Място в сеитбообръщението. На чисти от плевели почви соята се развива добре, без особени изисквания към предшественика. В сеитбообръщението най-често те се редуват с пшеницата. Двете култури са добри предшественици една за друга Соята не трябва да се отглежда като монокултура и след другите бобови поради опасността от болести и неприятели. При отглеждане на соята безсменно нападението от бактериоза и фузариоза е от 1,6до 2,2 пъти по-силно, отколкото при редуване с други култури. Поради това се препоръчва соята да идва на едно и също място след 3-4 години. Най-добро средство за борба с кафявото стъблено гниене е включването й в сеитбообращение с царевицата. Това дава възможност и за по-пълно очистване на площите от плевели, защото ефектът от хербецидите е по-голям при нея, отколкото при соята.
У нас продължително време се изпитва ленточно отглеждане на соя и царевица като двете култури всяка година сменят местата си. При висока агротехника добивите от такива посеви са по-добри, отколкото ако соята се отглежда самостоятелно или се редуват с пшеница. След захарно цвекло и слънчоглед не бива да се отглежда, понеже се нападат от едни и същи болести.
Обработка на почвата. Тя е както при пролетните окопни култури. При избора на подходяща система за подготовка на почвата трябва да се изхожда от това, че соята реагира отрицателна на уплътняване на орния слой. Само при добре разрохкана, аерирана и чиста от плевели почва семената поникват равномерно  и кореновата система се развива добре, с повече грудки. На продълбочаване на дълбоката оран не реагира, но изисква обработка, с която се унищожават плевелите, заравят се остатъците от предшественика и се създават условия за качествена сеитба, а при гравитационно напояване – и подравняване на повърхността на почвата.     Опитите и практиката показват, че на заплевелени почви най-висок ефект има лятната обработка с плуг на дълбочина 20-22 cm. Заменяемостта на плужната оран с плитка и нулеви обработки водят до намаляване на добива с 10-20 %. Соята се нуждае от добра аерация на почвата за активна симбиоза с грудковите бактерии, а плитката обработка или липсата на обработка на безструктурни почви води до силно уплътняване на горния почвен хоризонт. Обработката на почвата с плоскорез се отразява отрицателно на добива, което най-често се дължи на по-голямата заплевеленост. Заменянето на плужната оран с дискуване на стърнището увеличава плевелите и самосевките.
През пролетта се извършват две култивирания с брануване за унищожаване на плевелите, запазване на влагата и разрохкване на почвата. За да се провокира поникването на плевелните семена, между първото и второто култивиране трябва да минат поне 6 – 8 дни. Често пъти второто култивиране се прави само за заравянето на тора и хербицидите, без да се търси противоплевелна ефективност. Всяка обработка трябва да се извърши перпендикулярно на предшестващата. Дълбочината на последното култивиране не трябва да надминава 5-6 cm, т.е. дълбочината на заравяне на семената, и да стане 2-3 дни преди сеитба.
Повече или по-малко обработки могат да се наложат в случай на силно заплевеляване, късно или много рано напролет при уплътнено използване на земята през лятото, след прибиране на зимната пшеница или ечемика и др. Обработките по възможност трябва да се свеждат до минимум, но това не бива да става за сметка на доброто състояние на почвата преди сеитба.
Торене. Химическият състав на семето и останалата биомаса се влияе от условията, при които се формира добива, поради което за образуването на 100 kg семе се използва различно количество хранителни елементи. Колебанието при азота е от 7,2 до 10 kg, за фосфора от 1 до 4 kg, а за калия от 2,2 до 6,2 kg.
Отношението на специалистите към торенето на соята с азот е различно и се обуславя от получените данни при различни услиовия на провеждане на опитите. Фиксацията на атмосферния азот не може да покрие нуждите на соята, когато грудковите бактерии са недостатъчно, почвата е кисела и неуплътнена, влажността е до 60 % ППВ, основните микро и макроелементи са под нормалното ниво, температурата е ниска и са налице и други неблагоприятни фактори. В такъв случай минералното торене дава добър ефект.
Количеството на азотния тор се определя преди всичко от плодородието на почвата и активността на грудковите бактерии, които са в състояние да снабдяват с азот около 20-25 дни след поникването. Нуждата от азот в началните фази се задоволява с минерални азотни торове. Като стартова норма за богати почви се препоръчва 3-4 kg/da азот, а на слабо запасени – 6-7kg/da. Високите норми от 10-12 kg/da азот са икономически неизгодни, защото се подтиска развитието на грудковите бактерии и добивът се формира за сметка на минералния,
Въпреки че соята най-често не реагира на азотно торене, за непрекъснатото повишаване на почвеното плодородие и поддържане на положителен азотен баланс се налага внасяне на азот. Количеството му зависи от запасеността на почвата, от планувания износ с добива и остатъка след прибиране на соята.
Част от азота може да се даде като листно подхранване през втората половина на вегетацията, когато нуждата е най-голяма. При добив 400-500 kg/dka (рекордният добив е 680 kg.dka) соята изнася 35-40 kg азот, а над 600 kg/dka – 55-60 kg. Грудковите бактерии от известните сега щамове и сортове соя не са в състояние да произвеждат такива големи количества микробиален азот. Азотното хранене на соята в такива случаи е приведено на основата на минерален азот, за което са нужни торови норми около 80-100 kg/dka.
Соята реагира положително на фосфорно и калиево торене. Нуждата от фосфор и калий се определя въз основа на планирания добив и почвените запаси. Не трябва да се допуска дифицитен фосфорен баланс, т.е. да се внася по-малко, отколкото растението изнася с добива. на слабо запасени с фосфор почви се предвиждат 8-10 kg/da P2O5 , а на добре запасени 5-6 kg/da. Калият се дава в количество от 6-7 до 9-12 kg/da К2 О на  слабозапасените почви.
Фосфорните и калиевите торове в умерения пояс се внасят през есента, а азотните предсеитбено. В САЩ се практикува обилно торене с NPK на предшественика пшеница, а непосредствено за соята се внасят по-малки количества торове.
Насочването на производството на соя към такива високи добиви среща възражение, понеже високите дози азот са опасни като замърсители на околната среда и са икономически неоправдани.
Сеитба. В  земеделските стопанства с големи площи соя трябва да се отглеждат няколко сорта с различно дълъг вегетационен период. Семената на соята бързо губят кълняемостта си и са разнокачествени, поради което трябва да се засяват само освидетелствани партиди. Първата класа трябва да има чистота 98 % и кълняемост 88 %. Полската кълняемост на семената особено в хладно време е около 80 % и силно варира по години.
Семената задължително се третират с Нитрагин. Това се извършва в деня на сеитбата на сенчесто място, защото слънчевите лъчи убиват бактериите. Ако семената не се внесат в почвата след 12 часа, бактериите намаляват 24 пъти. Незасятите семена трябва отново да се третират на следващия ден. Третирането се извършва с машина “Мобитокс” или друга подходяща машина, като не се допуска силно навлажняване на семената, защото семенната обвивка лесно се разкъсва и семеделите се разцепват. За 100 kg семена се използват 10 флакона от бактериалния препарат “Нитрагин”. В зависимост от едрината и посевната норма тези семена са достатъчни за 10-15 dka.
Техниката на третиране е лесно изпълнима. Сиво-белият налеп на бактериите върху агар-агара във флакона се отделя, като в него се налива 50 cm3 вода, поставят се няколко соеви зърна и енергично се разклаща. Агар-агарът не трябва да се разкъсва. от налепа.Водата добива сиво-бял цвят. Тя се долива до 1 литър и с този разтвор се навлажняват семената. Навлажняването трябва да става на порции, така че да се разпределя равномерно, да няма преовлажнени и незасегнати семена. Напоследък се практикува  и предоставянето на нитрагина като течна емулсия, но с по-кратък период на съхранение.
Времето за сеитба се определя от температурата. В Южна България почвата се стопля до 10-12оС в началото на април, а в Северна България и Черноморието – няколко дни по-късно. След настъпване на благоприятната температура сеитбата трябва да се извърши в най-съкратени срокове, за да не се изгуби влагата на горния почвен слой. За поникването не трябва да се разчита на пролетните дъждове, защото уплътняват повърхността, а почвената кора затруднява изнасянето на семеделите. По-късната сеитба не носи риск само в редки случаи – във влажни години и отлично подготвени структурни почви. Сеитбата през май намалява добива с 20-40 % понеже се получават редки посеви и на неполивните площи соята страда от лятната суша.
Добивът не се променя съществено при широкоредовите (75 cm) и тесноредовите (15 cm) посеви. Най-често се засява при междуредие 70 cm, защото за обработката през вегетацията и напояването се използват системите от машини за царевица и слънчоглед.
Без напояване броят на реколтираните растения не трябва да бъде по-малък от 20-22 хил./dka.
При напояване среднозрелите сортове трябва да се засяват с 30-40 хил. семена на декар, а средно късните с 30-35 хиляди семена на декар. Изведените опити показват, че поради големите компенсационни способности на соята в интервал от 15-20 до 40-45 хил. растения на декар добивът остава почти еднакъв.
Дълбочината на засяване на разпространените у нас сортове (със средноедри семена) е 4-5 cm, като във влажни почви се намалява, а на сухи се увеличава с 1 cm.
Иститутът по соята в гр. Павликени внедри у нас и в чужбина нова технология за лентово отглеждане на царевица и соя. Чрез изменение на структурата на посева се осигурява 20-30 % по-висок добив на зърно, в сравнение със самостоятелните посеви на тези култури. Същността на лентовата технология се заключава в редуване на еднакво широки ленти от царевица и соя. Понеже междуредовите разстояния на двете култури са еднакви, това лесно се постига. Царевицата е 2,5 – 3 пъти по-висока и създава благоприятен микроклимат за соята. Соята от своя страна не затруднява движението на въздуха в посева и осигурява повече светлина на растенията в лентата от царевица. Освен това, крайните редове от царевицата използват част от азота в лентата със соя. Най-голям ефект се получава, когато лентите са шестредови. Това се дължи на по-големия брой крайни редове на лентата, в които царевичните растения са по-ниски и имат по-едри кочани без неоплодените цветове и дават 30 % по-висок добив. Растенията от крайните редове на лентата от соя използват предимството на кулисното отглеждане – по-благоприятен климат и образуват повече бобове и семена.
При лентовата технология на отглеждане на поливни площи средният добив от соята е 300-350 kg/dka, а от царевицата 1000-1300 kg/dka. Тази технология се основава на диференцирани норми и начини на торене, диференциран режим на напояване, обща химическа борба с плевелите и цялостно механизирано отглеждане и прибиране. Подходящи за поливни условия са средноранните сортове соя, като се комбинират с късни сортове царевица. Лентовата технология на отглеждане на соята и царевицата се прилагат предимно на поливни площи, но при достатъчно валежи и добре влагозапасени почви може да намери място и на неполивни площи. Соята може да се редува с царевица, като лентите сменят местата си или като целият посев се редува с пшеница или друг предшественик. Лентовата теехнология изисква по-висока култура на производството. Сеитбата се извършва на сцепка със сеялката за царевица и соя. Поливането се извършва гравитационно за двете култури. За борба с плевелите се използват едни и същи хербициди и хербицидни комбинации, без участие на триазиновите.Предсеитбеното торене с азот е с еднаква норма (4-6 kg/dka), като допълнително чрез подхранване се внася по 10-12 kg/dka азот само за царевицата. Обработката се извършва с едни и същи машини, а прибирането – с комбайн, като първо се прибира соята, а след това царевицата със съответните хедари за двете култури.
С развитието на химизацията и успешното извеждаяне на борбата с плевелите при използуването на GMсортове соя в практиката на САЩ и някой други страни се прилага технология на слят посев при отглеждането на соята
При тази технология междуредом(вите разстояние при сеитбата варират от 17,5 до 25 см., а вътрередовото разстояние  е в зависимост  от гъстотата е 10-12 см( 45-60 хил раст/дка. Поради това , че в България и ЕС засега  не е възприето използването на GM-сортове тази технология се прилага частично от някой фермери но върху избрани подходящи и сравнително чисти от плевели площи.
Счита се че тази технология ще има голямо бъдеще у нас особено като се съчетае в сеитбооборота с производството на пшеница, за която соята се явява много добър предшественик. В тази връзка с прилагането на GM сортовете соя у нас се очаква  съществено подобряване на условията за отглеждане на пшеницата основно в  района на Добруджа.
Грижи през вегетацията. В промишленото производство на соя борбата с плевелите се провежда чрез съчетаване на механичните и химични средства
При допуснати грешки в избора на подходяща почва, предсеитбената обработка и времето на засяване, преди поникването на соята може да се образува почвена кора. По време на поникването почвената кора не може да се разбива, защото се повреждат кълновете, обхванати вече от нея. До две седмици след поникването, когато се формира първият същински лист, същата обработка може да се провежда още 1-2 пъти, но това трябва да става в топло време, при нормален тургур на растенията.
.    При използване на почвени хербециди и появата на плевели се извършва брануване с игленна ротационна брана (БРИ-5,6) във фаза V2-V4 по посока на редовете с по-голяма скорост в топлите часове на деня. При силно заплевеляване е необходимо да се използвуват хербециди.
Хербициди: Изборът на хербецид зависи от видовия състав на плевелите,  времето и степента на заплевеляванеАко площа е заплевелена само с едногодишни житни или широколистни плевели се третира съответно с един почвен противожетен или противошироколистен хербецид. Между почвените противожитни и противошироколистни хербециди могат да се правят различни комбинации, включително и смесването им за едновременно третиране, след като са спазени изискванията за времето и начина на приложение. В талицата по-долу са посочени хербицидите, които се използват.
Срокът на действие на хербицидите е достатъчно продължителен, за да осигури посева чист от плевели до засенчване на междуредията. Добре гарнираните посеви не се заплевеляват вторично поради мощната листно-стъблена маса. При листно-площен индекс над 5-6 m2/m2 плевели не могат да се развиват.
Без хербициди се налага окопаване в реда и между редовете. В зависимост от плевелната растителност и проведените преди и след поникването обработки с брана, до израстване на растенията се провеждат 1-3 окопавания. Без окопаване в реда остават достатъчно плевели. Те потискат соята и добивът намалява с над  30 %. Установено е, че ако от дивата рапица останат само 3 растения на линеен метър, добивът намалява с повече от 20 %. С последното окопаване се извършва и набраздяване на посева за браздово напояване.
Напояването е най-ефикасното средство за увеличаване на добива. От четири фактори – сорт, торене, гъстота на посева и напояване, при оптимизиране на първите три относителният им дял достига една четвърт, докато на напояването се падат 3/4 от увеличението на добива. През различните години нуждата от вода зависи от валежите през вегетацията и запасеността на почвата. Във влажни години, когато валежите през юли и първата половина на август са над 200 mm, соята не се напоява. Преовлажняването удължава вегетационния период, растенията прерастват и полягат. При полувлажни години, с валежи 120-200 mm, са необходими около 100-120 mm вода за напояване. В сухи години, когато валежите са под 100 mm, се дават 180-200 mm с 2 поливки при напояване по бразди или 3 като дъждуване. Средно за този период в равнинната част на страната се падат по 100 mm валежи и се налага да се провеждат три поливки. Предполивната влажност на почвата на дълбочина 60 mm трябва да се поддържа до 70-75 %. Поливките се провеждат при интервал от 10-15 дни. Средната дневна евапотранспирация на соята при оптимален поливен режим преди цъфтежа е от 1,3 до 4,5 m3/dka, през периода на цъфтежа достига своя максимум – 4,5-6,5 m3/dka и постепенно до узряването отново спада на 1-2 m3/dka.
При лентовата технология на отглеждане на соята лентовите посеви се поливат едновременно. Качеството на поливането на лентите от царевица при браздово напояване е по-високо, понеже контролът на водата е по-добър.
Подхранването на соята през вегетацията дава добър резултат. То се извършва в период на най-усилено нарастване на бобовете и семената, когато потреблението на хранителни вещества протича най-интензивно. При браздово напояване на лентови посеви хранителните вещества могат да се внесат както при царевицата – чрез шербетиране с оборски тор. Практически по-лесно става, като се тори извънкореново (листно) с препарати които съдържат макро- и микроелементи. Пръскането става  сутрин, докато е хладно, за да се всмуче попадналият върху листата разтвор. На декар се изразходва най-малко 15 l разтвор. Подхранването с микроторове увеличава добива средно с 15-20 %.
Сеникация :За ускорено узряване на семената и придвижване на асимилатите от вегетативните органи соята се третира с различни препарати. Пръскането се извършва, когато семената на първите бобове усилено нарастват. Добри резултати са получени при използване на смес от 0,5 kg/dka амониев сулфат и 5 g/dka хербицида 2,4 Д, разтворени в 50 l/dka вода. Предизвикания по този начин приток на хранителни вещества от стъблата и листата (сеникация) повишава добивите, подобрява съдържанието на белтъчини и масата на 1000 семена.
Растително защитни мероприятия: Борбата с болестите и неприятелите започва преди засяване на семената. От болестите най-голямо значение имат фузариозата, бактериозата, маната и мозайката по листата. Ефикасно мероприятие срещу изброените болести, с изключение на маната, е предсеитбеното третиране на семената по полумокър начин с препарата витавакс-200 в доза 300 g за 100 kg семена, един месец преди сеитбата или още през есенно-зимния период. Срещу маната ефикасно е действието на 1 % бордолезов разтвор или 0,8 % разтвор от меден оксихлорид, използвани през вегетацията, преди болестта да е взела широки размери.
От неприятелите най-големи поражения върху посеви, отглеждани при сухи условия и сухи години, причинява атлантическият акар. Той развива няколко поколения в периода на най-усиленото нарастване на бобовете и семената – юли и август и унищожава листата, намалява добива и влошава качеството на семената. Борбата срещу този неприятел се води със системните препарати  аполо–100ml/dka или Галекрон в доза 100 cm3 /dka. Последействието на препаратите е 15-20 дни. За пълното унищожаване на неприятеля са достатъчни 1 или 2 пръскания.
По-рядко се среща и соевият молец. Срещу него семената се фумигират веднага след жътвата, както при фасула. През вегетацията борбата се води с тиофосфорни препарати, през периода на масовия цъфтеж на соята, еднократно или двукратно.
Прибиране. В сравнение с фасула, бобовете на соята се разпукват по-трудно. С прибирането обаче не бива да се закъснява, защото част от бобовете опадват или се разпукват. Ранните и средно ранните сортове узряват, докато времето е топло и сухо, но средно късните рядко достигат до пълна зрелост. Най-подходящият момент от прибирането на соята е, когато всички листа опадат, а влажността на зърната не е по-висока от 14 %. Зрелите зърна при натиск не се смачкват, а се разделят на две. Преждевременното прибиране също води до големи загуби, защото неопадалите листа затрудняват овършаването на зърната. Узряването се ускорява, като във фаза восъчна зрелост посевът се третира с десикант реглон в доза 300 g/dka или грамоксон в доза 100 g/dka. Стъблата и листата са още зелени, но бобовете са узрели, а семената имат восъчна консистенция. По-рано проведена, десикацията намалява добива с 10-15 %. Разпръскването на препаратите се извършва с въртолет при ниско летене, за да се раздвижи приземният въздушен слой и се напръскат всички листа. Десикацията ускорява транспортирането на голяма част от органичното вещество в листата и семената, което увеличава  добива с 8-10 %. Производителността на комбайните се увеличава средно с 60-80 %, а загубите намаляват до 1-8 %. Разходът за десикацията се компенсира от намалените загуби на зърно и икономията на средства за допълнително изсушаване на прибраното влажно зърно.     Сламата и плявата от соята, обработена с десиканта, може да се използва за фураж след един месец.
У нас соята се прибира с наличните зърнокомбайни, приспособени за ниска жътва. Долните бобове на ранните и средноранните сортове са на височина 10 -12 cm, а на средно-късните около 20 cm над почвената повърхност. Без предварително изравняване на почвената повърхност и преустройство на комбайните за ниска жътва, загубите са големи.     Растенията се отрязват на височина 4-7 cm над почвата. Ако посевът е заплевелен с куче грозде и бутрак, предварително тези плевели трябва да се премахнат.
За да се съхранява без загуби, влажността на зърното трябва да се доведе до 12-14 %. След почистване от различни примеси то се изсушава при температура 55 – 60оС. Ако ще се използва за сеитба, температурата е по-ниска – 35-38оС и сушенето е по-бавно, за да не се напукат семената. Най добре е семепроизводните посеви да се прибират в пълна зрелост и сухо зърно, което не се нуждае от сушене.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.