Значение, произход, разпространение, добиви. Лавандулата е една от основните етеричномаслени култури за условията на България. Етеричното масло, което се съдържа в цветовете й се използва за добиване на лавандулово масло, лавандулов конкрет и лавандулов спирт.
Съдържанието на етерично масло в свежите съцветия е от 0,8 до 2,6 % (с главна съставка линалилацетат от 20 % до 80 %). В маслото има още линалол, геранол, терпенилацетат, линалилбутират, геранилацетат, камфен, мирцен, цинеол, нерол, но в малки количества и до 12 % танинови вещества, захари, антоциани и восъци. Етеричното масло представлява прозрачна, жълта на цвят течност с много силен аромат и относително тегло 0,876 – 0,892 при температура 200 С. В сухо състояние съцветията се използват в билколечението, ароматотерапията и като средство за унищожаване на молците по дрехите.
Лавандулов конкрет се добива чрез екстракция на свежите, незапарени съцветия прибрани в периода от начало до масов цъфтеж. Конкрета представлява жълтозелена до зеленокафява маса подобна на желе, която съдържа над 65 % абсолю.
Лавандуловото абсолю е подвижна течност с жълтозелен цвят и характерен лавандулов аромат, което се получава от конкрета.
Лавандуловият конкрет и абсолю могат да се съхраняват продължително време. Тези продукти се използват в парфюмерийната, фармацевтичната, бояджийската и керамичната промишленост. В сухо състояние съцветията се използват в билколечението, ароматотерапията и като инсектицидно средство за борба с молците по дрехите.
След извличането на етеричното масло чрез дестилация, отработения цвят може да се използва като груб фураж, а от останалата след получаването на конкрета маса се добива брашно при изшушаването и смилането й. Брашното е добър фураж, който съдържа около 10 % суров протеин, 5 % сурови мазнини, 30 % сурова целулоза, 6 % пепел, 1 % калций, 0,2 % фосфор.
Лавандулата може да се отглежда на бедни почви и наклонени терени, като служи за предпазването им от ерозия и е източник на високи доходи.
Тя е ценно медоносно растение, защото от нея по време на цъфтежа пчелите събират прашец и нектар за производството на 12-18 kg мед от 1 da насаждения.
Произхожда от Средиземноморския район. В диво състояние се среща в южните части на Европа (Испания, Южна Франция, Далматинското краибрежие), Северна Африка и в някои райони на Арабския полуостров. Естествените находища на лавандулата са разположени при надморска височина от 600 до 2000 m. Като културно растение се отглежда във Франция, Италия, Испания, България, Молдова, Русия, Украйна, Таджикистан, Грузия.
За първи път лавандула в България е внесена от К. Малков през 1907 г. от Франция.
Най-много лавандула се отглежда в Старозагорска и Пловдивска области, а по-малко в Пазарджишка, Благоевградска, Бургаска, Варненска, Шуменска, Велико Търновска и Видинска. В тези области площите, на които се отглежда лавандула са по-слабо продуктивни и разположени при надморска височина от 800 до 1000 m.
Добивите са най-високи от четвъртата до осмата година, като от 100 kg съцветия в свежо състояние се получава от 0,6 до 1,2 kg етерично масло.
От един декар се реколтират от 200 до 800 kg (средно 500 kg) свежи съцветия, а добива на масло е от 3 до 12 kg (средно 4-6 kg).