Значение, произход, разпо
странение, добиви. Поради дебелата обвивка и специфичния вкус на зрелите семена.баклата се използва главно за фураж на животните и ограничено, като храна за хората, За приготвяне на ястия по-често се използват зелените семена и младите зелени бобове.
Семената й съдържат 22-35% белтъчини, до 46% безазотни екстрактни вещества и 1.9% мазнини.
Брашното получено от зрелите семена се използва като добавка към пшениченото брашно или като концентриран фураж за селско стопанските животни, особено за млечните крави и подрастващи телета.
Окосена в период на цъфтеж, баклата дава хранително и вкусно сено.
Сламата й съдържа около 10% белтъчини и 1-5% мазнини, но е сравнително груба, затова животните я предпочитат предварително нарязана в смес с кореноплоди. От нея не може да се приготви сено, тъй като стъблата й са дебели, сочни и трудно съхнат. За силаж баклата е по-добре да се отглежда в смес с царевица, сорго и други култури.
На тежки, плътни и богати с вар почви тази култура е много подходяща за зелено торене.
Като бобово растение тя е много добър предшественик за житните култури. Натрупва в почвата до 7 kg/da азот.
Баклата произхожда от Средиземноморието, откъдето е проникнала в Европа и Азия. Някои автори считат, че тя е първото културно бобово растение, което се е употребявало за храна на човека, тъй като е отглеждана още от народите на древните цивилизации. В Америка е пренесена от европейците.
По площ баклата се нарежда на последно място между зърнените бобови култури в света. Най-широко тя е застъпена в Азия и Европа. Половината от производство и площите в света се падат на Китай. В света има тенденция за намаляване на площите и производството й.
В България баклата заема много малки площи. Няма регистрирани площи за отглеждането на бакла в производствени условия. Тя се отглежда най-вече в градините за зелени бобове.
Баклата е високопродуктивно растение, но у нас страда от лятната суша. При благоприятни условия от нея се получават около 200-250 kg/da зърно. Добивът на зелена маса е над 2000 kg/da. При поливни условия добивът на зърно може да надхвърли и 400 kg/da. Има зимуващи форми, които изпреварват настъпването на сушата и добиви от 500 kg/da при тях не са изключение.