Място в сеитбообращението. Лещата не е взискателна към предшествениците, стига те да оставят почвата чиста от плевели.
Ето защо най-добре е да се отглежда след зимни житни култури. Лещата не понася засяване след себе си. Пораженията  върху кореновата система от нематоди силно намалява, когато тя се отглежда на едно и също място, след не по-малко от 5-6 години.
Тя е отличен предшественик за всички полски култури.
За да се избегне нападението от общи неприятели, трябва да се избягва засяването й  на полета близо до многогодишни бобови треви и акациеви гори. Не се препоръчва отглеждане на леща върху предшественик царевица, третирана с триазинови хербициди, към които лещата е силно чувствителна.
Неподходящи за лещата  са на скоро торени с оборски тор площи. Той носи голямо количество плевелни семена които заплевеляват площта.Торенето с него води до развивитие на голяма вегетативна маса, задържане на  цъфтежа и узряването и до ниски добиви. След  използване на органични торове лещата трябва да се засява след три години.
Обработка на почвата. Непосредствено след прибиране на предшественика се извършва оран на дълбочина 20-22 cm.
Наесен в зависимост от степента на заплевеляване площта се преорава плитко или се  култивира на дълбочина 10-12cm. Понеже семената на лещата са дребни почвата трябва да бъде доведена до градинско състояние и повърхността й да бъде подравнена. Това улеснява сеитбата и прибирането й.
Предсеитбената обработка на почвата се извършва при първа възможност на пролет. Тя се свежда до култивиране с брануване, ако от есента са останали неунищожени плевели или почвата е силно уплътнена,  или  само до брануване – при чиста от плевели почва.
За зимуващите форми обработката на почвата е както при зимните житни култури.
Торене. При лещата то има сравнително по-малък ефект , отколкото при другите зърненo бобови култури.
Със 100kg семена  лещата извлича 6-8kg азот, 1.5-2kg фосфор, 3-4kg калий, 1-1.5kg магнезий.
Постъпването на хранителни вещества през вегетацията  е неравномерно. През началните фази от развитието си лещата усвоява предимно азот и калий, а в последствие и фосфор. Основните хранителни вещества постъпват интензивно в растенията през периода на цъфтеж. По време на формирането на зърното, оттичането на хранителни вещества от вегетативните органи към бобовете е много интензивно.
Азотното торене трябва да се извършва разумно, с ниски  и умерени дози за да се предотврати интензивното развитие на биомаса, полягане, удължаване на вегетационния период и по-силното нападение от ръжда. Нуждата на растенията от азот е особено голяма през началните фази от развитието на лещата до момента, когато по корените започнат да се образуват грудки.
Когато се отглежда на богати почви, а също през първата и втората година след добре торен предшественик, лещата не се нуждае от торене с азот и са достатъчни по 4-5kg/da фосфорни и калиеви торове .
Когато лещата се засява на неторено, бедно на азот поле се препоръчва внасяне  на 2-3kg/da азот.
Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка на почвата. Те се дават много рядко само, ако след поникване на лещата при липса на азот растенията се развиват слабо и   жълтеят, тогава е необходимо посевът да се подхрани с 8-10 kg амониева силитра на декар.
Фосфорното торене стимулира грудкообразуването по корените на лещата. То спомага за намаляване на транспирационният коефициент и за образуване на добре развита коренова система.    Лещата е много отзивчива и на калиевото торене. То увеличава сухоустойчивостта и резистентността на растенията към бактериални заболявания.
Фосфорните и калиевите торове се внасят преди основната обработка на почвата.
Наложително е използването на подходящ щам нитрагин в райони, където лещата не е отглеждана продължително време. Бактериалното торене увеличава добива на зърно с 10 до 27 kg/da и повишава протеиновото съдържание на семената.
Молибденът стимулира грудкообразуването и подобрява азотния метаболизъм в растенията. Внасянето на 5-10g молибден на декар, даден със семената увеличава добива с 18-20 kg/da .
Подходящ тор при отглеждане на лещата е дървесната пепел в количество 60-100kg/da.
Сеитба. За предпочитане е да се използва семенен материал от последната или предпоследната реколта, произведени в семенни участъци. Семената е добре да са от най-едрата фракция, изравнени, чисти от плевели и други примеси.
Използването на стари, неправилно съхранени семена силно понижават полската кълняемост. Те трябва да са с чистота най-малко 96% и кълняемост, не по-малко от 90%. Заразените от лещов зърнояд семена са негодни за посев.
Семената задължително се третират с нитрагин, като се използват 10 флакона за 100kg семена.
Обеззаразяването на посевния материал се предшества от полумокротретиране с натриев молибдат в доза от 250 до 500g, разтворен в 1.5 l гореща вода за 100kg семена. Срещу почвени патогени / питиум, фузариум, ризоктония/ още влажните семена се напрашват с Витавакс 200g на 100 kg семена или  да се обеззаразят с  Роялфло 42 С –200-250 ml/da и  Дитан М-45 – 200 g за 100 кg семена.
Лещата трябва да се засява, колкото може по-рано напролет, веднага след стопяване на снега, при първа възможност за влизане в блока.Това й дава възможност да използва по-добре наличната влага. Ранното засяване е особено необходимо в засушливи райони и на леки почви, където зимната влага се губи бързо. Тя понася ниските температури и късните пролетни мразове. Закъснението води до намаляване на добива . Рано поникналите растения са по-слабоустойчиви към ниски температури , а по-късните лесно се изтеглят и загиват. При сеитба на зимуващи форми през есента трябва да се спазват същите срокове, както при зимуващите сортове грах.
Най-подходящият начин за сеитба на лещата е тесноредовият. Тесноредовите посеви подтискат развитието на плевелите и осигуряват по-добри условия за развитие на културата, в сравнение с широкоредовите и ленточните.
Важно условие за получаване на високи добиви е оптималната гъстота на посева. При дребносеменните сортове тя е от 300 до 350 к.с. 1m2, а при едросеменните – от 250 до 300 к.с. Тази гъстота се постига при посевна норма за дребносевенната леща – 8-10kg/da, а за едросеменната – 10-12kg/da.
При достатъчно влага в почвата дълбочината на сеитбата не трябва да бъде по-голяма от 3cm за дребносеменната, и 4-5cm за едросеменната.
При недостатъчно влага в горния слой на почвата дълбочината на сеитбата при  дребносеменната леща се увеличава на 4-5cm, а при едросеменната леща на 6-7cm.
След сеитбата площите трябва да се валират, с което се ускорява поникването и се изравнява повърхността.
Грижи през вегетацията. Успешната борба с плевелите е едно от най-важните условия за получаване на високи добиви от лещата. В сравнение с другите зърнени бобови култури тя не понася заплевеляване, тъй като в началото на вегетацията  нараства много бавно, и плевелите я задушават, а наличието им към момента на жътвата затруднява или  прави невъзможно механизираното й  прибиране.
Лещата проявява по-голяма чувствителност към хербицидите в сравнение с останалите бобови култури. Затова изборът на чисти или слабо заплевелени площи за засяването й е от решаващо значение за получаване на високи добиви.
Срещу едногодишни широколистни плевели /щир, лобода, фасулче, полски синап и др./ се препоръчват хербицидите Бладекс 500 СК – 200 ml/da, Пивот 100 СЛ-70-80 ml/da внесени  след сеитба преди поникване на културата.
Срещу едногодишни житни и широколистни плевели с успех се използват  Рафт 800 ВГ- 35 g/da, Рилей –150-200 ml/da внесени след сеитба преди поникване.
След предшественик  пшеница срещу самосевките се използва хербицида Фузилад супер – 150 ml/da, същия хербицид в доза 200-250 ml/da  може да се използва  срещу многогодишни житни и балур.
Tъй като лещата се засява тесноредово и не може да се окопава борбата срещу плевелите се води предимно чрез хербициди
При слабозаплевелени площи плевелите може да се унищожат и чрез брануване преди и след поникването й.
Често срещан плевел при лещата е плоскосеменният фий Vicia immaculata, чийто семена много приличат на тези на лещата и трудно се отделят от тях. Почиставнето му от площи засяти с леща става на ръка по време на цъфтеж, когато фият лесно се различава от лещата.
Лещата не страда много от болести. Най-често тя се напада от фузарийното увяхване. Появяването може да се предотврати чрез обеззаразяване на семената.
Лещовият зърнояд е икономически най-важният неприятел по лещата. Той засяга лещата обикновено по време на цъфтеж.
Борбата с лещовия зърнояд се провежда на два етапа – в началото на цъфтежа с препаратите Агрия 1050 – 120ml/da, Децис 2.5 ЕК – 20 м/да, Карате 5 ЕК –20 мл/да и след овършаване, чрез обгазяване на семената със същите фумиганти използвани при фасула.
Прибиране. Прибираенто на лещата е един от най-отговорните моменти в технологията за отглеждането й. Периодът на цъфтеж и узряване е много продължителен и неравномерен, затова лещата трябва да се прибира, когато 50% от бобовете достигнат пълна зрелост. В този момент са узрели само долните бобове, а по върха има още зелени бобове и цветове. Всяко закъсняване води до полягане на растенията и оронване на бобовете, което затруднява прибирането й. Особено големи са загубите при навлажняване на узрелите бобове от дъжд и след това напичане от слънцето.
С прибирането не трябва й да се избързва, защото семената добиват яркозелен цвят и повърхността им се набръчква. Най-добре е лещата да се прибира рано сутрин по роса, за да се намали оронването на бобовете.
Поради ниските растения и ниското разположение на бобовете прибирането се механизира трудно. Затова е по-добре лещата да се прибира ръчно, като се изкубва или се коси със сърп или коса, но това се прилага, когато тя се отглежда на малки площи.
При отглеждане на сортове с високо разположение на бобовете прибирането може да се извърши двуфазно. Първо посевът се окосява, а след2-3 дни се овършава с комбайни. Бързото просъхване е свързано със спаружване и потъмняване на зърната от горните бобове, а продължителното просъхване на откосите – с рискове за повреди от валежи, плесенясване, загуба на посевни и търговски качества.
Лещата се овършава със самоходните еднобарабанни зърнокомбайни, оборудвани с подбирач.
Прибраните семена трябва да се почистят, изсушат до 13% влажност, обгазят и да се съхраняват в проветриви и тъмни складови помещения.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.