Изисквания към топлина и светлина. Топлината и светлината оппределят района на разпространение на сорта. Поради това най-широко е разпространена в зоната между 35 и 45 градуса с.ш. минималната течпература за поникване е 8-10 градуса С, а оптималната 20-22 градуса С. Кълновете и младите растения издържат на леки застудявания и загиват при -2, -3 градуса С. В това отношение соята е по-издръжлива от фасула и царевицата.
Изискванията към топлината се повишават от поникването до формирането на бобовете. Повече топлина е необходима в периода на цъъфтежа и формирането на семената. Оптималната за този период температура е 22-27 градуса С, а биологичният минимум е 16-18 градуса С, при който цъфтежът се угнетява и протича бавно с непълно отваряне на венчелистчетата. При по-високаа температура цветовете окапват. Узряването протича най-добре при температура 20-23 градуса С. Максималната за растежа и развитието на соята температура е 30-32 градуса С.
Сумата на активната температура (над 15 градуса С) за вегетационния период на ранните сортове е 2000-2200 градуса С, за средно ранните 2600-2750 градуса и за късните 3000-3200 градуса. При благоприятни температурни условия вегетационният период се съкращава и температурната сума се намалява.
От сеитбата до поникването сумата на активната температура е твърде постоянна величина – 120-130оС. Ниските температури задържат покълването, семената се повреждат от гъбни болести и се получават редки посеви. Растежът на поникналите растения при 12-13оС е много бавен. За нарастване на корените голямо значение има почвената температура. При повишаване на температурата на почвата до 27оС нарастването на корените се ускорява.
Соята е растение на късия ден. При дълъг ден се забавя развитието, закъснява образуването на цветовете и голяма част от тях опадват. Това се обуславя от центровете на произхода на соята, където е формирана нейната наследственост и основният ареал на разпространение. Реакцията на соята на дължината на деня е свързана с продължителността на вегетационния период. Ранозрелите сортове по-слабо реагират на продължителността на деня от сортовете със 120-140 дни вегетационен период. Сортовете с вегетационен период 140-160 дни при удължаване на деня узряват с 15-29 дни по-късно.
Към интензивността на светлината соята проявява чувствителност. При изкуствено осветление са необходими 6500-8000 лукса. Соята се развива добре, когато интензивността на слънчевата светлина е над 23000 лукса. Засенчването на растенията предизвиква намаляване на продуктивността на биомасата. Установено е, че намаляването на бобовете и семената от долните възли на стъблото се дължи на ниската фотосинтетична продуктивност на съответноте листа поради засенчването им. Семенната продуктивност на най-долните бобове зависи още от възрастта на листата и количеството на бобовете, които те изхранват. Засенчването предизвиква намаляване на хлорофила, особено при висока температура (38-40оС) и ниска въздушна влажност.
Изисквания към влага. Като растение на мусонния климат соята има големи изисквания, соята има висок транспирационен коефициент 600-700. При недостатъчно валежи колебанията в добивите са по-големи, отколкото при фасула и царевицата.Тя понася излишната влажност и дори кратко заливане.
До цъфтежа изразходва по-малко вода – до 3mm на денонощие, и понася засушаване. Най-големи изисквания към влагата има по време на цъфтежа, формирането и наливането на семената, когато разходът на вода достига 9 mm на денонощие. Най-висок добив се получава, когато валежите съвпаднат с периода на формирането на семената. Засушаването през този период силно намалява добива поради абортиране на цветовете и окапване на младите завръзи. Оптимални условия на влагоосигуреност се създават, когато през втората половина на вегетацията има около 250-300 mm валежи. Обилните валежи и излишната влага по време на цъфтежа също довеждат до снижаване на добива
В зависимост от сорта и условията на отглеждане, общият водоразход е от 300 до 600 m3/dka. В сравнение с фасула, граха и баклата тя е по-сухоустойчива, но отстъпва на нахута. За набъбване и поникване на семената поглъща от 95% до 150% вода спрямо масата им
Голямо значение за развитието на соята има влажността на въздуха, особено във фаза цъфтеж и наливане на зърното. Соята е чувствителна и на суховеи през втората половина на вегетацията си. При ниска атмосферна влажност растенията узряват по-рано, бобовете лесно се разпукват и по-силно се разпространява червеното паяче.Суховеите предизвикват опадване на цветовете и завръзите и рязко снижаване на добивите, даже при условия на поливане и достатъчно влага в почвата.
Оптималната влажност на въздуха е 75-80 %. В приземния слой на добре развит посев влажността на въздуха е с 10-15 % по-висока, отколкото над посева.
Изисквания към почва. Соята може да се отглежда с успех на всички почвени типове, с изключение на тежките заблатени и кисели почви. Не понася засоляване. Подходящи са черноземните, сивите и канелените горски почви. За оптимален растеж и за формирането на висок добив изисква добре аерирани, дренирани и структурни почви с добра влагоемност и висока водозадържаща способност. При напояване може да се отглежда и на по-леки, песъчливи или глинесто-песъчливи почви. По отношение плодородието на почвата тя има по-големи изисквания от царевицата, фасула и фъстъците. Реакцията на почвата трябва да е неутрална – pH 6,0-6,5.
Към хранителните вещества в почвата соята е взискателна. . В сравнение с житните и останалите бобови култури соята изисква повече хранителни вещества Тя използува 2-3 пъти по-гоеями количества азот, отколкото царевицата и ориза. Около 60% от необходимия азот се получава по биологичен път чрез грудковите бактерии.
Недостикът на азот довежда до слабо разклоняване и до формиране на по-малък брой бобове. Фосфорът влияе положително върху съдържанието на мазнини в семената, а калият способства за намаляване нападението от сиво гниене. Най-интензивно приемане на хранителните вещества става в периода от цъфтежа до началото на наливането на семената.