Стопанско значение, произход, разпространение и добиви. Грахът е едно от ценните  зърнено-бобови растения. Отглежда се за храна на хората, за фураж на селскостопанските животни и за зелено хранене, а в някои райони и за зелено торене. За храна се използват зрелите семена или зелените бобове и семена в прясно или консервирано състояние. Високата хранителна се обуславя преди всичко от високото съдържание на протеин както в зелената маса, така и в зърното, което съдържа 26-27% суров протеин. В това отношение грахът се нарежда на трето място след лупината и соята. Зелената маса е богата на витамин С, каротин и витамините B1 и  B2.
Като бобово растение грахът oбогaтява почвата с азот и след прибиране оставя 2- 3 kg/dka. Благодарение нa добрата разтворителна способност на корените си той извлича фосфор и калий от по-трудно разтворимите им форми, в резултат на което в почвата остават 5 пъти повече фосфорна киселина и 1.2 пъти повече калий в сравнение с житните. Грахът има кратък вегетационен период, прибира се рано и е отличен предшественик за пшеницата и другите култури.
Грахът е едно от най-старите културни растения. В Европа е познат от неолитичния период на камения век. Районите от Източното  Средиземноморие, Иран, Закавказието, Афганистан и на изток от Тибет се считат за центровете с най-голямо разнообразие на форми.  От тези места вероятно е бил пренесен  през Югоизточна Арабия и през Северна Африка в страните на Северното и Западното Средиземноморие, които се считат за вторични центрове за произхода на граха.
Като културно растение в Европа е  придобил по-голямо значение много по-късно, едва през VIII – X  век.
Грахът се отглежда почти във всички страни на света. В последните години се наблюдава тенденция на намаляване на площите и общото производство в света. Най-големи производители на грах са  Канада, Руската федерация, Китай, но най-високи средни добиви се получават във Франция ( табл. 20).
В България няма точни сведения  за въвеждането на граха като култура. След създаване на първите земеделски училища той се въвежда като градинска култура в Южна България и като  фуражна –  в Северна България.
В България засетите площи и добивите от тях по години са много непостоянни. През последните години площите с грах са намалели почти 5 пъти, независимо че в повечето райони на  страната има  благоприятни условия за развитието на културата. При висока агротехника добивите надвишават 200-250 kg/dka зърно,а в някои райони (Добруджа и високите полета) се получават над 300 kg/dka зърно. В последните години особено място заемат зимните сортове, които се развиват добре в цялата страна.

Много често грахът се отглежда в смески с едногодишни житни за получване  на фураж. От граховите смески могат да се получат 2-3 t/dka зелена маса, а при  благоприятни условия  –  4-5 t/dka.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.