Изисквания към топлина и светлина. Семената на лена могат да поникнат при 2-30 С. За нормално протичане на процеса са необходими по-високи температури – от порядъка на 8-100 С. Младите растения издържат до минус 3-40 С, понякога до минус 70 С. Оптимални през вегетацията на влакнодайния ден са температурите 16-180 С, а на маслодайния – 25-280 С.
Влакнодайният лен е растение на дългия ден и разсеяната светлина. Такива условия при отглеждането му увеличават продължителността на вегетацията, но заедно с това и добива и качеството на влакното. Интензивната светлина предизвиква разклоняване на стъблата.
Маслодайният лен изисква къс ден и интензивно, обилно слънчево греене.
Изисквания към влагата. Влакнодайният лен е влаголюбиво растение на прохладния климат. Критичен е периодът бутонизация – цъфтеж. Тогава влажността на почвата трябва да бъде 70-80 % от ППВ. Недостигът на въздушна и почвена влага през този период забавя растежа и образуването на влакното, понижава качеството и рандемана.
След прецъфтяване, до ранна жълта зрялост, честите дъждове причиняват полягане на посевите и развитие на гъбни болести, което се отразява неблагоприятно върху добива.
Междинният, а още повече маслодайният лен, изискват през вегетацията си по – сухо и слънчево време.
Изисквания към почвата. Поради слабата коренова система, която формират растенията, на лена подхождат най – вече богатите с лесно усвоими хранителни вещества, аерирани, влагозапасени и чисти от плевели почви.
Алкалните, киселите и тежките глинести почви не са подходящи за него.
Високи и качествени добиви се реколтират на излужени канелени горски и черноземни почви.