Коренова система. Съставена е от главен вретеновиден корен и тънки странични разклонения по него. Разрастването на кореновата система в дълбочина зависи от типа на почвата, овлажнеността, водопропускливостта и запасеността й с хранителни вещества.
Общо взето ленът формира слабо развита, с ниска усвояваща способност коренова система (особено на фосфорните съединения). Обикновено основната й маса се разполага в почвен слой от 20 до 30 cm дълбочина. Eдинични корени достигат до 150 cm.
По корените на растенията се развива ендотрофна микориза.
Стъбло. На влакнодайния лен то е тънко (1-2 mm в диаметър), цилиндрично, предимно без разклонения, с височина 70-120 cm. Разклонява се към върха, където се образува съцветието.
Маслодайният лен е с по-ниско (30-50 cm) стъбло, силно разклонено още в основата, а междинният е с 50-70 cm височина на стъблото и 0-3 стъблени разклонения.
На фиг. 18 е показан анатомичният строеж на леново стъбло. Най-отвън то е покрито от кутикула с епидермис. Следват корков паренхим (кора), камбий, дървесина и сърцевина.
В паренхима на първичната кора  са разположени кръгово 20-40 броя ликови снопчета с ембрионален произход. Те са съставени от 30-50 елементарни влакна (клетки с вретеновидна форма), с дължина средно 20-30 mm. (някои от тях до 120 mm).  Влакната (клетките) са дебелостенни, с малък лумен (кухина) и са свързани помежду си в снопчета с пектинови вещества.
Съдържанието и качеството на влакното не са еднакви по цялото стъбло. В основата на стъблото влакното е около 12% от теглото и е дебело, грубо и частично вдървеняло. Към средата съдържанието на влакно нараства до 35%, като същевременно и качеството достига максимума по отношение на дебелина, дължина и здравина. От средата нагоре съдържанието на влакно намалява на 28-30% и се понижава качеството му, но е с по-високи стойности от това на основата част на стъблото.
От сортовете с по-голям брой ликови снопчета в стъблото, с 5-7- ъгълна форма на напречното сечение на елементарните влакна, които са с дебели стени и малък лумен, се реколтира повече и по-висококачествено влакно.
Рандеманът при влакнодайния лен е 20-26 %, при междинния – 20-24 %, а при маслодайния – 8-12 % от въздушно сухите, обезсеменени и нетопени стъбла.
Листа. Ленът пониква с котилeдонни листенца с овална форма. Същинските листа са ланцетни, със заострен връх, гладки, голи, най-често покрити с восъчен налеп. Разположени са винтообразно по стъблото. Окраската им е от светло до тъмнозелена със синкав оттенък от налепа. С напредване на вегетацията, при настъпване на техническа зрялост, листата пожълтяват от основата към върха на стъблото и постепенно опадват.
Съцветие. Представлява сенниковиден грозд. Разположено е на върха на стъблото и неговите разклонения.
Цветове. Съставени са от 5 свободни чашелистчета, 5 тичинки и един 5 – гнезден плодник със стълбчета и крилца. Окраската на венечните листа е най – често сива или виолетова, по-рядко розова или бяла. Тичинките са сини, но се срещат сортове с тъмни и оранжеви тичинки.
Ленът е самоопрашващо се растение с малък процент чуждо опрашване.
Плод. Представлява дребна, сферична, 5- гнездна кутийка. Всяко гнездо е разделено чрез непълна преграда на две полугнезда. От зелена, с напредване на вегетацията, кутийката пожълтява, а в пълна зрялост покафенява. Обикновено е затворена, но при силно слънчево греене се разпуква и част от семената опадват.
Семена. Имат яйцевидна форма, със стеснено и леко завито връхче. Обвивката им е гланцирана, най-често кафява или червенокафява (понякога жълта). При намокряне тя се ослузява, семената се слепват и стават негодни за изсяване. Поради тази причина предпосевното третиране на семената с химични препарати трябва да става по сух начин.
Във всеки плод се формират до 10 броя семена (най-често 6-8 броя). Масата на 1000 семена е 3-15 g. Съдържат средно 35 % мазнини, 23 % белтъчини, 22 % БЕВ, 9 % целулоза, 3 % пепели и 8 % вода. Зародишът на семената е съставен от две семеделни листенца и зародишно коренче.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.