които обикновено са безплодни, рядко женски, с яркожълти венечни листа и са разположени по периферията в един ред. Тръбестите цветове (600-1200 и повече броя) са актиноморфни, двуполови, наредени в концентрични кръгове. Поместени са в тризъби трицветници. Съставени са от 2 редуцирани чашелистчета, 5 срастнали помежду си под формата на тръбичка светложълти до тъмнооранжеви венчелистчета и 5 тичинки, със свободни дръжки но със срастнали прашници в тръбичка, където се изсипва прашеца след узряване.
Прашецът е жълт, едър, грапав и трудно се разнася от вятъра. Опрашването е кръстосано, ентомофилно.
Плодникът е едногнезден, долен, с двуделно близълце.
Плод. Той  е семка (акен) с удълженояйцевидна форма и заострен край. Съставен е от шлюпка (вдървесинен околоплодник) и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, черна или пъстра. Относителният й дял спрямо общата маса на плода варира от 20 до 56 % ( при маслодайните сортове –  20-32 %).
При съвременните сортове между  корковата и склеренхимната тъкан се формира твърд черен пласт, наречен панцерен (фитомеланов), съставен главно от въглеводороди (76 %), неразтворим във вода, киселини и основи, предпазващ ядката от слънчогледовия молец.
Масата на 1000 плода варира от 40 до 140 g.
Ядка. Съставена е от тънка обвивка, зародиш с два семедела и коренче. При поникване семеделите се изнасят над повърхността на появата.
Районираните у нас сортове съдържат 45-48 % масло спрямо плодовете, респективно – 60-65 % спрямо ядките.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.