Онтогенетичното развитие на соята преминава през същите етапи и фази на развитие, както останалите едногодишни зърнени бобови култури. На повърхността на почвата най-напред се показва хипокотилът, който е дъговидно извит и с изпъкналата част на дъгата пробива почвата След него излизат семеделите
Продължителността на вегетационния период силно варира, в зависимост от сортовите особености и условията на отглеждане.При оптимални условия на температура и влага соята пониква за 4-7 дни. Този период е твърде важен за добива, защото при неблагоприятни условия се удължава до 20 дни, голяма част от семената загиват и посевът изредява. При поникването котиледоните се изнасят над почвата. Първите листа са целокрайни, широки, наречени примордиални. Първият сложен, триделен лист се появява 5-7 дни след поникването, а следващите през 4-7 дни. След около 20 дни от поникването симбиозата с грудковите бактерии покрива напълно нуждите на растението от азот
Стъблото се разклонява във фаза 4ти – 5ти лист. След разклонението се формират първите бутони.
Фазата на цъфтеж при ранните сортове настъпва на 30я-32я ден след поникването, а при среднокъсните и късните – на 40я-50я , даже до 90я ден
Продължителността на фазата на цъфтене също е сортово качество и бива от 20 до 100 дни. Детерминантните сортове изцъфтяват по-бързо, понеже след започване на цъфтежа преустановяват нарастването на стъблото и образуването на нови цветове. Едно съцветие цъфти 4-9 дни. Прашниците се разпукват в момента на разтваряне на цвета. Оплождането става още същия ден. Жизнеспособността на прашеца и близалцето се запазват 1-2 денонощия.     Цветовете се образуват и зацъфтяват отдолу нагоре, но има сортове, при които зацъфтяват най-напред цветовете от средния етаж. За начало на фазата “образуване на бобове и семена” се счита нарастването на първите плодове до 1 cm дължина. Това става около 10-15 дни след прецъфтяване на цветовете. Понеже периодът на цъфтеж е продължителен, в едно и също време се намират бутони, цветове и формирани плодове.
Във фаза бобообразуване всички асимилати се насочват към формиране на бобовете и семената, поради което нарастването на корена и образуването на нови грудки приключва. Преустановява се и растежът на стъблото и образуването на нови листа. Асимилатите се използват локално, т.е. придвижват се по най-краткия път до мястото на образуване на нови тъкани. Засенчени или стари гладуващи листа не получават асимилати и загиват. През този период нуждата от хранителни вещества за бобовете и семената е много голяма. При влошаване на храненето растенията се освобождават от цветовете и бобовете. Най-често над 50 % от цветовете и бобовете опадват.
Плодовете и семената нарастват продължително време. През следващите 15-20 дни (до 35я-40я ден след оплождането) бобовете достигат максималните си размери – а в семената завършва окончателно процесът на диференциация на семеделите и зародиша (връхче и коренче). Семената имат зелен цвят, 75 % кълняемост и съдържат 75 % влага.     Към 55-65я ден след оплождането масата на 1000 семена достига максималната си величина. Бобовете започват да пожълтяват, а семената все още са меки, с влажност 36-40 % и нормална кълняемост.
В зависимост от сорта и външните условия през следващите дни листата опадват, а влажността на семената достига до 12-13%.
Динамиката на натрупването на сухото вещество показва интензивен растеж на вегетативните органи в периода на масов растеж и плодообразуване. Едновременното нарастване на корените и листата е показател за ниската й сухоустойчивост през този период.Фотосинтетичната дейност на посева е в тясна зависимост от размера и продължителността на работа на листната площ. Колкото по-ранозрял е сортът, толкова по-малко листа има и по-рано достига максималното развитие на листната площ. Разликата между отглежданите у нас сортове е около 20-25 дни. Метеорологичните условия ускоряват или забавят тези процеси, но разликата между сортовете се запазва. Максималната листна площ се колебае, като в репродуктивната фаза достига над 10000 m2/dka. При сгъстяване на посева самозасенчването е много силно и част от долните листа бързо пожълтяват и опадват. Установено е, че премахването на част от листата на такива посеви не се отразява върху добива. При по-сух климат обаче и без напояване оптимизирането на листната площ има голямо производствено значение. При 4000-5000 m2/dka листна площ посевът използва ефективно слънчевата радиация, а жизнеността на листата се запазва по продължително време.
Фотосинтетичният потенциал, както и листноплощният индекс са силно променливи по сортове и години. При среднокъсните сортове като Бийсон може да се получи и над 600000 m2/дни/dka фотосинтетичен потенциал, но чистата продуктивност на фотосинтезата средно за вегетационния период е ниска и особено силно намалява във фаза цъфтеж – бобообразуване, когато листноплощният индекс достига максимума си. Най-висок добив на зърно се получава при съчетаване на умерено развитие на листната площ с висок показател на чистата продуктивност на фотосинтезата на посева. При ранозрелите сортове зърното заема около 50 %, а при късните – 35-40 % от общия добив  на биомаса.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.