Значение, произход, разпространение, добиви. Ленът е основна и вероятно първата стъблoвлакнодайна култура използвана от човека. Неговото влакно се отличава със здравина над 2 пъти по-голяма от тази на памука.
Ленените тъкани се износват по-бавно, по-трудно гният и поглъщат по-малко замърсяващи вещества, поради което и по-лесно се изпират.
Дрехите ушити от ленени тъкани са здрави, хигиенични, удобни, електронеутрални и хигроскопични, създават приятна хладина през лятото. Някои от тези качества обуславят и широкото използване на лененото влакно за технически изделия – брезенти, платна, филтри, въжета и др.
Остатъците от ленените стъбла служат за получаване на специална хартия за банкноти и термоизолация.
В семената на лена се съдържат средно 38-40 % бързосъхнещи мазнини, които широко се използват в лаково-безирената промишленост за получаване на линолеум, синтетичен каучук, в сапунената промишленост, парфюмерията и медицината.
Лененото кюспе превишава по хранителност слънчогледовото. Един килограм от него е равностоен на 1,15 кръмни единици. Съдържа 20-25 % смилаем протеин и до 32 % БЕВ.
Ленените семена се използват от древни времена от народната медицина /при колики на стомаха и др./.
Ленът произхожда от Средна Азия и Средиземноморието. Отглеждан е в Индия, Китай, Гърция, Египет и земите на Римската империя още през новокаменната епоха (отпреди 8-8.5 хил. години).
До XVIII век, в световен мащаб, ленът е най-значимата влакнодайна култура. С усъвършенстването на машините за предене той постепенно е отстъпил на памука.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.