Обикновената шипка (R. canina) е многогодишно растение. По данни на проф. Ст. Димитров се намира в покой до края на м. март. В първата десетдневка на април протича набъбването и разпукването на пъпките. Следва разлистване и развиване на храстите – до 20-25.V. (за около месец и половина). Цъфтежът протича за около 15 дни – от 25.V. до 10.VI. Вегетацията на храстите продължава междувременно, като узряването на плодовете настъпва през септември и началото на октомври. През месец ноември листата на шипковите храсти окапват.
R. canina е адаптирана към условията на нашата страна и не е взискателна към тях. Мощната й коренова система я прави сравнително сухоустойчива и в най-горещите летни месеци. По отношение на изискванията й към топлината се определя като сравнително студоустойчива – през зимата успешно издържа температура до -200С. Предпочита райони, защитени от ветрове и огрявани продължително време от слънцето. Тя е светлолюбива и не понася засенчване. За развитието на кореновата й система са подходящи дълбоките почви. Обикновената шипка се развива най- добре при надморска височина до 800-1000 m.
Набръчканата роза (R.. rugosa) е растение на по-северния и влажен климат. У нас се развива успешно в по-високите прохладни райони (до 1000 m н. в.) и върху по-леки почви. Rosa rugosa цъфти на импулси от май до октомври, което налага плодовете й да се берат няколкократно
Остролистно назъбената шипка (R. cinnamomeae ) се развива най-добре в райони с надморска височина от 600 до 1200 m, където влажността е по-висока, а въздухът е по-хладен. Формирана като растение на умерения климат, тя е с по-къс вегетационен процес. Цъфти по-рано от обикновената шипка. Плодовете й узряват през август, а в по-високите райони – през септември.
След 12-15 годишна вегетация шипковите храсти остаряват и се нуждаят от подмладяване.