Този сукулент иде от Южна Африка и, е само един от видовете от ботаническия род Алое, към който се числят още много растения с бавен растеж и скромни размери, годни за отглеждане вкъщи. Поради формата и привидната твърдост на мечовидните му листа, можете да го ползвате за център на кактусова градинка у дома или в зоните с мек климат, да го изнесете в подходящо сандъче за дворна украса. Алоето расте преобладаващо на височина. Листата на конкретния екземпляр са дълги до 30 см, леко огънати и осеяни с петънца. Характеризират се с остри връхчета и краища, покрити с бодли. През есента в основата на листата се появяват цветчета, които отначало са оранжеви, а по-късно постепенно минават към жълто. Отглежданите в саксия растения могат да разцъфнат чак след 3-5 години. Периодичността на растежа зависи от условията, поради което не всякога, е предвидима.
Алоето търпи минимални температури до седем градуса, но се развива най-добре между десет и двадесет и два градуса. Необходима му, е много, но непряка слънчева светлина. През зимата понася пълния припек, но само ако не, е свързан и с атмосферно затопляне. От пролетта до края на лятото напоявайте обилно, като преди всяко поливане оставяйте достатъчно време на почвата да изсъхне напълно. Както за повечето сукуленти, нивото на въздушна влага не, е от особено значение и за това растение. Подхранете възрастното алое в началото на растежния му сезон чрез смяна на връхния пет сантиметров пласт от пръстта му със свеж. През въпросния период, младите още неготови за пресаждане екземпляри трябва да се торят специално. Растенията с отеснели саксии се пресаждат през пролетта в добре дренирана високохумусна почва с евентуална добавка от 30 процента едър пясък. При преместването в нова саксия, разположете алоето в пръстта на същата дълбочина, на която се, е намирало преди.
Оглеждайте растението за поява на щитоносни въшки и памуклийки. Те са едни от най-често срещаните вредители при отглеждането на Aloe microstigma. Въпреки, че са миниатюрни и трудно забележими, може да разпознаете наличието на щитоносни въшки, ако имат кръгли тъмни люспи по долната страна на листата. Докато памуклийките обикновено се загнездват около дръжките на растението. И двата вредителя можете лесно да ги отстраните с денатуриран спирт или специален инсектицид.