Място в сеитбообръщението. Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изискванията към тях са: да бъдат от друга ботаническа група, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и растителни остатъци. Най-подходящи са едногодишните зърнено бобови-култури – грах, фий, нахут, леща, фасул, които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и  бобовите смески (фиево-овесена, грахово-пшеничена и други, ранните картофи, бостанните култури. Соята и фъстъците се прибират късно и не могат да се отнесат към тази група.
Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури царевица, слънчоглед, тютюн, късни картофи, памук. Те се явяват и част от основните предшественици за пшеницата в нашата страна.
От окопните култури най-добър предшественик са картофите, следвани от слънчогледа, който е по-добър предшественик от царевицата, защото се прибира по-рано и може да се извърши качествена обработка на почвата.             Поливната царевица като предшественик създава най-големи проблеми – прибира се късно, почвата след нея е силно уплътнена от поливките, а мощната й коренова система и голямото количество растителни остатъци, които оставт след пребирането й затрудняват предсеитбената обработката.
Тревните смески с житни, люцерната и детелината като предшественици не са много добри за пшеницата, понеже изсушават почвата. Те оставят в почвата много растителни остатъци, които късно се минерализират и не могат да се използват от пшеницата. След тях е най-добре да се засява царевица, а след нея пшеница.
Лоши предшественици за пшеницата са житните култури – пшеница, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след тях и след себе си поради заплевеляване и силното нападение от болести и неприятели на посевите.
Пшеницата заема големи площи в нашата страна, поради което често се налага част от нея да се засява след себе си и след други житни със слята повърхност. Когато се отглежда след тези предшественици, е необходимо да се проведат мероприятия за намаляване на отрицателния ефект чрез съответно торене, борба с вредители и болести. След такива предшественици пшеницата може да се отглежда 1-2 години без значително намаляване на добивите, само при прилагане на подходяща агротехника.
Обработка на почвата. Пшеницата е взискателна към обработката на почвата. От нейното качествено извършване зависят качеството на сеитбата, бързото и дружно поникване, презимуването, нормалното протичане на отделните фази на развиие и в крайна сметка добивът.
Предсеитбената обработка на почвата е деферинцирана. Зависи от предшественика, влагата в почвата и степента на заплевеляване. Основният принцип при подготовката на почвата е към момента на сеитба тя да бъде рохкаваза, без буци, с твърдо легло на 6-8 cm дълбочина. При некачествена  обработка семената попадат на различна дълбочина. Една част от семената се заравят много плитко, други на голяма дълбочина, а една голяма част остават на повърхността на почвата. При такава сеитба  поникването е неравномерно, голяма част от растенията залагат плитко възела на си братене, вследствие на което не се вкореняват добре, измръзват лесно. Посевите след такава сеитба са редки, недобре гарнирани, а получените добиви – ниски.
След предшественици, които освобождават рано полето, и при наличие на достатъчно влага се извършва оран на дълбочина 18-20 cm с едновременно брануване. До сеитбата, в зависимост от заплевеляването, оранта се поддържа чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 cm, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.
В случаи, когато почвата е суха и се кърти на буци и след средно ранни предшественици не трябва да се оре. Тогава обработката се извършва чрез няколкократно дискуване на 10-12 cm, като последното дискуване е на 6-8 cm.
Обработката на почвата след житен предшественик се извършва след изчистване на стърнището. Изорава се на дълбочина 16-18 cm и се дискува веднага. В зависимост от заплевеляването площите се поддържат чисти чрез дискуване на 8-10 cm дълбочина, най-късно да началото на септември, а непосредствено преди сеитбата се обработват на дълбочина 6-8 cm.
При късните предшественици, прибирани след 30.08 към обработката на почвата се подхожда конкретно.
След късни предшественици, прибрани непосредствено преди сеитбата и чисти от плевели и растителни остатъци площи, обработката се извършва с тежки дискови брани  – 2-3 кръстосани обработки на дълбочина 8-10 cm.
След предшественици, прибрани късно (царевица за зърно, захарно цвекло и други) и при много растителни остатъци се извършват едно-две дискувания със звездообразни дискове на браните за раздробяване на растителните остатъци. След това се извършва оран с плуг на дълбочина 22-24 cm, следвана от двукратно дискуване с тежки дискови брани на дълбочина 6-8 cm. Такава обработка се извършва и след царевица за зърно, при отглеждането на която са използвани високи дози триазинови хербициди.
Един от най-късните предшественици е памукът. При чисти от плевели площи, преди втората механизирана беритба или след нея, с чизел култиватори  се обработват междуредията с необходимата защитна зона за растенията и се пристъпва към сеитба. При напълно обрани посеви, преди сеитба, площите се дискуват двукратно с тежки дискови брани.
Торене. То е един от най-мошните фактори за повишаване на добивите. За формирането на 100 kg зърно и съответната биомаса, пшеницата извлича от почвата 2.5-3.5 kg N, 1.0-1.5 kg P2O5 и 2.5-3.0 kg K2O.
У нас естественото плодородие на почвите осигурява добив около 100-150 kg зърно от декар. От районираните високопродуктивни сортове може да се получат добиви от порядъка на 500-600 kg/da, при използването на определени количества минерални торове. Тези количества се определят в зависимост от запасеностт на почвата с хранителни елементи, износа със 100 kg продукция, условията на отглеждане, планирания добив и коефициента на усвояване на торовете.
През вегетацията пшеницата приема хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването им във фаза вретенене. До изкласяването се натрупват около 40% от сухото вещество и приемат 75-80% от азота, фосфора и калия.
Азотът се усвоява до млечна зрялост, калий – до момента на вретенене, а фосфор – до прекратяването на вегетацията. Ниските, както и високите торови норми, се отразяват неблагоприятно върху развитието и добива. При недостатъчно азот пшеничните растения остават слаби, масата на 1000 зърна и хектолитровата маса са ниски. Ниско е и съдържанието на протеин и глутен. Влошават се хлебопекарните качества на брашното. При излишък на азот зимоустойчивостта е ниска, братимостта се увеличава, посевът се сгъстява, растенията етиолират и полягат. Създават се условия за нападение от болести и неприятели.
Фосфорните и калиевите торове, дадени в правилно съотношение с азотните, повишават зимоустойчивостта и устойчивостта към болести, оказват положително влияние върху формирането и узряването на зърното.
Установено е, че пшеницата реагира най-добре на азотното торене, по-слабо на фосфорното и най-слабо на калиево.
За осигуряване на необходимите хранителни вещества на пшеницата през цялата вегетация е най-добре торовете да се разположат в целия орен слой. Това се отнася особено за фосфорните, кито са бавно подвижни и дадени повърхностно са с нисък ефект.
Като примерни торови норми за получаване на 500-600 kg зърно от декар могат  да се посочат следните: на черноземни почви, при неполивни условия – 14-16 kg N, 12-14 kg P2O5, 10-12 kg K2O; при поливни условия – 16-18 kg N, 12-16 kg P2O5, 12-14 К2О; на сиви и канелени почви, при неполивни условия – 16-18 kg N, 8-10 kg P2O5; при поливни условия – 18-20 kg N, 12-14 kg P2O5, 10-12 kg K2O. Съотношението на N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове 1:0,8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене.
Торенето на пшеницата с оборски тор е неподходящо, понеже минерализирането му става късно, когато интензивното усвояване  на хранителните елементи от пшеницата е приключило. Затова оборският тор трябва да се внася срещу предшественика на пшеницата, а тя да се тори пряко с минерални торове.
Цялата торова норма от фосфорните и калиеви торове се внася с обработката след прибирането на предшественика или като запасяващо торене срещу  предшественика.
Азотната норма се внася на два пъти – 1/3 до 1/2 от нормата с предсеитбената обработка, а останалите 1/2 до 2/3 от нормата се внасят рано напролет, като подхранване през февруари – март. Извършено в този срок, подхранването е с най-висок ефект, защото има достатъчно влага в почвата. Освен това то осигурява достатъчно азот в началото на вретенене, когато се залагат дължината на класа и зачатъците на класчетата. Внасянето на цялата азотна норма предсеитбено или цялата норма като подхранване е неефективно. При нашите климатични условия най-добре изразен е ефектът от азотното торене по схемата 1/3 от нормата предсеитбено – 2/3 като ранно пролетно подхранване.
Азотната торова норма се намалява с 2-4 kg/da след ранни бобови предшественици, с 1-2 kg/da след соя и силажна царевица и с 1-3 kg/da при силно сгъстени посеви. Тя се увеличава обикновено с 1-2 kg/da след слънчоглед и царевица и с 2-3 kg/da при монокултурно отглеждане.
За пшеницата са подходящи нитратната, амониевата и амидната форми на азота. За предсеитбено торене с успех може да се използва амониева силитра и карбамид. По-добре е подхранването да се извърши с амониева силитра, като карбамидът също може да се използва, но по-рано напролет, при температура 6-7оС. Карбамидът може да се използува и за листно подхранване (4-5 kg/da азот във вид на разтвор), внесен като второ подхранване при изкласяване. Изисква се наличие на доста тъчно влага в почвата.
Ефектът от торенето зависи и от качественото разпределение (разхвърляне) на тора по повърхността. Не трябва да се допускат както ненаторени ивици, така и пренаторени. В тези случаи се получват т.н. “зебровидни посеви”.
Сеитба. За сеитба трябва да се използват семена от семепроизводни посеви, от сортове с високи и стабилни добиви за дадения район. Посевният материал се почиства и сортира. Трябва да отговаря  на изискванията на БДС за I класа, с чистота не по-ниска от 99% и кълняемост над 95%. Качеството на семената зависи от масата на 1000 зърна и изравнеността им, което осигурява дружно поникване и равномерно развитие на растенията. Едрите и изравнени семена поникват дружно, растенията са с по-мощно развита коренова система и по-дълбоко заложен възел на братене.
За едновременна борба срещу твърдата и праховитата главни чрез предпосевно третиране на семената по сух начин  се използват следните фунгициди: Валсид 200 ФФ /300 мл/100 кг семена/, Винсит Ф /100 мл/100 кг семена/, Винсит ФС /150 мл/100 кг семена/, Витавакс 200 ФФ /300 мл/100 кг семена//ефективен е и срещу загиване на кълновете от фузариум/, Ориус 2 ВСТ /150 г/100 кг семена/, Роялфло 42 С /200 мл/100 кг семена//за твърда пшеница/, а по полумокър начин /с добавяне до 4 л вода/ – Дивидент 030 ФС /150 мл/100 кг семена/, Дивидент Стар 036 ФС /100 мл/100 кг семена/, Дино 2 ВП /100 г/100 кг семена/, Дино 2 СК /100 мл/100 кг семена/, Ориус 6 ФС /50 мл/100 кг семена/, Раксил 025 ФС /120 мл/100 кг семена//ефективен е и срещу загиване на кълновете/, Раксил 060 ФС /35-50 мл/100 кг семена/, Реал 200 ФС /25 мл/100 кг семена/, Реал 300 ФС /17 мл/100 кг семена/, Суми 8 2 СК /100 мл/100 кг семена/, Суми 8 2 ФС /100 мл/100 кг семена/, Суми 8 10 СК /20 мл/100 кг семена/.
Сеитбата трябва да се извършва в оптималния агротехнически срок за района. За различните части на страната тези срокове са както следва:
в планинските и полупланинските райони – 20.09-10.10; за районите на Дунавската равнина и Добруджа – 25.09-15.10; за равнинната част на Южна България – 01.10-20.10. В началото на оптималния срок се засяват сортовете с по-дълъг вегетационен период и с по-слаба братимост. Твърдата пшеница се засява между 20.10 и 05-10.11.
Пшеницата се засява редово на междуредия 10-15 cm. При това междуредие растоянието между отделните растения вътре в реда е много малко. В някои страни са създадени редосеялки за точна сеитба на пшеницата, при които разпределението на семената става по-равномерно.
За качествено провеждане на подхранването и растителнозащитните мероприятия трябва да се извършва т.н. “релсова сеитба”. При тази сеитба се оставят незасяти ивици (релси), по които се движат машините.
Сортовете мека пшеница, в зависимост от братимостта си, се засяват с посевна норма 450-600 кълняеми семена, което формира посевна норма 20-24 kg/da.
Оптималната дълбочин на сеитба е 3-5 cm. След сеялката винаги трябва да има влачка за по-добро заравяне на семената. След сеитбата задължително трябва да се валира.
Грижи през вегетацията. Биват есенни, зимни и пролетни.
Есенните се състоят основно в борба с плевелите и неприятелите. Засята след житен предшественик, пшеницата се напада през есента от житен бегач. Нападение през този период на пшеничените посеви може да има от хесенска или от шведска муха. Борбата с тези неприятели се води с Агрия 1050 – 150 g/da, Aгрия 1060 – 200 g/da др. инсектициди.
Повредите през зимата са следствие на неблагоприятните въздействия на зимните условия върху пшеничените растения.
При отсъствие на снежна покривка прякото действие на ниските температури причинява измръзване на растенията. Измръзването може да засегне надземната или цялото растение. В първия случай от незасегнатия от ниските температури възел на братене се образуват нови братя и растението се възстановява, докато във втория случай растенията са безвъзвратно загубени.
Отделните видове и сортове пшеница са с различна студоустойчивост. Твърдата пшеница измръзва по-лесно от меката. От районираните у нас сортове зимна мека пшеница с по-голяма студоустойчивост се отличава Садово 1.
Измръзването на пшеницата в голяма степен зависи от процеса на закаляване и затова трябва добре да се познават условията, които влияят на този процес. Ясните и слънчеви дни и студените нощи през есента благоприятстват закаляването. При облачно и дъждовно време то се забавя.             Върху процеса на закаляване определено влияние оказват и някои агротехнически мероприятия – навременната и качествена сеитба с едри семена, използуването на студоустойчиви сортове, оптималното торене.
От прякото въздействие на ниските температури посевите могат да бъдат предпазени при наличие на съвсем тънка (3-4 cm) снежна покривка.
Пшеницата у нас измръзва рядко, тъй като през зимата понижението на температурите е съпроводено с наличие на снежна покривка.
През зимата при замръзването на почвата и водата над нея се образува ледена кора. Тя бива лежаща и висяща. По-опасна е лежащата. Повредите на посевите при образуване на ледена кора се дължат на измръзване, тъй като ледът е с голяма топлопроводимост и не е препятствие за проникване на студ. Използуването на студоустойчиви сортове, както и създаването на нормални условия за повишаване на студоустойчивостта на посевите са основните мерки за борба с ледената кора.
Продължителното задържане на снежната покривка предизвиква изтощаване на растенията под нея. В този случай растенията продължават да вегетират, дишат, но не могат да асимилират, изразходват всичките си запаси. Някои от растенията загиват, а други се атакуват от фузариум, снежна плесен и причинители на други гъбни болести.
В периода от сеитбата до поникването пшеницата не понася застояла вода. Растенията загиват от липса на кислород под водата. Братилите растения могат да понесат по-продължително наводняване, но се изтощават, отслабват и са податливи на други въздействия, от които могат да загинат. След презимуването, рано напрплет растенията са слаби и изстощени. При топенето на снеговете, задържането на вода може да причини „удавянето“ им. За предпазване на посевите от удавяне, трябва да се прекарат бразди за оттичане на водата още по време на сеитбата.
Пшеницата може да пострада през зимата от изсушаване. То се наблюдава обикновено при ветровити и студени дни, когато снегът преди това се е стопил и почвата е замръзнала. При такива условия растенията усилено транспирират, а не могат да набавят чрез корените си необходимото количество вода ( почвата е замръзнала) и изсъхват. При добре развити и вкоренени посеви това е рядко  явление.
Изтеглянето се наблюдава твърде често у нас, обикновено в края на зимата. То бива пасивно и активно. Причина за пасивното изтегляне са пропуски в агротехниката – лошо подготвена и неулегнала почва, плитка и късна сеитба. Вследствие на слягането на почвата след поникването, корените и възелът на  братене се оголват. Активното изтегляне настъпва при замръзване и размръзване на почвата в студени нощи и ясни и слънчеви дни. Вследствие на това почвата набъбва,  част от корените на растението се откъсват, а възелът на братене се оголва. Такива посеви страдат лесно от измръзване и изсушаване.
Най-сигурното средство срещу тази повреда е извършване на своевременна сеитба в улегнала почва. Изтеглените посеви веднага след просъхване на почвата напролет трябва да се валират с членести  валяци. С валирането изтеглените растения се притискат към почвата, заравя се възелът на братене и се създават условия за развитие на нови корени. На такива посеви е необходимо да се извърши веднага подхранване с азотни торове, за да се ускори процеса на възстановяването им.
Прекъсването на растенията е рядко явление. Среща се най-вече в Североизточна България. Причинява се от силно замръзване на почвата през нощта и размразяването й през деня. Когато прекъсването е над възела на братене, загиват само прекъснатите части, а незасегнатият възел на братене и корените продължават своето развитие.
Посевите след зимата са изтощени и слаби. Затова първото пролетно мероприятие е подхранването с азотни торове. То трябва да се извърши при първа възможност. Подхранването спомага за бързото възстановяване на растенията, за формирането на допълнителни братя, за доброто вкореняване и оформянето на продуктивен,  с повече класчета и цветчета клас.
В години с продължителна топла и влажна есен посевите се сгъстяват силно, прерастват и избуяват. Такива посеви са склонни към полягане. Срещу полягането се препоръчва т.н. „жестоко  брануване“ с тежки брани, извършено напречно на редовете. С него се цели намаляване гъстотата на посева чрез унищожаване на определена част от растенията.
Склонността към полягане е видова и сортова особеност. Районираните унас сортове се отличават с добра устойчивост на полягане, но при прилагане на интензивни технологии съществува опасност от полягане на посевите. Срещу полягането, в началото на вретенене, посевите се третират с някой от ретардантите хлорхолинхлорид (ССС) в доза 400 cm3, Финазол – 250 cm3 или Кампозан – 300 cm3 на декар. При застрашените от полягане посеви, като последна мярка се препоръчва изпасване от овце, което трябва да се проведе при суха почва.
Важен момент от грижите през вегетацията е борбата срещу плевелите. Освен агротехническите средства за борба (правилно редуване на културите, подходяща обработка на почвата, използуване на чист посевен материал), при увеличение плътността на устойчиви едногодишни, едно и двусемеделни плевели се използуват хербициди. За борба срещу широколистните плевели у нас са удобрени и се използват хербицидите: Агро-Д-Амин /160-240 мл/дка/, Агроксон /200 мл/дка/, Аминопиелик /150-200 мл/дка/, Аминопиелик Д /300 мл/дка/, Валсамин /150 мл/дка/, 2,4 Д Аминна сол /150-200 мл/дка/, 2,4 Д КНЕ /150-200 мл/дка/, Дезормон Ликид /150-200 мл/дка/, Дикамин Д /150-200 мл/дка/,  Дикопур М /250 мл/дка/, Дикопур Ф /150-200 мл/дка/, Дикотекс 400 /250 мл/дка/, Диовид 60 СЛ /150-200 мл/дка/, ДМА 6 /110-200 мл/дка/, Камбио СЛ /125 мл/дка/, Луварам /200-250 мл/дка/,Матон 600 ЕК /120-150 мл/дка/, Мостамин 720 СЛ /160 мл/дка/, Мустанг /60-80 мл/дка/, Санафен /150-200 мл/дка/, Солушън 800 СП /75 г/дка/, У 46 Д Флуид /140 мл/дка/, У 46 М Флуид /200 мл/дка/, Хвастокс Екстра /350 мл/дка/, Хербоксон 600 /150-200 мл/дка/. Всички посочени хербициди се внасят във фаза братене на културата.
За същата цел след 3-ти лист на пшеницата и 2-4-ти лист на плевелите, може да се използва хербицидът Екопарт 2 СК /45-60мл/дка/, а Рейсър 25 ЕК /250 мл/дка/ – след сеитбата преди поникване.
С по-широк спектър на действие срещу широколистни плевели /включително срещу слабочувствителните на хормоноподобните хербициди/, във фаза братене на пшеницата за използване у нас са удобрени следните хербициди: Арат /15-20 г/дка, Базагран Топ+Орбит /200-300 мл/дка/, Бладекс 500 СК /60-70 мл/дка/, като в случая се препоръчва комбиниране с 2,4 Д или МЦПА, Бромотрил 24 ЕК /200 мл/дка/, Валсамба /100 мл/дка/, Грънч Екстра 20 ВГ /2-3 г/дка//от трети лист до края на братене/, Дерби 175 СК /5-7 мл/дка/, Дикопур ДП /400 мл/дка/, Дифендър СЛ /80-100 мл/дка/, ДМ Метеор /1.2-1.5 г/дка//от трети лист до края на братене/, Дуплозан КВ Комби /250 мл/дка/, Ларен 60 ВП /1 г/дка//от трети лист до края на братене/, Лонтрел 300 ЕК /40-50 мл/дка, Лотус Д /75-100 мл/дка/, Оптика /200 мл/дка/, Оптика Дуо /150-200 мл/дка, Оптика Комби /150-200 мл/дка/, Оптика Трио /150-200 мл/дка/, Профешънал /120 мл/дка/, Сансак /100 мл/дка/, Секатор ВГ /20-30 г/дка//от трети лист до края на братене/, Стреч 10 ВП /6-8 г/дка//от трети лист до края на братене или в доза 8-10 г/дка след сеитба, преди поникване/, Стреч 60 ВП /1-1.5 г/дка//от трети лист до края на братене или в доза1.5-2 г/дка след сеитба, преди поникване/, Уидмастер /80-100 мл/дка/.
Във фаза 3-ти – 5-ти лист на пшеницата може да се използват: Глин 75 ДФ /1-1.5 г/дка /ефективен е и при внасянето му след сеитбата, преди поникване в доза 2-2.5 г/дка/, Игъл 75 ДФ /1-1.5 г/дка или 2-2.5 г/дка при внасяне след сеитба преди поникване// препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Корида 75 ВДГ /1.5 г/дка/, Кугар /200 мл/дка/, Линтур 70 ВГ /15 г/дка/, Метсул Супер 60 ВГ /1 г/дка/, Спринт 20 ВП /4-4.5 г/дка//препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Спринт 75 ВП /1-1.5 г/дка или 2-2.5 г/дка при внасяне след сеитба, преди поникване// препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Хармони Екстра /350 мл/дка//прилага се с прилепител Тренд – 0.15%/, Гродил 75 ВДГ /2 г/дка/ или Гранстар 75 ДФ /1-1.5 г/дка/, внесен във фаза 2-ри – 4-ти лист на плевелите /при необходимост се комбинира с 2,4 Д ам. Сол или Старане 250 ЕК/.
Ефективен резултат за едновременна борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели може да се постигне ако наесен след фаза на развитие трети лист се внесе някой от следните хербициди: Арелон 50 ЕК /350 мл/дка, Дикуран Форте 80 ВП /200 г/дка//може да се внесе и след сеитба, преди/, Изопротусан 500 СК /350 мл/дка или 400-500 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/, Изор 500 СК /350 мл/дка или 400-500 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/, Изофло 500 СК /350 мл/дка или 400-500 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/, ИП 50 Фло /350 мл/дка или 400-500 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/, ИП 830 ВГ /210 мл/дка или 240-300 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/ или Кварц Супер /125 мл/дка //може да се внесе и след сеитба, преди поникване в същата доза/.
Срещу дивия овес се използват хербицидите Авадекс БВ 480 ЕК /250-320 мл/дка/, внесен преди сетбата с инкорпориране и Авендж 250 СЛ /250-400 мл/дка/ /внесен от братене до начало на вретенене/.
За борба с едногодишни житни плевели в т.ч. див овес са ефективни хербицидите Асерт 250 СК /200-300 мл/дка/ и Грасп 25 СК /100-120 мл/дка//прилага с в комбинация с Атплюс 463 в доза 100-120 мл/дка/, внесени в началото на трайното пролетно възобновяване на вегетацията на пшеницата /февруари-март/, както и Пума Супер 7,5 ЕВ /100 мл/дка/, Пума Супер 100 ЕК /70 мл/дка/, Скорпио Супер 100 ЕК /70 мл/дка/, Топик 080 ЕК /30-50 мл/дка/, използвани от фаза 3-ти лист до края на фаза братене на дивия овес.
За същата цел се използва и Суперсуфикс /250-300 мл/дка, внесен в края на фаза братене на пшеницата.
Комбинацията от хербицидите Хусар Макс + Дженапол ЛРО /20 г/дка + 40 мл/дка/ или /25 г/дка + 50 мл/дка/ е ефективна срещу едногодишни житни и широколистни плевели в т.ч. срещу слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели при пшеницата. Внася се от фаза 3-ти лист до края на фаза братене на културата. Ниската доза се препоръчва за широколистни, а високата – за житни плевели /див овес, лисича опашка/.
Третирането с хербициди може да се извърши с наземна и летателна техника. Използуването на летателна техника има своите предимства по отношение на ефективност и бързина. Посевите не се утъпкват, но струва по-скъпо.
Борбата с болестите е основна грижа поради съществуването на голям брой икономически важни болести (брашнеста мана, кафява ръжда, базично гниене, жълтата, черна и стъблена ръжди и др.).
Агротехническите средства за борба включват избор на сортов състав съобразно условията и устойчивостта на сортовете към болести, отглеждане на пшеницата в сеитбообръщение и само в изключителни случаи като повторка или монокултура, унищожаване на самосевките от житните култури и избягване на много ранна сеитба.
Химичната борба се води чрез обеззаразяване на семената /разгледана е в раздела “Сеитба”/ и през вегетацията, чрез третиране на посевите.
Сещу брашнеста мана /икономически най-важната болест при пшеницата/ през вегетацията с успех могат да се ползват следните фунгициди: Артеа /40 мл/дка/, Каликсин /75-100 мл/дка/, Ментор /70 мл/дка/  и Сопрано 125 СК /50 мл/дка/.
Голяма част от фунгицидите са ефективни срещу група от важни болести: Алегро /50 мл/дка/ -срещу брашнеста мана и кафява ръжда, Байфидан /50 мл/дка/ – срещу брашнеста мана, черна, кафява и жълта ръжда, Бампер Супер /100 мл/дка/ и Суми 8 12,5 ВП /50 г/дка/ – срещу брашнеста мана, кафява и черна ръжда, Импакт 25 СК /25 мл/дка/ – срещу кафява и жълта ръжда и брашнеста мана, Каризма /120 мл/дка/ – срещу  брашнеста мана и стъблена ръжда, Карамба 60 СЛ /100 мл/дка/ – срещу брашнеста мана,  жълта, кафява и черна ръжда, Корбел /100 мл/дка/ – срещу брашнеста мана и жълта ръжда, Пънч 40 ЕК /20 мл/дка/ – срещу брашнеста мана, жълта ръжда и базично гниене /40 мл/дка/, Спортак 45 ЕК /100 мл/дка/ – срещу фузариум по класовете и базично гниене, Танго /60 мл/дка/ – срещу кафява ръжда, стъблена ръжда и брашнеста мана, Танго Супер /100 мл/дка/ и Фалкон 460 ЕК /60 мл/дка/ – срещу брашнеста мана и стъблена ръжда по пшеница /150 мл/дка/.
Пшеницата се напада от много неприятели. Борбата с тях се води чрез интегрирана растителна защита. Агротехническите средства са спазване на сеитбообращениe, унищожаване на плевелите чрез механични обработки, оптимални посевна норма и торене, своевременно прибиране на предшествениците.
Химичната борба срещу житния бегач, житните бълхи, цикадки и листни въшки се води с Агрия 1050 в доза 200 cm3/da, Волатон 50 ЕК – 100-150 cm3/da, Нуреле дурсбан 75 cm3/dka. Срещу възрастните на житните пиявици се използуват Севин 85 в доза 80 g/da, Eлокрон-50-100 g/da, Нуреле дурсбан – 50 cm3/da, Еколукс – 150 cm3/da. Срещу ларвите на житната пиявица се използуват Севин, Елокрон и Падан в доза 100 g/da, Вазтак и Карате – 15 cm3/da, Суми алфа и Децис – по 30 cm3/da. За борба с житните дървеници са ефикасни Амофен – 500 cm3/da, Агрия 1050 -120 cm3/da, Релдан – 125 cm3/da, Вазтак или Карате – по 15 cm3/da, Суми алфа – 25 cm3/da, Суми комби – 75 cm3/da и др.
За борба с полевката се пръска с Нувакрон в доза 300-350 cm3/da, при строги предпазни мерки. Използуват се и примамки от Реденит, Ратак, Талон или Сторм – 1,5-2 kg/da.
Един от интензивните фактори за получаването на стабилни добиви от пшеница е напояването. При нашите климатични условия валежите не са в състояние да задоволят напълно нуждите на културата. Водоразходът през пролетния период е средно 200 m3/da. За условията на нашата страна за този период валежите съставляват средно около 50% от това количество.
Най-голям е среднодневният водоразход в периода  изкласяване-млечна зрелост – 4-5 m3/da.
Поливките на пшеницата са предпосевни и вегетационни. Предпосевните се извършват в години със силно изразено есенно засушаване. Чрез тях се създават нормални условия за добра подготовка на почвата, нормална сеитба, бързо и дружно поникване. Когато се използува голяма поливна норма – 80-100 m3/da, поливките са влагозапасяващи. Тези поливки са с голямо значение за запасяването на двуметровия почвен слой с вода, който през години с пролетни засушавания обезпечава растенията с достатъчно влага.
С вегетационните поливки през вегетацията се цели да се поддържа оптимална почвена влажност. За канелените горски почви предполивната влажност на почвата се поддържа 70-80%, а за карбонатните черноземи – 70-75%. Поливките през фазите вретенене и изкласяване са с решаващо значение / особено тези извършени 15-20 дни преди изкласяване/ защото водоразходът на пшеницата в тези фази е най-голям.
Пшеницата се напоява гравитачно или чрез дъждуване. Площите за гравитационно поливане, независимо дали то ще бъде по лехи или бразди, трябва да бъдат добре предварително подравнени. По-съвършен начин на напояване е дъждуването, но са необходими доста по-големи капиталовложения. При гравитационното поливане поливните норми са 70-100 m3, а при дъждуването – 50-60 m3/da.
Прибиране. У нас прибирането се извършва по два начина – еднофазен и двуфазен. Основен начин е еднофазният. Жътвата при него започва във восъчна зрелост при влага на зърното 13-18%. Осъществява се със зърнени комбайни. Сламата се прибира в купнителя на комбайна или се полага на непрекъснати ивици. След напълването на купнителите сламата се оставя на определено място, а след ожънването на площта се извлича с влачка в края на блока, където се стифира. Сламата от ивиците се балира със сламопреси, които се изнасят и стифират.
Двуфазното или разделно прибиране се извършва във восъчна и в началото на пълна зрелост. Посевите се окосяват с виндроуери и се полагат на откоси. След 3-5 дневен престой на полето откосите се подбират и овършават комбайн, оборудван с подбирач. Разделното прибиране се прилага при силно заплевелени посеви, когато сортовете са ронливи, в райони, където има опасност от градушки и проливни валежи в периода на прибиране. Този начин се прилага на посеви с гъстота над 350 класоносни стъбла на 1m2, с височина над 80 cm, а окосяването трябва да се извърши на височина  20-25 cm.
Овършаното зърно се извозва до площадки, където се дозсушава по естествен път до 13-14 % влажност, почиства се и се съхранява в силози или складове.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.