Конопът е едногодишно, разделнополово, двудомно растение.
Коренова система. Съставена е от вретеновиден централен корен, проникващ обикновено до 40-50 cm /понякога до 1.5-2 m/ дълбочина, и странични разклонения, разрастващи се радиално  до 30- 45 cm.
До 90 % от общата коренова маса е разположена в слоя 1-30 cm.
Женските растения превишават по маса на кореновата система мъжките 2,0-2,5 пъти (хетероризия).
Общо взето кореновата система на конопа е със слабоусвояваща способност. Това се явява като една от причините за повишената взискателност на културата към плодородието на почвата и торенето.
Стъбло. На височина достига от 1 до 5 m, с дебелина от 3 до 30 mm. При младите растения е зелено (често с антоцианов оттенък) и крехко. С напредване на вегетацията постепенно се вдървенява и оцветява бледожълто до жълто – кафяво. Напречното сечение в основата му е с кръгла форма, към средата – с шестоъгълна, а към върха – с четириъгълна.
Стъблото е формирано от 7-8 междувъзлия, всяко от които с дължина до 40 cm и повече.
При гъсти посеви стъблото се разклонява само в горната си част, а при редки – още от основата си.
Анатомично зрялото конопено стъбло е съставено от кутикула с епидермис, паренхим, в който пръстеновидно, в 2-3 реда, са разположени ликови снопчета, камбий, дървесина и сърцевина (фиг. 19).
Елементарните влакна са с дължина 15-35 mm и кухина (лумен) в средата. Имат вторичен произход и се образуват от камбия. Влакната са свързани чрез пектинови вещества помежду си и в снопчета.
Рандеманът на влакно е 15-23 % и зависи преди всичко от сорта, пола на растението и агротехниката. Качеството на влакното е в зависимост от същите фактори.
Образуването и натрупването на влакното не се осъществяват равномерно през вегетационния период. До фаза бутонизация процесите са забавени. С настъпването на фазата до фаза пълен цъфтеж на мъжките растения, през който период се формира 3/4  от надземната маса на посева като цяло /съставен от мъжки женски растения, приблизително поравно/ те се интензифицират и достигат своя максимум. Независимо, че количеството на влакното продължава да се увеличава до края на вегетацията на женските растения –  този е най-благоприятния момент за прибиране на посевите предназначени за влакно, тъй като отлагането означава понижаване на общото количество качествено влакно /дължащо се в по-голяма степен на мъжките растения, които биха презрели/.
Мъжките растения съдържат с 3-5 % повече и по-висококачествено влакно. Независимо от това, 2/3 от общия добив на посева се дължи на женските растения, тъй като те са с по-високи и с по-дебели стъбла.
Листа. Семеделните и първата двойка същински листа на конопа са едноделни (назъбени). Втората двойка са 3- делни (длановидни). По – нагоре по стъблото броят на листните дялове постепенно нараства и достига 5-7 (в отделни случаи до 11-13). Към върха броят на дяловете отново намалява.
Съцветие. Женските растения формират класовидни съцветия (семенни главички), разположени в пазвите на листата от връхния пояс на стъблото, а мъжките – метловидни съцветия, разположени по страничните разклонения и върха на стъблото (Фиг. 19 и 20).
Цветове. Женските цветове са съставени  от срастнал еднолистен перигон, от чиято странична цепнатина излизат 2 дълги перести бели крилца и едногнезден плодник, а мъжките – от прост околоцветник с 5 жълтозелени венечни листенца и 5 тичинки, разположени висящо, оцветени в жълто.
Плод. Представлява малко, едносеменно орехче, с диаметър 2-3 mm. При вършитба  се разпуква лесно и семето се отделя.
Семена. Те са овални, леко сплеснати, с гладка повърхност и сивозелена или кафява окраска, често мозаечно оцветени. Масата на 1000 семена е 20-25 g.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.