Изисквания към топлина. Овесът не е взискателен към топлината. Семената му поникват при 2-3°С, но оптималната температура за поникване е 15-20°С. Кълновете понасят краткотрайно понижаване на температурата до –7 – -8°С.  В по-късни фази от развитието си – ІІІ-ти лист и братене зимуващите форми издържат понижаване на температурата до (-10)–(-11)°С. Овесът е растение на прохладния и влажен климат. Оптималните температури по време на братене, вретенене, цъфтеж и узряване са до 18-20°С. Високите температури  над 25°С се отразяват неблагоприятно върху развитието на растенията. Овесът в такива условия страда по-силно от пшеницата, ечемика и ръжта. Температурите, по-високи от 38°С парализират устицата на листата много по-бързо отколкото при пшеницата и ечемика, при което водообменът се нарушава. Високите температури в полските райони, ниската атмосферна влажност, честите суховеи по време на наливане на зърното са основните причини за ниските добиви. Овесът е растение на дългия ден.
Изисквания към влага. Овесът предявява по-големи изисквания към влагата спрямо останалите зърнено-житни култури на умерения климат. Семената му трябва да поемат 65% вода спрямо масата си, за да поникнат, докато другите изискват около 50%. За оптималното му развитие през целия вегетационен период са необходими прохладен и влажен климат. Това прави северните и западните европейски страни по-благоприятни за развитието му. Овесът има транспирационен коефициент 474, който също е по-висок в сравнение с останалите зърнено-житни култури. Той отразява значително по-големия водоразход за формиране на единица сухо вещество и определя овеса като култура, която изразходва водата крайно неикономично. Критична е нуждата от влага в периода около 15 дни преди изметляването. Засушаванията в този период, както и по-късно по време на наливане на зърното се отразяват негативно върху добива.
Изисквания към почвата. Овесът има сравнително малки изисквания към почвата. Много по-малко взискателен е от пшеницата и ечемика, но е по-взискателен от ръжта. Той успява на всякакви почви – от тежки блатни до леки песъчливи, стига те да са обезпечени с достатъчно влага. Предпочита добре запасени с хранителни вещества почви, като например черноземите от всички разновидности, където дава по-високи добиви. Върху кисели почви (pH 5-6) се развива по-добре от пшеницата, ечемика и ръжта, но за сметка на това по-трудно понася алкална реакция и засоляване.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.