Изисквания към топлина. Минималните температури, при които семената могат да поникнат, макар и бавно (за 18-20 дни) са 6-70 С. При 15-170 С процесът на никнене се осъществява за 7-8 дни.
Поникналите растения издържат до минус 4-50 С, а след образуването на първата двойка същински листа – до минус 80 С.
Фотосинтезата и растежните процеси през вегетацията са най – интензивни при температури 20-220 С. Над 300 С тези процеси отслабват тъй като листата завяхват, асимилацията намалява, засилва се дишането. Всичко това довежда до изразходване на синтезирани и отложени вече в кореноплода захари.
Отлагането на захари в кореноплода, късно наесен, продължава до 60 С.
Около 24000 С. температурна сума е необходима за цялата вегетация през първата година от развитието на захарното цвекло.
Изискаванията на културата към температура, през втората година са по – високи, тъй като се формират генеративните органи. Оптимални тогава са 22 – 250 С.
Изисквания към светлина. Захарното цвекло е взискателно към светлината. В условия на дълъг ден, оптимален температурен, воден и хранителен режим, редуването на пряка слънчева светлина с периодични заоблачавания се отразяват крайно благоприятно върху интензивността на синтеза на захарите в листата. При такива условия 1 m2 листна площ, дневно е в състояние да синтезира 10-15 g захари, които да се отложат в кореноплода.
Изисквания към влага. Като се има впредвид, че транспирационния коефициент при захарното цвекло е от 240 до 400, взависимост от температурните и светлинни условия, режима на хранене, фазата на развитие и др. фактори, може да се каже, че то икономично изразходва водата. Формира мощно развитата коренова система и понася кратките засушавания. Ефективно използва, поради дългата си вегетация, ранните и късни есенни валежи. Независимо от всичко това, поради голямото количество сухо вещество, което се синтезира от единица площ, запасите на почвата влага, акомулирана от зимните валежи, както и от вегетационните валежи, не са достатъчни да задоволят изцяло нуждите на посева през цялата вегетация. За да се формира 1 t кореноплоди и съответната листна маса са необходими около 800 m3 вода, т.е. при гъстота на посева 10 000 броя растения /dka, 1 кореноплод консумира средно 0,08 m3.
За да поникнат неполираните семена се нуждаят от 100-170% вода спрямо теглото си. Полираните изискват значително по-малко – 50-60% и поникват по-бързо по-дружно.
През април-май и отчасти през юни докато растенията не са развили максимална листна площ и температурите не са се покачили, а така също и в края на вегетацията, цвеклото изразходва сравнително малко вода и няма големи нужди от нея. През периода на интензивното нарастване на кореноплодите (юли-август), при условия на високи температури, когато растенията и посева като цяло са развили максимална листна повърхност, водопотреблението на един декар достига 5-6 m3 вода за денонощие.
Чрез многобройни опити е установено, че високи добиви се реколтират при поддържане през вегетацията на влага  70-75 % от ППВ на почвата. Повишаването й до 90%, а особено понижаването й до 40% се отразяват негативно върху добива на кореноплоди.
Изисквания към почва. Подходящи за захарното цвекло са структурните, дълбоки, черноземни и наносен тип почви, осигуряващи добър воден и хранителен режим и са с 1,0-1,2 cm3 обемна маса, неутрални до слабо кисели (с рН-6,5-7,5). На тежките, сбити, кисели и преовлажнени почви се реализират ниски добиви. Цвеклото проявява толерантност към високата концентрация на соли в почвата. На засолени почви вирее добре.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.