Избор на място за създаване на ново насаждение. Култивираната шипка обикновено заема по-бедни и наклонени (до 200) терени, където играе и противоерозионна роля. Тя често се засажда и на изоставени места. Не е взискателна към предшественика. Подходящи са всички култури, които освобождават площите в края на юли и началото на август. Желателно е площите да са чисти от плевели. Ако заплевеляването е силно, след прибиране на предшественика се препоръчва третиране с раундъп – 1l/da.
Шипката се отглежда в продължение на 18-20 г. на едно място, поради което при избора на подходящ терен за създаване на ново насаждение, трябва да се имат предвид биологичните й изисквания. Мястото трябва да бъде слънчево, припечно, дълбочината на почвения слой най-малко 0,60-1 m, pH около 6,5-7, да бъде съобразена  надморската височина.
Подготовка на площите. Грижливата подготовка пряко се отразява на продуктивността и продължителността на живот на храстите. Още през лятото терените се почистват от стари дънери, храсти, камъни, коренища. През юли- август трябва да се извърши риголване на 60-70 cm дълбочина, а ако наклонът е по-голям – дълбока оран. След това площта допълнително се почиства от извадените с обработката коренища и камъни и се подравнява. Внасят се 2-3 t оборски тор, 50-60 kg суперфосфат и 25-30 kg калиев сулфат на декар, които се заорават с риголването или дълбоката оран. При възможност се внасят два пъти по-големи количества оборски тор (5-10 t), суперфосфат (100 kg/da) и калиев тор (50 kg/da) като запасяващо торене. До засаждането се извършват още 1- 2 плитки обработки (култивиране или брануване с дискови брани).
Размножаване. Шипките могат да се размножават вегетативно и чрез семена.
При размножаването чрез семена трябва стриктно да се спазва определена технология, за да се получи качествен разсад. Семената са най-пълноценни, когато плодовете, от които ще се добият са във фаза начало на узряване. Тогава те са светлооранжеви. Семената задължително се стратифицират. През октомври-ноември се засяват заедно с пясъка, в който са стратифицирани, ръчно или с машини на редове с междуредово разстояние 20- 30 cm, вътрередово 3-5 cm и дълбочина 3-4 cm. За засяване на 1 da за производство на разсад са необходими 3-5 kg семена.
Растенията се развиват през пролетта след затопляне на времето. По време на вегетацията са необходими няколко окопавания, двукратно подхранване с по 10-15 kg амониева селитра/ da, 5-6 поливания според нуждата.
При благоприятни условия разсадът достига стандартни размери през октомври. Изважда се механизирано с нож-скоба. Ако е необходимо да се съхраняват известно време до засаждането им, семеначетата се поставят в бразди наклонено като цялата коренова система и част от кореновата шийка се заравят в почвата, и се поливат.
Семенното размножаване има съществени недостатъци – при него настъпва разпадане на ценните белези и връщане към многообразие и неизравненост на признаците. Поради това напоследък този метод се изоставя за сметка на вегетативното размножаване.
Вегетативните начини са много по-подходящи за запазване качествата на създадените сортове. Размножаването чрез издънки, например е удобен и бърз начин, но той е подходящ само за видове, склонни да образуват издънки (R. rugosa, R. cinnamomeae и др.). От тях се създават маточни градини, за които са осигурени възможно по-благоприятни условия – торене, поливане, загърляне, отгребване, резитби и др. Развилите се издънки се отделят като самостоятелни растения със собствена коренова система. Младите фиданки носят признаците на майчините растения. След разсаждането на постоянно място встъпват по-рано в плододаване и са по-родовити.
Засаждане. За създаване на промишлените шипкови насаждения е необходимо теренът да се разчертае и да се маркира прецизно, за да се очертаят редове и междуредия, удобни за механизиране на основните производствени процеси. Ако терените са наклонени, редовете трябва да се ориентират по хоризонталите.
При точното определяне на схемата на засаждане се отчитат особеностите в хабитуса на храстите от различните видове и сортове, както и техните биологични особености. При сортовете от R. canina  се препоръчват разстояния 3,5 m между редовете и 1,5 m между  храстите в реда. За R. rugosa и R..cinnamomeae подходящи са разстояния 3 х 1,2 m. При тази схема на засаждане на декар са необходими 200-250 храста. Самото засаждане се извършва в бразди, ако почвата е достатъчно дълбока и добре разработена. В повечето случаи се практикува засаждане в ямки с размери 40 х 40 х 20 cm. Те се подготвят ръчно или с машина – ямокопател. Растенията се прихващат и развиват успешно, ако по време на разсаждането в ямките се добавят 2 kg оборски тор, 100 g суперфосфат и 50 g калиев сулфат, смесени с почвата и притъпкани  добре в областта на кореновата шийка. Освен това, трябва да се полеят с 5-6 l вода и да се загърлят, като върховете на леторастите се оставят открити.
Най-благоприятното време за извършване на разсаждането е късно през есента след листопада – през ноември и напролет – преди началото на вегетацията.
Грижи през вегетацията. Проблемите в шипковите насаждения до голяма степен са сходни с тези при Казанлъшката роза. Те се нуждаят от грижи особено през първите години. Много опасни в този период са плевелите, които могат да заглушат младите фиданки. Борбата с тях се води основно по механичен път – чрез окопаване. Извършват се 3-4 култивирания (или ръчни обработки) в междуредията и 2-3 окопавания в реда. Ако засадените фиданки са в ямки, около всеки храст при обработката се прави венец за задържане на влагата. Броят на обработките зависи от заплевеляването, наличието на почвена кора и възрастта на насаждението. След 4-тата година обработките са по-редки и само в междуредието.
През първите 2-3 години в междуредията могат да се отглеждат някои окопни култури – картофи, фасул, дини, пъпеши  и др. За ограничаване на механизираните обработки и за подпомагане борбата с плевелите могат да се използват някои хербициди, които се препоръчват и при розата. За борба срещу едногодишни житни плевели се прилага Фузилад Супер в доза 150 ml/da. Девринол 4Ф (400 ml/da) може да се използва при производство на шипков разсад за борба с едногодишните житни и някои широколистни плевели, като се внася преди сеитбата на семената с плитко инкорпориране.
Торенето е мощно средство за регулиране на добивите. През първите две години се извършва подхранване с 10 kg/da амониева сeлитра, внесена на два пъти с окопаването – в началото на април и през юни (след цъфтежа). От третата година подхранването се извършва по същата схема, но с 15 kg/da амониева селитра. На всеки две години в междуредията се разхвърля и се заорава с дълбоката оран през есента по 60 kg/da суперфосфат. Ако има нужда, заедно с него се внасят и по 30-40 kg/da калиев сулфат.
Шипките се нападат по-рядко от икономически важни болести. Най-често се среща нападение от брашнеста мана, ръжди и черни петна. Борбата се извежда с подходящи фунгициди при начална поява на болестите.
От неприятелите могат да се срещнат шипков плодов червей и шипкова плодова муха. Използва се Децис 2,5ЕК- 0,05 %.
Ежегодно се полагат грижи за вегетативното развитие на храстите. Те се почистват от изсъхнали и пречупени леторасти, както и от странични издънки, (особено при R. rugosa) за да се избегне отслабването на основния храст и допълнителното сгъстяване на междуредията.
Около 8-10-та година храстите видимо застаряват. За поддържане на тяхната жизненост и удължаване живота на насаждението се извършва подмладяване, подобно на Казанлъшката роза. Изрязва се цялата надземна маса на височина 10-15 cm над почвата и храстите се наторяват с 20 kg/da амониева селитра и 40-50 kg/da суперфосфат. Подмладяването може да стане поетапно, като редовете се изрязват през един. Така за две години е подмладено цялото насаждение. Младите издънки още на следващата година дават сравнително добри добиви.
Прибиране. Брането на шипките се съобразява със степента на тяхната зрелост и зависи от биологичните особености на вида, надморската височина и др. Плодовете на R. rugosa  придобиват оранжевочервен цвят и са узрели към края на юли и се берат няколкократно до края на октомври. R.canina узрява едновременно и се прибира еднократно през септември – октомври. Те са по-твърди, по-сухи и по-транспортабилни.
През втората и третата година шипковите храсти плододават по-малко, но от 4-та година се очаква нормален добив от 500 до 1500 kg/da шипков плод.
Брането се извършва във фаза пълна зрелост, когато е достигнат типичния за сорта цвят. Недозрелите плодове са по-бедни на биологично активни вещества, а презрелите бързо омекват и се повреждат при извозването.
Прибирането на плодовете става ръчно или със специални приспособления, гребени, като една работничка може да набере 50-80 kg. Те се поставя в щайги, касетки, или в кошници внимателно, за да не се повредят. Плодовете трябва да бъдат без дръжки (допускат се до 10% с дръжки по БДС). Не трябва да се берат замръзнали плодове, тъй като те са загубили част от количеството на витамин С. Извозването до приемателните пунктове и сушенето трябва да се извършат веднага след брането. За запазване на витамин С сушенето трябва да се извърши веднага. То се прави за 5-6 часа във вакум- сушилни при температура 65-700С или в обикновена сушилня с добра вентилация за 4-5 часа при температура 30-400С. След това се досушават при температура, която постепенно се повишава до 1000С.
Сушенето може да се извърши и в проветриви помещения на сянка. Тогава шипките най-добре съхраняват нужния си вид, но съдържанието на витамин С значително намалява.
Изсушената продукция се заготвя като цели шипки и шипкови люспи. Целите шипки се обработват с власинките и семките, които се съдържат в месестата й част. При сушенето от 2-2,5 kg свежи плодове се получава 1 kg сухи цели шипки. За екстра качество на сухия плод се изисква не по-малко от 400 mg% витамин С. Шипковите люспи се получават, като целите плодове се нарежат надлъжно, напречно или се раздробяват и след това се почистят от семето и власинките. От 5 kg свежи цели шипки се получава 1 kg сухи шипкови люспи. За екстра качество на сухата люспа се изисква не по-малко от 800 mg% витамин С.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.