Изисквания към топлина и светлина. Тютюнът е топлолюбиво растение. Семената му покълват – поникват при минимална температура 8-100 С, но за продължителен период от време (25-280 С е оптимална – покълването се осъществява за 2-3 дни, а поникването – за 4-6 дни след него).
Растенията загиват при минус 1-20 С.
Оптималната температура през вегетацията  за сортотиповите от ориенталският подвид е 23-250 С, а за тези от американския – 26-280 С /18.5-210 С нощни; 29-320 С дневни/. Необходимата температурна сума през цялата вегетация е съответно 1800-26000 С и 2600-35000 С.
Големите денонощни температурни амплитуди през вегетацията се отразяват неблагоприятно върху растежа и развитието на растенията.
Тютюнът е растение на късия ден и обилното слънчево греене. При такива условия се залагат по-големи и по-голям брой технически годни листа, което повишава средния добив.
Недостигът на светлина предизвиква забавяне на развитието, етиолиране на листата и тяхното узряване. Те стават по-тънки и еластични, по-несъдържателни. Най-чувствително е влиянието на светлината през III и IV етап на органогенезиса, когато се залага и формира листният апарат и се залагат генеративните органи на растението.
Изисквания към влага. За килограм сухи листа тютюнът изразходва 0.5 – 1 л. вода.
Едролистните сортотипове имат по-големи изисквания. Тяхното отглеждане при наши условия задължително изисква поливане. Оптимална за тях е 70-75 % от ППВ, а за дребнолистните – 55-60 % от ППВ.
Критичен период за ориенталските сортотипове е от формирането на 8-10 листа до обиране на 1/2 от листата, а за Вирджиния и Бърлей – фенофазите израстване и формиране на растенията-бутонизация.
От зацъфтяването нататък нуждите от вода рязко намаляват. Даже слабите засушавания тогава са от полза. Ускоряват узряването на листата и подобряват качеството им.
Изисквания към почва. Най-добри за ориенталските тютюни са почвите, формирани върху дълбока, чакълеста или песъчлива подпочва и орен слой, наситен с дребни скелетни материали, беден на хумус, с понижен хранителен, но с добър топлинен, въздушен и воден режим. Само на такива почви може да се получи висококачествена продукция. Неподходящи са глинестите черноземни почви и всички с тежък механичен състав /с над 50 % физична глина/ и ниска водопропускливост.
Едролистните тютюни изискват по-тежки по механичен състав почви /с изключение на силно глинестите, клисавите и заблатените/ богати, наносни, ливадно-алувиални и черноземни почви.
И двата сортотипа тютюн виреят добре при рН  на почвата 4.5-8.5.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.