Значение, произход, разпространение, добиви. Конопът е важна стъбловлакнодайна култура. Добитото от него стандартно влакно се отличава с голяма здравина и устойчивост на гниене. То е грубо и се използува главно за направа на канапи, въжета, рибарски мрежи, брезенти, чували, строителни зебла и др. Нестандартното късо влакно се употребява за пълнене на мебели при тапицирането им, за почистване на машинни части и др.
От отпадъците при обработката на конопените стъбла (пъздерът) се получава качествена хартия, целулоза, лигнин и др.
Семената на конопа съдържат 30-35 % бързо съхнещи мазнини, кото са подходящи за получаване на безир, лакове и маслени бои.
Конопеното кюспе съдържа 7-10 % мазнини и 18-29 % белтъчини и е отличен концентриран фураж за селскостопанските животни.
Конопът произхожда от Средна Азия. Той е отглеждан още в древността за влакно и семена. Първите писмени доказателства за това датират от 800-900 години пр. н.е. В Европа прониква едва през XVII век по два пътя – през Мала Азия и Гърция, и през Казахстан.
В света сега се отглеждат около 5,3 милиона декари, при среден добив 50-70 kg/dka влакно. Основни производители са Индия, бившият СССР, Китай, Румъния, Италия, Полша, Унгария, Франция и др.
У нас се отглежда главно в общините Плевен, Враца, Русе, Силистра и област Монтана.

Както у нас, така и в света, поради конкуренцията главно на памученото влакно, а така също и на изкуствените, площите на конопа прогресивно намаляват. Друга причина за ограниченото му разпространение у нас е, че подходящите площи са малко и трудно се прилага механизация на производствените процеси.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.