Соята принадлежи кам род Glicine, който обединява повече от 40 вида, но само един е културен – G.max (L.) Meril-G. hispida (Moench.) Max. Най-голямо разнообразие на диви форми е установено в Австралия, а ной-голямо богатство на форми в Източна Африка.
Голямото разнообразие на форми Енкен (1959) обединява в 4 подвида: маджурски (ssp.manchurica), китайски (ssp.chinensis), индийски (ssp.indica) и корейски (ssp.koriensis).
Най-ценни от селекционно гледище са подвидовете маджурски и корейски. Те са средно високи (60-135 cm), средно разклонени, с умерено дълъг вегетационене период и едри семена. Семената от манджурския подвид са богати с мазнини, а на корейския с белтъчини. Северноамериканските сортове се отнасят към манджурския подвид, а някой от южноамериканските към корейския.
В селекцията на соята през последните години са постигнати големи успехи. Създадени са сортове, които имат потенциални възможности за добив 4-5 t/ha зърно. Те и сортове, предимно от САЩ, интродуцирани в Европа, Азия, Латинсака Америка и Африка, се използват пряко в произвадството или служат като изходен материал за създаване на нови сортове. Най-перспективни са сортовете със здраво, неполягащо стъбло, високо залагане на бобовете, голяма азотфиксираща способност, по-кратък вегетационен период, устойчиви на болести и неприятели и високо съдържание на протеин. В нашата страна са районирани сортове от Манджурската соя. По-важни от тях са следните:
Сорт Ходсон. Интродуциран от САЩ. Подсемеделно коляно – виолетово. Хабитус – средно сбити растения със стърчащ връх. Стъбло – високо 85-100 cm. Сравнително устойчиво на полягане. Листа – средно големи, яйцевидни, със заострен връх. Тъмнозелени. Окосменост – светлосиви космици. Цветове – виолетови. Бобове – слабо извити, кафяви, със сиви космици. Първите си бобове залага на 10-13 cm от повърхността на почвата. Семената – продълговато-овални, светложълти. Пъпче – кафяво със светло прозорче. Рядко, но се срещат семена и със светло пъпче и кафява пигментация на семенната обвивка. Масата на 1000 семена е 150-190 g. Добив – при напояване над 300, а без напояване – към 200 kg/dka. Вегетационен период – 118 -125 дни. Узрява през първата половина на септември. Отнася се към средно – ранната група на зрелост. Напада се слабо от мана, но силно от бактериоза. Райониран е основно за цялата страна през 1977година.
Сорт Бийсон. Растенията са мощни, със скъсени междувъзлия. Достигат на височина от 105 до 135 cm. Листата са широки, тъмнозелени. Имат голям брой бобове, най-долните от които се залагат сравнително високо, което позволява механизираното им прибиране. Зърната са едри, овални, с жълта окраска и блясък. Масата на 1000 семена е 180-200 g. Пъпчето е сиво-черно, продълговато, овално. Сортът е среднокъсен, с вегетационен период от 135 до 145 дни. Има средна устойчивост на бактериален пригор. Чувствителен е на мана и вирусни заболявания. Високодобивен сорт при поливни условия. Райониран е основно за цялата страна през 1974 година.
Сорт С-1364. Интродуциран е от САЩ. У нас е внесен за изпитване през 1978 г., а за размножаване през 1979 година. Подсемеделно коляно – виолетово. Хабитус – сбити изправени растения. Разклоненията излизат под остър ъгъл. Стъблото – високо 70-100 cm. Устойчиво на полягане. Листа – овално-удължени с леко заоблен връх. Окосменост – сиви космици. Цветове – виолетови. Бобове – сиви и с много добра изпълненост. Първите си бобове залагат на 12-13 cm от повърхността на почвата. Семена – овални, светложълти и с жълто пъпче. Срещат се отделни семена с напукана семенна обвивка и със светлокафява пигментация. Когато пигментацията обхване зоната на пъпчето, то е светлокафяво. Масата на 1000 семена при напояване е 170-210 g. Добиви: при напояване – над 350 kg/dka, а без напояване – около 200 kg/dka. Вегетационен период – 115-122 дни. Узрява в края на август, началото на септември. Устойчивост на болести – слаба на бактериоза и по-добра на мана.
Сорт Боряна. Създаден е в ИГСР-София чрез облъчване с гама-лъчи на семена от сорт Бийзон. Растенията са изправени, високи 70 cm.Бобовете са събрани по 2-3 на един възел. Семената са средно едри, овални, гладки, бежови, със сиво опушване, с черно пъпче и бяла семенна резка в средата. Масата на 1000 семена е 150-160 g. По вегетационен период е по-ран с 30 дни от сорта Бийсон. Има средна устойчивост на болести. Добиви – от 154 до 403 kg/dka. Райониран е предварително за цялата страна през 1981 година.
Сорт Бисер (Б-120). Сортът е създаден в ИГСР-София чрез облъчване на семена от сорт Бийсон с гама-лъчи. Растенията са изправени, високи 90-95 cm, неполягащи при поливни условия и висок агрофон, с прибрани клонки. Бобовете са събрани по три броя на възел. Семената са едри, жълти, гладки, с овална форма. Цветът на пъпчето е черен с бяла семенна резка. Масата на 1000 семена е 180-198 g. Съдържанието на суров протеин е 39-40 %. Сортът е устойчив на икономически важни болести по соята. Узрява с 10-15 дни по-рано от изходния сорт Бийсон. Вегетационният период варира от 122 до 140 дни. Добив – средно 248 kg/dka. Предварително райониран за цялата страна през 1985 година.
Сорт Заря (38-21). Сортът е създаден в ИГСР-София чрез облъчване на семена от сорт Зора (ЧССР) с гама лъчи. Растенията са изправени, високи средно 86 cm, с прибрани клонки. Бобовете са сламеножълти, покрити с власинки, с 3-4 семена в боб. Семената са жълти, лъскави, пъпчето е кафяво със светла ивица. Масата на 1000 семена е 170 g. Съдържанието на суров протеин е 39,92 %. Вегетационният му период е с 14 дни по-къс от този на Ходсон. Притежава добра устойчивост на мозайка и бактериоза.
Сорт Павликени-121. Сорта е създаден в Инситута по соята –гр.Павликени чрез отбор в хибридната популация на американския сорт Бийсон х украйнския сорг “Херсонкая-8”лСтъблото е високо 70-85 см., устойчиво на полягане с добра склонност към разклоняване. Цветовете са виолетови, а семената са сламенножълти със светло да тъмнокафяво пъпче. Има слабо склонност към кафява пигментация. Масата на 1000с. е 120-160 g.Съдържанието на суров протеин е 41-44%, а на мазнини 18-22%. Устойчив е на болестите аскохитоза и бактериоза. При напояване осигурява добив над 350-400 kg/da.