Царевицата се напада от много болести, които причиняват съществени загуби.
Загниването на семената и кълновете в почвата се проявява при сеитба във влажни, студени и сбити почви. При такива условия семената поникват бавно и продължително време, вследствие на което се нападат от различни почвени патогени (питиум, фузариум, ризоктония) и посевите остават редки. Борбата се води чрез третиране на семената с един от следните фунгициди: Берет МЛХ 360 в доза 125 ml за 100kg семена, Витавакс 200 фф – 250 ml в 4 l вода за 100 kg семена, Реал 200 ФС – 25 ml / 4 l вода за 100 kg семена/, Реал 300ФС – 15 ml /4 l вода за 100 kg семена /, Роял ФЛО 42 С-175 ml + 15 ml оцветител за 100 kg семена.
Една от най-широко разпространените болести по царевицата е кореновото и стъблено гниене. Тя се проявява след прецъфтяването в млечна и млечно-восъчна зрялост. При това заболяване растенията се изкубват лесно, корените са загинали и са с червено или розово оцветяване. Гниенето обхваща няколко междувъзлия от стъблото, които са омекнали и са със сламенокафяв цвят.Кочаните на болните растения са увиснали, зърната са дребни недохранени и недобре прилепнали едно до друго. Борбата се извежда чрез отглеждане на устойчиви хибриди и спазване редуването на културите в сеитбообръщението.
Болестта гниене на кочаните има различни признаци в зависимост от вида на причинителя. Проявява се във восъчна, в пълна зрялост, но може да се прояви и в периода на съхранение. Друг вид гниене на кочана е нигроспорозата. При нея характерно е размекването и разпадането на вретеното на кочана на надлъжни сектори заедно със зърното. Борбата се извежда чрез отглеждане на хибриди с по-ниска чувствителност към болестта, както и чрез поддържане на определени условия при съхранението на царевичните кочани в кошове.
Обикновената главня се проявява във вид на белезникави тумори с различна големина по всички надземни части на царевичното растение. Това заболяване се среща и сега, но е с по-малко значение, защото отглежданите хибриди са с по-висока устойчивост. Спорите на причинителите й могат да заразят младите тъкани на растенията през целия вегетационен период и това е причина за трудната борба с нея.
Листният пригор е широко разпространена болест в света. В миналото у нас разпространението й е било по-ограничено. Сега особено на поливни площи и на посеви с по-голяма гъстота щетите от нея нарастнаха. Нападат се листата, като първите признаци са поява на продълговати сиво-зелени петна със заострени крайща. Нападенито обхваща в началото долните листа, след което се разпространява и обхваща цялата листна маса. Борбата се води чрез правилното сеитбообръщение, оптимална за дадения хибрид гъстота, чисти от плевели площи, устойчиви хибриди.
Мозайката е най-разпространената и единствена вирусна болест по царевицата у нас. Най-често напада растенията във фаза 3-ти до 6-ти лист и от болните растения добива е с около 30 % по-нисък. Борбата се води срещу балура и кокошото просо, които са основните източници на вируси, срещу листните въшки като преносители на вируса и отглеждане на устойчиви хибриди.
Царевцата се напада и от редица неприятели. Най-голями вреди нанасят телените червеи. Те нагризват засятите семена, корени и подземни части на царевичното растение. Агротехническите мероприятия за борба с тях се свеждат до навременна основна обработка на почвата, сеитба в добре затоплена почва, провеждане на междуредови обработки (окопаване) за запазване на посевите чисти от плевели. Химичните средства за борба се извеждат в зависимост от установената плътност, чрез третиране на семената и чрез внасяне в почвата. Използуват се някои от следните инсектициди: Мезурол 500ФС –1.5 l за 100 kg семена, Диафуран 35 СТ – 2.5 l за 100 kg семена, Карбосан 35 СТ – 2,5 l за 100 kg семена, Каунтер 5Г – 2 kg на декар внася се едновременно със сеитбата, Фурадан 35 СП – 2.5 l за 100 kg семена.
Лъжетелените червеи нанасят същите повреде и борбата с тях е както с телените червеи.
Сивият царевичен хоботник е разпространен в цялата страна. Прегризва младите растения и при голяма плътност за едно-две денонощия може да унищожи посевите. Борбата се извежда чрез пръскан на посева с Агрия 1050 – 300 ml/da, Децис 25 ЕК – 100 ml/da, Маршал 25 АК – 150 ml/da, Моспилан 20 СП – 10 g/da, Новакрон 40 ПК-200 ml/da, Падан 50ВП – 150 g/da.
Повсеместно разпространение в страната има царевичния пробивач. Нанася най-големи вреди при вгризване в стъблата и дръжката на кочана.
Повредените растения се нападат от фузариум и други болести. Борбата се води чрез отглеждане на устойчиви хибриди. От химичните препарати по-ефикасни са Падан 50 ВП в доза 100 g на декар, Падан 95 СП – 60 g на декар, Талстар 10 ЕК-30 ml на декар, Алфа комби 5125 ЕК- 70 ml на декар.