Изисквания към топлина. Казанлъшката роза е формирала изискванията си в район със сравнително високи температури, както през лятото, така и през зимата. Освен това за този район (Близкия Изток) се отнася и голямата температурна амплитуда в рамките на денонощието. Студените зимни условия в нашата страна често предизвикват измръзвания, тъй като маслодайната роза почти няма период на покой през зимата и не изисква ниска температура преди началото на вегатацията си през пролетта.
Розата е растение на прохладния и влажен климат, при който температурата от февруари-март – май-юни варира от 4 до 19 о С и е със средна стойност 11-12 о С.
Вегетацията на розата започва през февруари– март. За залагането на репродуктивните органи е необходима денонощна температурна амплитуда в големи граници. През нощта температурата трябва да бъде поне 10 часа около 4о С, а през останалата част от деня – над 15о С. За диференцирането на всяка цветна пъпка са необходими 16-20 дни. Температурната амплитуда е необходима както за нарастването на бутоните, така и за съхраняване на образуваното масло.
Чувствителността на Казанлъшката роза към ниските температури често се изразява в измръзвания, които биват есенно- зимни и пролетни. Есенно-зимните измръзвания се случват често, но само в отделни микрорайони, в които храстите са вегетирали до късна есен. При внезапно застудяване до –28о С и силни студени ветрове измръзват най-често върховете на леторастите. Преди началото на сокодвижението напролет почернелите върхове трябва да се изрежат до здраво, при което, макар и с известни загуби насажденията се възстановяват.
Пролетните измръзвания причиняват по-големи загуби. Те настъпват през януари и февруари при създадени условия за преждевременно развитие на розата, при което студоустойчивостта й е разко намаляла. Последвалите застудявания са причина за големи поражения.
Изисквания към светлина. Казанлъшката роза изисква интензивно осветление през целия вегетационен период. При недостиг на светлина цъфтежът се забавя, а съдържанието на етерично масло намалява. Розата предпочита добре огрети от слънцето места. Засенчването е причина за изтегляне на клонките и издребняване на цветовете. Розовите храсти са със слаби пъпки, едри и нежни листа, които са по- податливи на болести, и които рано окапват.
Изисквания към влага. Розата е сравнително невзискателна към почвената влага. Мощната й коренова система осигурява снабдяването с вода от по-дълбоките почвени слоеве, което определя известната й биологична /но не и стопанска/ сухоустойчивост. Листата й са покрити с дебела кутикула, която допълнително подпомага икономичния водоразход. Въпреки това при по-леки почви и засушаване Казанлъшката роза страда от недостиг на влага. Почвеното преовлажняване, както и високите подпочвени води, също се отразяват негативно върху нормалното развитие на розата, заради възпрепятстване на проникването на въздух до кореновата система. На такива места розата сравнително лесно измръзва през зимата.
Казанлъшката роза е особено взискателна към въздушната влажност по време на цъфтежа. Високата въздушна влажност от порядъка на 75-90 % довежда до образуването на обилна роса, която удължава цъфтежния период и предпазва маслото от бързо изпаряване.
Изисквания към почва. Казанлъшката роза не е взискателна към почвата. Тя се развива най– добре върху дълбоки, водопропускливи и богати на органични вещества почви. Подходящи за нея са деградираните канелени горски почви, каквито има по склоновете на Стара планина и Средна гора. Част от насажденията заемат ливадно- канелените почви с подпочвени води под 2,5-3 m, които се намират в районите на Карловско и Казанлъшко. Неподходящи за Казанлъшката роза са черноземните почви, на които те страдат от хлороза, а също и тежките глинести почви, на които страда по- често от измръзване и ръжда. Не се развива добре и на плитки почви, както и на почви с близки подпочвени води, в които няма условия за нормално развитие на кореновата й система.
Най– подходящ комплекс от почвено- климатични условия има в Подбалканската долина, затворена между Стара планина и Средна гора. Районът е надеждно защитен както от студения вятър от север, така и от топлите течения от юг. Зимата е мека, а пролетта хладна и продължителна. Честите и краткотрайни превалявания през май-юни благоприятстват цъфтежа и образуването на етерично масло. Хладният и влажен въздух съдейства за образуване на изобилна роса по време на розобера. Тези уникални природни условия са станали причина за формирането в този район на Казанлъшката маслодайна роза, която разнася славата на България с характерните изключително ценни качества на прочутото българско розово масло.