Коренова система. Тя се състои от силно развит централен корен, който достига дълбочина 70-80cm, а понякога до 1m и слабо развити разклонения, разположени главно в 20 сантиметровия почвен слой. Корените заемат около 12% от общата маса на растението.
По корените на баклата се развиват едри, неспециализирани грудкови бактерии.
Стъбло. То е изправено, разклонено от основата, четириръбесто и кухо. Височината му достига до 90-180 cm. Както и при останалите бобови култури разклоняването е свързано с гъстотата на посева.
Листа. Те са сложни, чифтоперести, с различен брой двойки листенца – по две в основата и по 6-8 към върха. Формата на отделните листчета е елипсовидна, периферията – целокрайна, повърхността – гладка. Последното листче на всеки лист е видоизменено в кукичка.
Цветове.Формира много голям брой цветове. Устройството им е типично за бобовите култури. Цветовете са едри и от 2 до 20 събрани в съцветие грозд. Венечните листа са бели с две черни петна на крилцата и кафяви дълги ивици на байрачето. Има форми и с други окраски на венечните листенца – жълта, червена, кафява, пъстра и гълъбова.
Баклата е самоопрашваща се култура с голям процент на чуждо опрашване.
Плодове. Той е многосеменен боб. В млада възраст са зелени, сочни и изпълнени отвътре с нежна паренхимна тъкан. При узряване стават тъмнокафяви и кожести.
В един грозд се развиват 1 – 4 плода. Всеки плод е с цилиндрична форма и на върха завършва с извито носле, като най-често съдържа около 3-4 семена.
Семена. По форма и големина семената силно варират от заоблени и дребни до плоски и едри. Окраската им е от жълтозелена до розова. Старите семена потъмняват. Масата на 1000 семена варира от 190-200g до 1300-2500g.
При добро съхранение кълняемостта им може да се запази повече от 10 години.