Място в сеитбообръщението, обработка на почвата, торене. Ментата се отглежда, като двугодишна и многогодишна култура, тъй като разходите по размножаването са сравнително високи, по-изгодно е по-продължителното отглеждане на ментата на едно и също място.
Добри предшественици за ментата са тези, които оставят почвата сравнително чиста от плевели и в добро структурно състояние. Подравняването на терена е особено важно, поради необходимостта от голям брой поливки и равномерно овлажняване на почвата. След изравняването по терена се разхвърлят 2-4 t/dka оборски тор, 40 kg/dka суперфосфат и 10-20 kg/dka калиев тор.
Торенето с минерални торове увеличава добива, с 40-50 %, а органично-минералното – до два пъти. Торовете се заорават на 25 сm с дълбоката оран, която трябва да се извърши през юли, август или началото на септември. До засаждането почвата се подДьржа чиста от плевели, като в зависимост от големината на почвените агрегати се използват дискови брана, култиватори или леки зьбни брани. Поради необходимостта от създаване на добри условия за прорастване на ментовите коренища, последната предпосадъчна обработка се извършва с култиватор на дълбочина 15-18 сm. Обикновено с тази обработка се внасят и азотните торове в доза 20-30 kg/dka.
Размножаване. Ментата се размножава вегетативно чрез коренища, засадени през есента, пролетта или през лятото; разсад през пролетта; вкоренени резници или връхчета през пролетта или през есента.
Традиционно за нашата страна е есенното засаждане чрез коренища през октомври. Коренищата се получават от старо, подлежащо на разораване насаждение или по-добре от специални маточници, в които ментата се отглежда на по-висок агрофон и се коси късно, за да се получат качествени коренища. Коренищата се изваждат с картофовадачна машина, нож-скоба или-плуг без отметателна дъска. Почистват се от изсъхналите части на растенията и е желателно да се разсадят още същия ден, тъй като загубата на вода понижава прорастването на пъпките. Ментата се разсажда, в предварително отворени навлажнени бразди, дълбоки 12-15 сm, разположени на 70 сm една от друга. Коренищата се полагат в непрекъсната нишка в дъното на браздите. Посадъчната норма варира между 200-250 kg/dka, в зависимост от вида, сорта и качеството на коренищата. Така подредените коренища се покриват с 8-12 сm почва. Отварянето на браздите и покриването на коренищата с почва може да се извърши механизирано, съответно с браздачи и огърлячи.
По същия начин се извършва и пролетното размножаване с коренища но с по-ниска посадъчна норма – 100-150 kg/dka.
Лятното размножаване чрез коренища се извършва през месец август – началото на септември. При него може да се използва една особеност на ментовите коренища – при нарязването им на дялове (отрези, парчета) с дължина 10-12 сm прорастването на пъпките се увеличава с 50-100 %, в сравнениес целите коренища. Тъй като тази операция намалява жизнеността им тя е вьзможна само при лятно и отчасти при пролетно размножаване. По този начин посадъчната норма може да се понижи до 50-60 kg/dka, т. е. увеличава се коефициентът на размножаване.
Размножаването чрез разсад през пролетта се осъществява през април. Разсьдьт се получава чрез рьчно изскубване на младите растения с височина 10-15 сm от двугодишно или многогодишно насаждение. Насаждението, определено за получаване на разсад, се покрива с 2-3 сm оборски тор или нарязана слама през февруари-март. От един декар може да се- получат между 100 и 500 хиляди растения, които са достатъчно за засаждане на 10-50 dka. Така полученият разсад се разсажда с разсадосадачна машина или ръчно при междуредие -70 сm и вътре в реда на 14-20 сm, т. с. при норма 7-10- хиляди растения на декар.
Вкореняването на резници се извършва във влажен перлит или пясък за около две седмици. Готовите резници се разсаждат на блока през май, при гъстота 7-10 хиляди растения на декар или през август-септември при гъстота 6-7 хиляди растения на декар. Тъй- като този метод е сравнително скъп, той се използва в селекцията или за бързо размножаване на ценни форми и сортове в производството.
Грижи през вегетацията. Десетина дни след очертаване на редовете на засадените с коренища места или след засаждането на разсада се извършва междуредава обработка с едновременно внасяне на 20-З0 kg/dka азотеи тор. Междуредовите обработки продължават до фаза бутонизация, след квято коренищата се разпростират в междуредията. Второто подхранване с азотен тор се изввршва непосредствено след първия откос.
Борбата серещу широколистните плевели се води чрез използване на хербицидите; Синбар в доза 200-300 g/dka, Базагран 400 ml/dka, Игран 200-300 g/dka, Тербутрекс 300 g/dka. Срещу житните плевели се използват хербицидите Фузилад 150-300 ml/dka, Набу S 200-500 ml/dka и Агрифлан 400 ml/dka. Ментата не може да потиска плевелите, а от друга страна тя се отглежда при висок агрофон и при висока влажност на почвата, т. е. проблемът със заплевеляването е един от основните при отглеждането й. Ако борбата е плевелите се води успешно, тогава веднъж засадена, ментата може да се реколтира в продължение на 10-12 години.
От болестите икономически важни през някои години са ръждата и вертицилииното увяхване, а при полската мента – и брашнестата мана. Борбата срещу ръждата и маната се извежда чрез три предпазни пръскания с Байкор, Байтан, Импакт, Байлетон или Пероцин, като първото пръскане е през май, а следващите през 15-20 дни. Срещу вертоцилиума 6орбата е профилактична – чрез сеитбообръщения и използване на здрав посадъчен материал.
Ментата се напада от ментов листояд, ментов сечко, ментов акар и ментова въшка. Борбата се води чрез използване на Децис, Карате, Агрия-1050 и други инсектициди или съответно акарициди.
Напояването на ментата е задължително агротехническо мероприятие, което трябва да се извършва качествено. Като основен критерий се използва ППВ, която трябва да се поддържа в границите от 80- до 90 %. За вегетационния период са необходими около 600m3/dka. Един килограм сухи листа се формират с 0,5 m3 вода. Напояването се осъществява чрез 5-6 поливки, които се извършват през 10-12 дни. Критичен е периодът от началото на бутонизация до прибирането. Ментата се развива по- добре при по- висока атмосверна влага, за която допринася избора на дъждуването като начин за напояване.
Прибиране. Когато ментата се отглежда за добиване на етерично масло тя се прибира във фаза 50- 100 % цъфтеж, т. е. получават се един или два откоса. Растенията се окосяват на нивото на най-долу разположените листа в тихо и слънчево време. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация веднага (при наличие на мобилни контейнери) или след 2- 3 дневно изсушаване на блока (при наличие на стационарни дестилатори).
Когато ментата се отглежда за получаване на сухи листа, тя се коси във фаза начало на бутонизация и в този случай може да се получат 2-4 откоса. Окосената маса се разстила на слой до 20-30 сm на открити бетонни .или асфалтови площадки, като периодично се размесва. При топло и сухо време тя изсъхва за 2-3 дни. Оронването (отделянето на листата от стъблата) на сухата мента се извършва с валяци, теглени от трактор. Стъблата могат да се отделят, ръчно с вили. По нататъшното сепариране на листата на отделни фракции се извършва чрез специални машини, снабдени със серия сита и вентилатори. Получените листа от различните фракции се опаковат, в зависимост от конкретната поръчка.
От 100 kg свежа маса се получава 10-12 kg ментов лист.