Лавандулата може да се отглежда при различни почвени и климатични условия и на терени с надморска височина от 0 до 1000 m.
Изисквания към топлина. Лавандулата е топлолюбиво растение, което изисква значително количество топлина. През вегетационния период, който продължава средно 230-245 дни е необходима температурна сума около 36000 С. В същото време тя е студоустойчиво растение. Многогодишните разклонения издържат от -26 до -330 С. Поникването на семената започва при 12-140 С, а разлистването напролет на растенията при температура 8-90 С. В началото на вегетацията младите растения загиват при – 80 С. Цветодаващите растения и младия разсад измръзват при -5 до -80 С.
През вегетацията изискванията на лавандулата към топлината се повишават. От започване на вегетацията до началото на цъфтежа необходимата температурна сума е 1000-11000 С, при средна дневна температура 14-150 С, която при нашите условия се набира за 70-80 дни.
По време на цъфтежа по-високите температури способстват за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
Изисквания към светлина. Лавандулата е светлолюбиво растение. Тя се развива най-добре на склонове с южно и югоизточно изложение добре огрявани от слънцето. При засенчване растенията остават слаби, съцветията – дребни с по-малко цветове и по-ниско съдържание на етерично масло. Влошава се и качеството на маслото поради намаляване на основната му съставка линалилацетат.
Изисквания към влага. Лавандулата е сухоустойчиво растение. За това й качество спомагат силно развитата коренова система, която черпи влага от дълбоките почвени слоеве, както и покритите с власинки листа, които не позволявт протичането на интензивно изпарение от надземната маса.
Не понася плитките подпочвени води и излишък на вода в почвения пласт. При тези условия кореновата система се развива слабо, растенията се нападат от гъбни болести, измръзват, което води до намаление на добива или загиването им. Лавандулата е чувствителна към въздушната влажност. Валежите от началото на вегетацията до цъфтежа спомагат за по-доброто развитие на растенията, а по време на самия цъфтеж при тихо, сухо и слънчево време се повишава количеството на етерично масло. Високата атмосферна влажност и недостатъчното слънчево греене през периода на цъфтежа оказват неблагоприятно влияние върху съдържанието и качеството на етеричното масло.
Лавндулата се нуждае от 50 % ППВ и 60 % въздушна влажност.
Изисквания към почва. Лавандулата най-добре се развива на леки, аерирани и запасени с хранителни вещества почви. Такива са карбонатните, песъчливи и каменисти почви, които са силно аерирани с алкална или неутрална реакция по предпланинските и планински склонове. Добре расте и на кафяви горски, сиви горски и канелени почви, може също да се отглежда на алувиални и алувиално-делувиални почви. Те обаче трябва да бъдат добре обработени и наторени с минерални торове. Лавандула се отглежда и на стръмни терени, като в тези случаи играе роля на противоерозионно средство.
Кисели, тежки, глинести почви, както и тези с близки подпочвени води не са подходящи за отглеждане на лавандула.