Място в сеитбообръщението. Сусамът трябва задължително да се включва в 5-6 полно сеитбообръщение и да не се засява след себе си. Към останалите култури като предшественици не е взискателен, стига те да оставят площите след себе си чисти от плевели тъй като последните силно подтискат растежа и развитието му, особенно в периода до 2-3 седмици след поникването.
Като първа култура се засява след зимни житни (пшеница, ечемик), зърнено-бобови, царевица и други окопни култури, а като втора – след грах за зелено изхранване, грахо-овесени смески, ранни картофи, ечемик и други. От своя страна, като окопна култура с къса вегетация, сусамът е много добър предшественик за пшеницата, ечемика и други култури.
Обработка на почвата. Като пролетна култура сусамът изисква основна, почвоподдържащи и предпосевни обработки. Основната обработка (дълбока оран на 22-25 cm) се извършва веднага след прибиране на предшественика. При липса на възможност за своевременна основна обработка се извършва предварително дискуване на 10-12 cm дълбочина, последвано до 3-4 седмици от дълбока оран. Наесен площите се култивират или плитко преорават (на 10-15 cm) за унищожаване на плевелите или самосевките от предшественика, ако е житен.
При късен предшественик се върши само дълбока оран с брануване.
Предсеитбената обработка на почвата включва 2-3 пролетни култивирания с брануване – първите две на дълбочина 10-12 cm, а последното по-плитко – на 3-4 cm. Целта е почвата да се доведе до градинско състояние, да се създаде плитко твърдо легло за семената и се запази максимално акомулираната от зимните и ранни пролетни валежи влага.
Когато сусамът се отглежда като втора култура след житен предшественик площите се изорават на 12-15 cm дълбочина, култивират се и се фрезуват. След окопен предшественик се дискува двукратно с едновременно брануване и се фрезува.
Ако след последната обработка е създадено по-дълбоко от 3-4 cm твърдо легло, площите се валират предсеитбено.
Торене. За да формира добив от 100 kg семена и съответната биомаса сусамът извлича около 6,5 kg N, 3,9 kg P2O5 и 4,5 kg K2О.
До цъфтежа се усвояват около 20 % от общото количество хранителни вещества. С най-голяма интензивност те постъпват през цъфтежа, формирането и нарастването на кутийките.
Като ориентировъчни могат да се препоръчат следните торови норми: около 10 kg/dka N; 6-8 kg/dka Р2О5 и при нужда 4-5 kg/dka К2О.
При поливни условия торовите норми се завишават с около 40 %.
Фосфорните и калиевите торове се внасят преди дълбоката оран, а азотните, при неполивни условия, цялото количество с последната предсеитбена обработка.
Отглеждането на сусама при поливни условия изисква половината от азотната торова норма да се внася предсеитбено, а другата половина – като подхранване до 2-3 седмици след поникване, съчетано с поливане.
Сеитба. За засяване се използва само висококачествен посевен материал – почистени, сортирани и с висока кълняемост семена. Преди сетбата семената се потапят за 1 час в 1% разтвор на син камък за борба срещу гъбни патогени.
Сеитбата стартира след затопляне на почвата на 5-6 cm дълбочина до 18- 200 С. Календарно, взависимост от годината това става от 20-25 май до 5-10 юни. По-ранните посеви страдат от бактериоза.
Като втора култура се засява до 5-10 юли.
Засява се със сеялки тип Саксония на 50-60 cm междуредово разстояние, при посевна норма за първа култура 600-800 g/da, а за втора – 1000-1200 g/da.
Опитно е установено, че добивът не се изменя съществено при различна гарнираност на посева в определени граници, тъй като при по-редки посеви се засилва разклоняването на стъблата.
Дълбочината на засяване не трябва да превишава 2-3 cm.
След сеитба площите се валират с гладък валяк.
Грижи през вегетацията. Своевременната борба с плевелите е от съществено значение. След поникването се извършват първите междуредово механизирано окопаване на 6-8 cm дълбочина и ръчно вътрередово (ако не са използвани хербициди). До края на вегтацията се извършват още 1-2 обработки на по-голяма дълбочина (12-15 cm), като при последната се извършва слабо загърляне на растенията.
При използване на подходящи хербициди обработките се редуцират. Такива са Паторан 50 ВП (200 g/dka), Дуал 500 ЕК (300 ml/dka) и Ласагрин 48 ЕК (200-400 ml/dka), внесени след сеитбата, преди поникването на културата и плевелите.
По-гъсто поникналите посеви се разреждат ръчно във фаза трети същински лист, като в реда растенията се оставят на 10 cm едно от друго.
При поливни условия, преди първата поливка, се извършва подхранване с азот. Поливането през юли-август по време на цъфтежа и плодообразуването е с най-голям ефект. Извършват се 2-3 поливки през 12-15 дни. За предпочитане е то да става чрез дъждуване с по 50-60 m3/dka вода. Ако се полива гравитачно нормите за всяка поливка се увеличават на 70-80 m3/dka.
Икономически най-важни болести са бактериозата, склероцийното гниене и вертицилийното увяхване. Борбата се води чрез използване на устойчиви сортове, обеззаразяване на семената и спазване на сеитбообръщения.
Значение от неприятелите имат телените червеи, памуковата нощенка, памуковата листна въшка и скакалците. Борбата срещу тях се извежда със същите средства и препарати, както при другите култури.
Прибиране. Поради продължителният цъфтеж, формиране и нарастване кутийките последните не узряват компактно. Сусамът се прибира когато от долния и среден етаж на стъблото кутийките са покафенели, а на 1 растение са се леко разпукали /разтворили/ на върха средно 2-3 от тях. Окосените механизирано или ръчно растения се извозват на площадки, където се растилат за по-бързо изсъхване. При сушенето кутийките постепенно узряват и се разпукват. За да се съкрати продължителността на този процес, предварително, за 2-3 дни окосената маса се “запарва” като се покрива с полиетиленово фолио. Така се постига по-дружно и едновременно разпукване на повече кутийки. Еднократно (при разпукване на всички нормално развити кутийки) или на няколко пъти, растенията се обръщат с върховете надолу и семената се изтърсват върху брезент.
Добре изсъналата маса може да бъде овършана от обикновен зърнен комбайн след прецизна настройка на вършачния му апарат.
Семената се почистват и съхраняват в чували или в насипно състояние на пласт не по-дебел от 25-30 cm, при влажност по-ниска от 10 %.