Място в сеитбообръщението. Памукът не е взискателен към предшественика си. Може да се отглежда и като монокултура 4-5 години, без да намалява значително добива от него.
При неполивни условия той е добър предшественик за твърдата пшеница и ечемика, тъй като последните понасят по-късна сеитба поради зимно-пролетния си характер. Най-често той се явява предшественик на тези култури или следва след тях в сеитбообращението.
При поливни условия е по-добре да се въвеждат специални памукови сеитбообръщения, в които предшественик на памука да бъде култура, която възстановява и трайно подобрява структурата на почвата. Такава култура е люцерната. Най-разпространените памукови сеитбообръщения в САЩ при поливни условия са съставени само от люцернови и памукови полета по схеми 2:4; 2:5 или 3:6, т.е. 2-3 полета люцерна и 4-5-6 полета памук.
Обработка на почвата. Тя е диференцирана и зависи от предшественика и степента на заплевеленост с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели.
При житен предшественик със слята повърхност, на силно заплевелени площи, стърнището се третира с Раундъп или се върши оран на дълбочина 14-16 cm. Три-четири седмици след това се оре на дълбочина 30-33 cm. Наесен се култивира, ако няма плевели и самосевки, а ако има се преорава на 10-12 cm дълбочина.
На незаплевелени площи при неполивни условия се оре на дълбочина 22-25 cm.
При предшественик люцерна, в края на август до началото на септември, с цел да се подрежат кореновите шийки, се върши подмятане на дълбочина 7-8 cm. Около един месец след това се оре на дълбочина 22-25 cm, а късно наесен – едновременно се култивира и бранува.
Когато памукът следва след памук, площите се освобождават от растителните отпадъци чрез наситняване, а почвата се изорава на дълбочина 22-25 cm. Това по принуда се извършва късно (октомври-ноември).
Рано напролет при първа възможност площите се брануват, а към 1-10 април се върши предпосевно култивиране с брануване на дълбочина 5-6 cm.
С последната обработка се инкорпорират азотните торове и почвените хербициди.
Торене. Памукът не извлича голямо количество хранителни вещества от почвата. За 100 kg суров (неомаганен памук) и съответната биомаса той усвоява около 3,5 kg N; 1 kg P2O5 и 3 kg K2O.
Количеството и темпът на извличане на хранителните вещества през отделните фенофази и етапи от развитието на растенията са различни. От поникване до бутонизация, поради слабия растеж, памукът усвоява около 3-5 % от цялото необходимо количество  азот и фосфор и до 2-3 % от това на калия. За този период от решаващо значение е фосфорът (усилено нараства кореновата система). От бутонизация до цъфтеж се усвояват около 25-30 % от азота и фосфора и 15-20 % от калия. С най-голямо значение тук е азотът поради силния вегетативен растеж. През фазите цъфтеж и узряване се извличат най- големи количества хранителни вещества – около 65-70 % от азота, 75-80 % от фосфора и калия. Еднакво важни за растежа и развитието тук са всички хранителни елементи.
Азотът регулира вегетативния растеж. Недостигът му през бутонизация и цъфтеж предизвиква абортиране на голяма част от бутоните, цветовете и младите завръзи.
Едностранчивото, завишено азотно торене, обаче предизвиква силен вегетативен прираст. Растенията образуват по-късно и по-малко плодни органи, което се отразява неблагоприятно върху величината на добива.
Фосфорът влияе положително върху разрастването на кореновата система и репродуктивните органи на памука. Ускорява плодообразуването и повишава качеството на влакното.
Калият при поливни условия увеличава здравината и дължината на влакното но понижава рандемана.
За осигуряване на висок добив, при неполивни условия на средно и добре запасени с азот и фосфор почви трябва да се внасят по 10 kg/da N и 8 kg/da Р2О5, а на слабо запасените – съответно по 12 и 10 kg/da.
Черноземсмолниците, на които у нас се отглежда основно памукът, са добре запасени с калий и не се препоръчва торене с този макроелемент при неполивни условия.
При поливни условия азотната торова норма се завишава на 15-16 kg/da, а фосфорната на 10-12 kg/da, при недостатъчна запасеност с калий се тори с до 8 kg/da а.в.
Много ефективно е органично-минералното торене с по 1-2 t/da угнил оборски тор и 6-7 kg/da азот и фосфор.
Оборският, фосфорните и калиевите торове се внасят с дълбоката оран, а азотните, при неполивни условия – с предсеитбеното култивиране. При поливни условия половината от тях се внасят като подхранване преди първата поливка.
При нужда памукът се тори и с микроелементите бор, манган, цинк и молибден – чрез напудряне или полумокро третиране на семената, а така също и чрез листно или почвено подхранване. Използват се борна киселина, манганов сулфат, цинков сулфат, амониев или натриев молибдат.
Сеитба. За сеитба се използуват семена от втората ръчна беритба или от първата машинна. Семената се обработват с  концентрирана сярна киселина (15-20 l/100 kg семена) срещу причинителите на болести и делинтиране, с което се повишава сипливостта им и се улеснява изсяването.
Срещу кореново гниене семената се третират с Апрон 35 СД – 150 g/100 kg делинтирани семена; Апрон ТС 69 ВС – 200 g/100 kg делинтирани семена или Байтан универсал – 300 g/100 kg делинтирани семена.
Едновременно срещу кореново гниене и фузариум се използва препаратът Дитан М-45 – 300 g/100 семена, а срещу кореново гнине, фузариум, питиум и ризоктония – Каптан 30 Д – 100 ml/500 ml вода/100 kg семена.
Пет-шестдневното слънчево нагряване на семената по 4-5 h през топлите часове на деня повишава кълняемата енергия и кълняемостта им.
Сеитбата на памука трябва да започне при трайно затопляне на почвата на 5-6 cm дълбочина над 120 С. За южните части на страната (Свиленград, Симеоновград) благоприятни условия за започване на сеитбата се създават след 15-16 април, а за останалите райони – около 20-25 април.
Засяването се извършва с пневматични сеялки за точна сеитба на междуредово разстояние 60 cm, а вътре в реда на 4.5-5 cm, което осигурява 32-36 хил. семена на декар.
Дълбочината на сеитба не трябва да надвишава 3-5 cm защото памукът пониква с извит надолу кълн, който носи котилидоните и твърдата семенна обвивка и има слаба пробивна способност.
Сеитбената норма при маса на 1000 семена около 100 g е от 3.2 до 3.6 kg/dka.
Поради ниската полска кълняемост на семената и загиването на част от поникналите растения до края на вегетацията по различни причини, се реколтират 16-20 хиляди растения. Тази гъстота осигурява ефективно използване на земята, увеличава се ранозрелостта и височината на залагане на първата плодна клонка (от съществено значение за механизираното прибиране).
За предпочитане е редовете да се ориентират север-юг, защото се получава по-висок септемврийски и общ добив от посева.
Прагът за стопанската ефективност по отношение  гъстотата на посева е 4000 растения на декар.
При необходимост засяти площи се презасяват най-късно до 20-24.05. Засятите площи се валират.
Грижи през вегетацията. Състоят се в разрушаване на почвената кора до поникването на растенията, окопаване, напояване (ако се отглежда при поливни условия), регулиране на растежа и развитието на посева, борба с вредителите (плевели, болести и неприятели).
Кълнът на памука е с много слаба пробивна способност, а при поникването котиледоните излизат на повърхността на почвата. Често образуваната почвена кора е лимитиращ фактор за формирането на оптимален по отношение на гъстотата посев. Поради това до поникването почвата се разрохква с ротационни мотики или леки брани.
Първоначално растенията нарастват бавно. Плевелите са в състояние да компрометират посева, ако не се извърши навременно първото окопаване. Това трябва да стане при първа възможност, когато вече не съществува опасност от заравяне на растенията. Дълбочината на обработката не трябва да надвишават 6-8 cm, а защитната зона да не е по-малка от  10-12 cm. До края на вегетацията се извършват още 1-2 окопавания през 10-15 дни.
Използуването на хербициди може да намали до минимум броя на окопаванията.
От многогодишните плевели икономически по-важни са: поветица, паламида и троскот, а от едногодишните – обикновен щир, див синап, лобода, черно куче грозде и др.
По химичен път борбата с многогодишните плевели се извежда с Раундъп (800-1000 ml/da), внесен след прибиране на прешественика.
Преди сеитбата, с инкорпориране, за борба с едногодишните  житни плевели се използват : Агрифлан 24 ЕК (300-400 ml/da); Трифлуран (350-400 ml/da) и др.
След сеитбата, преди поникването на памука, срещу едногодишни  житни и някои широколистни плевели се използуват: Бладекс 50 СК (300-400 ml/da); Гардиан (300 ml/da); Гезагард (Прометрин) (200 g/da); Кодал 400 ЕК (300 ml/da); Которан мулти (500 g/da); Котофор 80 ВП (400 g/da) или Сатурн 500 ЕК (1000 ml/da), а само срещу широколистни плевели – Котолинт 500 СК (400 ml/da); Котогард 500 ЕК (500-600 ml/da); Котонекс 50 ВП (400 g/da) или Которан 50 ВП (400 g/da).
Хербицидите Ажил 100 ЕК (80 ml/da), Галант 125 ЕК (250-300 ml/da), Галант супер (120 ml/da), Tарга супер 5 ЕК (150 ml/da) и Фузилат супер (150 ml/da), използвани през вегетацията на памука, във фаза 3-ти – 5-ти лист на плевелите, са ефикасни срещу едногодишни и многогодишни житни плевели.
Поливане. Установено е, че при нашите климатични условия нуждите на памука от влага се задоволяват естествено на 75-76 % (от почвените запаси, дължащи се на зимно-пролетните валежи – около 42 % и вегетационните валежи – около 33-34 %).
Поливането е неотложно мероприятие, ако се цели максимална реализация на продуктивните възможности на културата
Оптимален поливен режим от поникването до плодообразуването се поддържа при предполивна влажност 75 % от ППВ в почвения слой 0-40 cm.
В сухи и средно сухи години се дават 3 поливки по 40 m3/da. В средновлажни години е достатъчна една поливка.
Добри резултати осигурява рационалният поливен режим с една поливка от 60-70 m3/da при предполивна влажност 75 % от ППВ (в началото на цъфтежа).
За предпочитане е напояването да се извърши чрез дъждуване (икономисва се поливна вода, увеличава се ранозрелостта и се избягва преовлажняването на почвата). При гравитачното напояване е добре то да се извърши през ред, а дължината на браздата да е до 150-200 m.
Поливането на посевите след 10-15 август може да доведе до отрицателни резултати поради рязкото засилване на вегетативния растеж и удължаване на вегетацията.
Борба с болести и неприятели. През вегетацията памукът се напада от много болести и неприятели. Борбата с тях се основава на комплексна система на защита и интегриран подход, включващи различни методи –  агротехнически (обработки на почвата, научнообосновани сеитбообръщения), биологически (използване антагонизма в естествените биоцинози), селекционни (устойчиви и толерантни към болести сортове) и химични.
Интегрираният подход в борбата срещу вредителите изисква прилагането на онези средства, които в същото време ще запазят дейността на полезните организми.
Икономически по-важни болести са бактериозата, антракнозата, фузарийното увяхване, вертицилийното увяхване, листните петна и кореновото гниене.
Борбата срещу причинителите се извежда чрез обеззаразяване на семената и включване в тревополни сеитбообръщения.
От неприятелите по-големи щети нанасят памуковата листна въшка, трипсът, паяжиновидният акар и  телените червеи.
Срещу въшката и трипса с успех могат да се използват препаратите: Антио 33 ЕК (100 ml/da); Каунтер 5 Г ( 3 kg/da); Тинокс 50 ЕК, Екамет 50 ЕК, Фелитокс (100 ml/da), Нуреле дурсбанд (50 ml/da); Нуреле 20 ЕК (30 ml/da).
Само срещу памуковата листна въшка може да се третира с Булдог 0.25 ЕК (40 ml/da); Teрагард 48 ЕК (100 ml/da); Лaнат 20 ЕК, Кронетон 50 ЕК, Фолимет 50 ЕК – (100 ml/da); Карате 2,5 ЕК (30 ml/da).
За борба с паяжиновидния акар са ефикасни Кромотекс 50 ВП (150 g/da), Пликтрон 25 ВП (100 g/da), Омит 5 7Е (100 ml/da) и други.
Борбата срещу листната въшка, трипса и телените червеи може да се изведе успешно и след третирането на семената с инсектицида Фурадан 35 СТ (1-3 l/100 kg семена).
Кършене. Извършва се в началото на август, при буйно развитие на посевите и формирани 8-10 плодни клонки на растение, с помощта на машина 4Б Х-4 или ръчно със сърп, за да се ограничат вегетативните растежни процеси.
Регулиране на растежа и развитието на посевите. Използват се препаратите: Агрипсон (180 ml/dka) – увеличава септемврийския и общия добив с около 8 %; подобрява устойчивостта към въздушното и почвено засушаване – прилага се в началото на цъфтежа; Флордимекс и Флордимекс Т, при 7.5-10 % разпукани кутийки, в дози от 100 до 140 ml/dka, в зависимост от мощността на развитие на посевите, с цел засилване темпа на разпукването на останалите кутийки.
Препаратите се внасят с въртолет, с работна ширина 33 m и разход на разтвор – 10-14 l/da.
Ефектът от третирането е нисък при сухо и горещо време през вегетацията и при неполивни условия  на отглеждане.
Подготовка за прибиране. Прибиране. Памукът се прибира механизирано и ръчно. Поради продължителния период на узряване (разпукване) на кутийките се налагат неколкократни беритби (обикновено две механизирани и две ръчни). За да се скъси този период и улесни механизираното прибиране, посевите се третират с дефолиант, а понякога и с десикант. За дефолиант се използва магнезиев хлорат в доза, зависеща от състоянието на посева и условията на отглеждане. За слабо до средно облистени посеви се използва 1 kg/da, а при по-силно развити и облистени посеви, отглеждани при поливни условия – до 1,2 kg/da. При хладна есен дозите се завишават до 10 %.
При посев с предполагаем добив до 200-250 kg/da оптималният момент за извършване на дефолиацията настъпва при средно 0,5-1 разпукана кутийка на растение. При очакван по-висок добив (над 250-300 kg/da) третирането се извършва след като се разпукат средно 2 кутийки на растение.
За същата цел се използва и препаратът Харвейд 25 Ф – 160 ml/da, при 100-150 разпукани кутийки на 100 растения.
Дефолиацията се извършва с въртолет с работна ширина 20 m, като се изразходва по 10 l/da работен разтвор. Ако след 8-10 дни не са опадали до 75 % от листата, дефолиацията се повтаря.
При вторичен или силен късен вегетативен растеж се извършва десикация с 2 kg/da магнезиев хлорат, при разпукани 85-90 % от кутийките (обикновено след първата машинна беритба).
Механизираното прибиране изисква: предварително ръчно обиране на 10-12 метрови ивици от двата края на редовете; най-малко 75 % окапали листа; чист от плевели посев; високо заложени кутийки; точно междуредово разстояние (60 cm).
Първата машинна беритба се извършва при разпукване на 60-70 % от кутийките, а втората – след узряване на останалите.
Използват се шпинделни комбайни, които прибират до 85-95 % от памука. Останалата част се прибира ръчно.
На практика прибирането в най-южните части на страната започва около 15-20 септември и продължава до края на месец октомври (а понякога по- докъсно).

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.