Място в сеитбообръщението. Захарното цвекло е култура, която задължително се включва в 5-6 полно сеитбообръщение, поради опасност от нападение на нематода и други вредители. Подходящи за него са предшественици, които оставят след себе си площите чисти от плевели. Такива са житните, отглеждани със слята повърхност (пшеница, ечемик, тритикале), както и едногодишните бобови култури (грах, фасул, соя, бакла, нахут и леща). Люцерната, детелината и многогодишните тревни смески не са добри предшественици за цвеклото, тъй като след тях се намноножават много неприятели. Такива са и соргото за зърно, техническото и захарно сорго, както и суданката, защото изтощават и изсушават силно почвата.
При условие, че са полагани добри грижи за цвеклото, прибрано навреме, то е добър предшественик за зимните житни култури (особенно за пивоварните сортове ечемик). От важно значение е и типът на почвата, нейните физико-химични качества.
Обработка на почвата. За да се развива нормално кореноплода в почвата тя трябва да е разрохкана на голяма дълбочина. Затова веднага след прибиране на предшественика се извършва оран на дълбочина 25-35 cm. Ako предшественикът е житна култура и по някаква причина е пропусната възможността, с цел запазване на влагата и провокиране на плевелите трябва да се извърши “подметка” или “лющене” на стърнището с дискови плугове или тежки дискови брани на дълбочина 10-12 cm, след което в подходящ момент (обикновено след 3-4 седмици) да се извърши дълбоката оран.
Много е важно площите да зазимуват разрохкани и чисти от плевели.
За целта наесен, взависимост от степента на заплевеляване се извършва преораване или култивиране на 12-15 cm дълбочина.
Рано напролет, се култивира веднъж или двукратно с едновременно брануване на такава дълбочина, че да се създаде твърдо легло на 3-5 cm.
Торене. За формиране на добив 1 тон кореноплоди и съответната биомаса растенията усвояват по около 5 kg N, 2 kg P, 6 kg K и др. макро и микроелементи (калций, магнезий, сяра, манган, бор и др).
Най-интензивно приемането на хранителните елементи става от средата на юни до средата на август.
Особено важна роля от макроелементите играе фосфорът, тъй като участва в състава на белтъчините, нуклеопротеидите, нуклеиновите киселини и синтеза на захарите.
Азотът влияе най-силно върху вегетативния растеж. Излишните количества от него увеличават в сока на кореноплодите съдържанието на лекоподвижните азотни съединения, каквито са аминокиселините (бетаин и други), наричани “вреден азот”. Това от своя страна води до силно намаляване степента на кристализация на захарите и технологичния рандеман.
Калият участва в окислително-възстановителните процеси. Играе особенно голяма роля при синтеза на захарите и тяхното придвижване от листата в кореноплода, както и за повишаване на сухоустойчивостта. При недостиг на калий петурите на средните, най-деятелни листа, започват да засъхват по периферията, с което в крайна сметка силно се понижава съдържанието на захари в кореноплода.
Като резултат от многобройни опити, при неполивни условия и добив около 3 t/dka, могат да се препоръчат следните торови норми: 10-12 kg/dka N и по 8-10 kg/dka P и K, а при поливни и добив около 5 t/dka – 14-16 kg/dka N и по 10-12 kg/dka P и K.
Поради балансираното съдържание на хранителни макро и микро хранителни елементи в угнилия оборски тор, внасянето му в количества 3-4 t/dka, може да замести изцяло минералното торене.
Цялото количество оборски тор, фосфорните и калиевите торове се внасят непосредствено преди дълбоката оран за да се инкорпорират.
При неполивни условия цялото количество азотни торове се внасят предсеитбено, а при поливни – 1/3 от тях се оставят за подхранване преди или заедно с междуредова обработка в края на м. юни.
Най – подходящ тор от азотните е натриевия нитрат, тъй като натрия измества калия от съединенията му в почвата и последния става достъпен за растенията. Може да се използват и амониева селитра и амониев сулфат.
За предпочитане от калиевите торове е силвинитът, тъй като съдържа и натрий.
Внасянето на микроелементи (бор, манган, мед и др.) обикновено става с дражирането на семената, едновременно с другите торове или като листно подхранване през вегетацията.
Киселите почви се варуват с 400 – 500 kg/dka сатурачна вар или 600-800 kg/dka доломит.
Установено е, че листното торене при поливни условия с водни разтвори на фосфорни и калиеви торове, 3-4 седмици преди пребирането, способства за повишаване на захарното съдържание, рандемана и добива на кореноплоди.
Сеитба. За засяване се използват само висококачествени семена. Предварителната им подготовка включва: сегментиране на съплодията при многосеменните, многокълнови хибриди; шлифоване (полиране) калибриране в две фракции (с диаметър 3,5-4,5 mm и 4,6-5,5 mm) и дражиране. При дражирането семената се обработват с фунгициди, инсектициди, микроторове и хидрофилни в-ва (колоидна глина, каолин, вар, торфи др.).
Сеитбата стартира при трайно задържане на температурите над 6-70 С на 5 cm дълбочина в почвата. В Южна България обикновено тя започва през първата половина на м. март, а в Северна България – 7-10 дни по-късно.
За точна сеитба се използват сеялките СПН-8, СПН-12. Екзакта, Аеромат, Пнеумасем – II и др.
При неполивни условия посевите се засяват на междуредово разстояние 45 cm, а при поливни – 55-70 cm, взависимост от начина на поливане, техниката с която се разполага за грижите през вегетацията и прибирането.
Вътре в реда семената се изсяват така, че при поливни условия да се реколтират 7 500-9 000 кореноплода/dka, а при неполивни – 10 000-12 000. Разстоянието се изчислява след като се вземат впредвид още стойностите за чистотата на посевния материал, лабораторната и полска кълняемости и се прибавят около 1/3 резерв, тъй като част от покълналите семена и поникнали растения загиват по различни причини.
Семената се засяват на 2-3 cm дълбичина. Само на по – леки и сухи почви дълбочината на засяване може да достигне 4-5 cm.
Сеитбената норма зависи от качеството на посевния матерал и условията на отглеждане (поливни или неполивни). Варира от 250 до 400 g/dka.
Засятите площи се валират.
Грижи през вегетацията. Състоят се в разбиване на почвената кора, ако се е образувала такава, с цел подпомагане на поникването и унищожаване на плевелни поници, прореждане при сеитба с многокълнови семена, окопаване, борба с плевели, болести и неприятели и поливане при отглеждане на поливни условия.
Неструктурните и уплътнени почви лесно образуват почвена кора след по – обилни валежи, пречеща на поникването. Разбива се с помощта на леки или ротационни звездовидни брани, движещи се напречно на посоката на редовете. Дълбочината на брануване не трябва да надвишава 1/2 до 2/3 от тази на засяване на семената. По този начин се унищожават до 90 % от плевелите. Част от растенията (до 8 – 10 %) също загиват.
При извършена по-гъста сеитба на еднокълнови семена или при използване на многокълнови семена, с цел да се унищожат част от растенията за да се формира оптимално гарниран посев, брануването може да се повтори след поникването. Например при поникнали над 20 растения на 1 m2 то се повтаря във фаза I- ви същински лист, а при поникнали 10-15 растения – във фаза II- ри – III- ти същински лист. При това разреждане трябва да се оставят около 20 – 25 % повече от необходимите за реколтиране растения.
Не винаги разреждането по този начин дава добри резултати. За предпочитане е посевите да се създават с еднокълнови, дражирани семена и точна сеитба.
Борбата срещу плевелите се извежда по химичен път и чрез окопаване.
Ефикасни срещу едногодишните широколистни плевели са внесените преди сеитбата с инкорпориране хербициди Бетоксон П 65 – 700 g/dka, Голтикс 70 ВП – 700 g/dka или Вензар 80 ВП – 80-100 g/dka. Последните два могат да се внасят и след сеитбата, преди поникване.
Срещу едногодишните житни плевели могат да се използват Пантера 40 ЕК – 150 ml/dka, Селект 240 ЕК – 80 ml/dka + прилепител Амиго 160 ml/dka, Тарга супер 5 ЕК – 200-250 ml/dka, Фокус ултра – 100 ml/dka, Фуроре супер 7,5 ЕВ – 200 ml/dka или Фузилад супер – 200-250 ml/dka, внесени във фаза 3-ти -5-ти лист на плевелите (10-20 cm височина на балура).
Ефективен срещу едногодишни и многогодишни житни плевели е хербицидът Ажил 100 ЕК – 80 ml/dka, внесен във фаза 3-5 лист на плевелите(10 -20 cm височина на балура)
С по-широк спектър на действие (срещу едногодишни широколистни и някои житни плевели) са хербицидите: Пирамин турбо – 300 ml/dka и Ронит 6 Е – 600-800 ml/dka, внесени преди сеитбата с инкорпориране; Нортрон супер 50 СК – 400 ml/dka, Пропонит 720 ЕК – 180-220 ml/dka и Рилей – 150-180 ml/dka, използвани след сеитба, преди поникване. Към тази група са и хербицидите Бетанал прогрес – 250 + 250 ml/dka и Кемифам про ФЛ – 250 + 250 ml/dka, изискващи двукратно внасяне – първото – във фаза 1- ви чифт същински листа на цвеклото (котилидони до 2- ри – 4- ти лист на плевелите), а второто – 7-10 дни след първото.
При използване на ефективни хербициди първото междуредово окопаване може да се извърши до два месеца след сеитбата, последвано от още 1, съчетано при пливни условия с набраздяване и подхранване.
Когато не се използват хербициди тяхният брой достига 3, а се налагат и 1-2 ръчни, окопавания в редовете,.
Икономически важни болести по цвеклото са брашнеста мана, церкоспороза, фузариум, питиум (сечене) и ризоктония. Борбата срешу последните три болести може да се изведе едновременно чрез третиране на семената с препарата Супер Давлоксан 20 ЕК – 500 ml/100 kg семена.
През вегетацията, само срещу брашнестата мана, посевите се пръскат с Анвил 5 СК – 60 ml/dka, Байлетон 25 ВП – 20 g/dka, Купрозан – 400 g/dka, Привент 25 ВП – 20 g/dka или Топаз 100 ЕК – 40 ml/dka, а срещу церкоспорозата – с Бенлейт 50 ВП – 60 g/dka, Купрофанат 55 ВП – 300 g/dka, Пропифол – 400 ml/dka или Шампион – 300 g/dka.
За едновременна борба с брашнеста мана и церкоспороза са ефективни препаратите Алто 320 ЕК – 20 ml/dka, Пънч 40 ЕК – 20 ml/dka, Скор 250 ЕК – 30 ml/dka или Топсин М 70 ВП – 100 g/dka.
Основни неприятели по цвеклото са цвекловите щитовки, обикновеният и черният цвеклови хоботници, цвекловите бълхи, гамозначната и зелева нощенки и кореновата и листни въшки.
Борбата срещу обикновеният и черният цвеклови хоботници и цвекловите бълхи може успешно да се изведе чрез предсеитбено третиране на семената с Маршал 40 СТ + Инкрусем – 1,5 l + 1,5 l / 100 kg семена или чрез пръскане на посевите с Агрия 1050 – 300 ml/dka.
Гамозначната и зелева нощенки по цвеклото, цвекловите щитовки и бълхи може едновременно да се унищожат чрез вегетационно третиране на посевите с Шерпа 25 ЕК – 50 ml/dka. Срещу нощенките се използва и биологична борба – разпръсkване на трихограма по 15000 броя на декар.
Внасянето на Каунтер 5 Г – 2 kg/dka, едновременно със сеитбата, ограничава напълно намножаването и вредите от щитовки, бълхи, коренова въшка и обикновен хоботник.
Конфидор 200 СЛ – 60 ml/dka е ефикасен срещу листните въшки, а Карате голд – 12,5 ml/dka, Парфоз – 400 ml/dkа и Суми Алфа 5 ЕК – 30 ml/dka – само срещу бълхите.
Поливането може да удвои добива на кореноплоди. В сухи години нуждите на посевите се задоволяват с 5-6 поливки от по 60-70 m3 /dka вода при гравитачно поливане или по 40-50 m3 /dka вода при дъждуване. В години със средностаистическо количество валежи това става с 2-4 поливки.
Цели се предполивната влажност на почвата да се поддържа на 70-75 % от ППВ.
Към 15-20 август поливките се преустановяват.
Прибиране. Цвеклото може да се прибере в заводска, техническа или стопанска зрялост. В заводска зрялост кореноплодите са с достатъчно захарно съдържание но все още продължават да нарастват. Техническата зрялост е характерна с достигане максимално съдържание на захари в кореноплодите, и постепенно затихване на растежните процеси. В стопанска зрялост кореноплодите са достигнали максимални размери. За производителите е най – изгодно да прибират и предават кореноплодите в стопанска зрялост.
За нашите условия, при спазване на биологичните и агротехнически изисквания на културата, заводската, техническата и стопанската зрялост настъпват сътветно през средата на август, средата на септември и втората половина на октомври.
Цвеклото се прибира ръчно и механизирано. Основен начин е механизирания. Той може да се осъществи еднофазно (с цвеклови комбайни), двуфазно (с помощта на листообрезвач – товарач + цвекловадач – товарач) или трифазно, при който извадените от цвекловадача кореноплоди се товарят допълнително, а не едновременно с ваденето.
Ръчно кореноплодите се прибират със специални двуроги вили.
Предаването на кореноплодите на фабриките трябва да става по най – бързия начин, за да не се реализират загуби.