Перидермата изолира първичната кора, тя се разпуква там където ще се образуват захарните бразди. Процесът се нарича декортикация, линеене или хвърляне на кората.
С появата на третата двойка същински листа се образува вторичен снопчест камбий и започва третичното нарастване на кореноплода. Дълбочината на корена достига 60-80 cm.
През вегетацията (подобно на дървесните видове) по концентрични кръгове с различна възраст се образува паренхимна тъкан, като среда, в която се появяват прокамбиални клетки, камбий и ликово-дървесинни снопчета. До края на вегетацията брЗахарното цвекло е двугодишно растение. През първата година от развитието му са характерни фенофазите покълнване, поникване, образуване на I – вата двойка и следващите листа, формиране и нарастване на кореноплода. След образуването на I – вата двойка листа фенофазите вървят успоредно. Вегетационният  период е от 160 до 210 дни.
Поникването започва с появата на зародишното коренче. Наскоро след това се удължава хипокотила и семеделите излизат над повърхността на почвата и след известно време се разтварят и започват да фотосимтезират. Към този момент коренчето превъзхожда по темп на растеж и развитие  надземната част, която продължително остава видимо непроменена.
До появата на първия чифт същински листа коренът има първичен строеж и се състои от централен цилиндър и първична кора, разделени от перицикъл. В паренхимната тъкан на централния цилиндър се наблюдават две ликови и две дървесинни снопчета.
Коренът (кореноплодът) се удебелява в резултат на вторично и третично нарастване през вегетацията.
Вторичното нарастване започва с появата на прокамбиални клетки между ксилема (дървесинни) и флоема (ликови) снопчета, което визуално се отчита във фаза първа двойка същински листа. Диференцирането на прокамбиалните клетки в радиално растяща камбиална тъкан е предпоставка за удебеляване на корена. Образуват се вторична дървесина, вторично лико, филоген (перидерма) и коркова тъкан.
оят на формирните кръгове при захарното цвекло достига 9-12, а при кръмното – 6-8. Плътността на кръговете е най-висока по периферията на кореноплода, където е най-младата тъкан, а младите листа са по централната зона на челото. Това предполага прегрупиране на проводящите снопчета, което всъщност става в шийката на кореноплода.
При нашите климатични условия периодът април-май-началото на юни се характеризира с усилено образуване и нарастване на листата. Следва период на интензивно нарастване на кореноплода и увеличаване на захарното съдържание в него /особено през първите 10-15 дни на август/. От средата на август до края на месеца /понякога до началото на септември/  нарастването на кореноплода почти спира и е в зависимост валежите. През този период обаче продължава увеличаването на захарите в него, макар и слабо.  Нарастването на кореноплода започва отново след падането на валежи /края на август-началото на септември/ и продължава понякога до м. октомври. Това обаче е съпроводено с формирането на нови листа за което се изразходват част от резервите, вкл. захари, поради което теглото на кореноплода в крайна сметка не се увеличава съществено, а захарността му намалява.
Вегетацията през втората година започва с прорастването на заложените в пазвите на листата през първата година адвентивни пъпки (поникване). От поникването до узряването на семената растенията преминават още през фенофазите стъблообразуване, бутонизация и цъфтеж. Продължителността на вегетационния период е от 90-120 дни

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.