Изисквания към топлина. Фасулът е топлолюбиво растение. Семената му започват да никнат при температура 8-100С, но оптимална температура за поникването му е 18-220С.
Пониците и младите растения издържат до – 0.5 – 10С, а при многоцветния фасул до минус 2- 30С.
Оптимална температура за растежа, бутонозацията и цъфтежа е 20-250С, а за доброто изхранване на семената 25-300С.
При висока температура и поява на суховеи бутоните и цветовете масово опадват и добивът рязко намалява.
У нас за целия вегетационен период фасулът изисква температурна сума 1900 – 22000С. Той може да се засява при надморска височина до 800m.
Изисквания към светлина. Фасулът изисква много светлина и се развива добре при условията на къс ден. При дълъг ден цъфтежът закъснява, и растенията развиват само вегетативна маса. Той понася и слабо засенчване, поради което може да се отглежда в смесен посев с царевица.
Изисквания към влага. Нуждите на фасула от влага през вегетацията са различни. За да поникнат семената му трябва да погълнат 80-140% – вода спрямо масата си. За добро развитие през вегетацията фасулът изисква 350-360 mm валежи.
През периода април-юли в България обикновено падат около 200ml валежи, с 190-200ml по-малко от изискванията му.
До момента на цъфтеж растения не са чувствителни към сушата. Затова фасулът понася добре пролетните суши.
По време на цъфтежа и скоро след него взискателността му към почвената и въздушната влага се повишава. Ниската почвена и въздушна влага през този период придружени с високи температури и горещи ветрове предизвикват окапване на цветовете и младите завръзи до 64-84%. У нас това е главната причина за ниските добиви и голямото им вариране по години.
Най-голямо е потреблението на вода през периода на масов цъфтеж и нарастване на бобовете, което съвпада със 70-ия и 90-ия ден след поникването. През този период се изразходват около 60% от водата, необходима за целия му вегетационен период.
Както недостатъчната, така и излишната влага е вредна за фасула. През периода от сеитба до поникване тя причинява загниване на семената и оредяване на посева. При висока въздушна влажност пораженията от гъбните болести антракноза и бактериоза са много големи.
Изисквания към почва. Семената на фасула изнасят котиледоните си над повърхността на земята и затова изискванията му към почвата са по- големи от тези на другите бобови култури. Най-подходящи за отглеждането му са топлите, дренираните, структурните, с лек механичен състав, водопропускливи и с дълбоки подпочвени води почви. На тези изисквания най – добре отговарят, оподзолените черноземи, делувиалните и сивите горски почви. Те имат сравнително лек механичен състав, проветряват се лесно и бързо се затоплят. Подходящи са също, излужените канелени и алувиални почви.
Неподходящи за отглеждането на фасула са излужените чернозем смолници, тъмните излужени канелени и тежки песъкливо – глинести почви със съдържание на глинеста фракция над 40% .
Фасулът не понася кисели и засолени почви. Най-високи добиви се получават при неутрална или слабо алкална реакция на почвата. От всички бобови култури фасулът фиксира най-малко азот до 4kg/da. Предпочита добре запасени с макро и микроелементи почви.