Лавандулата е многогодишно полухрастовидно растение от сем. Устоцветни (Lamiaceae), род Lavandula L., към който спадат над 30 ботанически вида, от които стопанско значение имат само три сборни вида:
Lavandula vera D. C. – обикновенна (теснолистна) лавандула.
В България се отглеждат сортове, които принадлежат към вида Lavandula vera. Високото качество на етеричното масло до 2,6 % при този вид се определя от по-голямото количество на основната съставка линалилацетат до 60 % и ниското съдържание на камфор. В естествените находища се среща при надморска височина от 500 до 1800 m.
Lavandula spica L. – широколистна лавандула. Съдържанието на етерично масло в съцветията достига до 3,0 %, но поради по-голямото количество на камфор, то е с ниско качество. Растенията от този вид имат широки листа, срещат се в райони с надморска височина до 400-500 m и се отглеждат основно за декоративна украса.
Lavandula hybrida Rev. – лавандин. Това е хибридно растение, което е получено от първите два вида. Цветовете съдържат до 3 % етерично масло, но то е с ниско качество поради повечето камфор – 3 до 10 % в състава му.
Разпространените у нас сортове спадат към обикновената лавандула: Казанлък, Карлово, Свежест, Арома, Хемус, Дружба, Юбилейна, Рая, Севтополис, Хебър, Степная (С-197), Горная, Рекорд (Х-701).