Значение, произход, разпространение и добиви.  Царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. Отглежда се основно за зърно, което се отличава с висока хранителна стойност и се използва главно за храна на селскостопанските животни. Около 55% отнего се използува за фураж, 20-25% – за  храна  на хората и 15-20% – за технически цели.
По хранителна стойност един килограм царевично зърно се равнява на 1.34 кръмни единици.
В някои страни на света тя е основна храна за населението, а в други се използва за производство на хляб чрез прибавка към пшеничното брашно.
В царевичното брашно няма глутен, за това не може да се приготви такъв хляб, какъвто се получава от пшеничното или ръженото брашно. От зърното се приготовляват и сухи закуски (корнфлекс, попкорн), или консерви.
Освен за храна на животните и човека, зърното на царевицата се използва за производство на скорбяла, глюкоза, декстрин, масло, спирт, грис.
Царевицата, в сравнение с останалите житни, образува голяма надземна маса, която в зелено състояние се използува за храна на животните в свежо състояние /за зеленоизхранване/ или под формата на  силаж.
След узряване листно стъблената маса се използува като груб фураж. Тя е и суровина за получаване на целулоза.
Какалашките /вретената/ на кочаните съдържат декстрин и в смляно състояние могат да се използуват като фураж за преживните животни.
Голямо е агротехническото значение на царевицата като окопна култура. Тя е основен предшественик на пшеницата в нашата страна. При поливни условия може да се засява като втора култура за  уплътнено използуване на земята.
Царевицата има и недостатъци. Ниско е съдържанието на протеин в зърното и на незаменимите аминокиселини лизин и триpтофaн. Съществуват хибриди с високо (до 20 %) съдържание на протеин, но те са нискодобивни.
Произхожда от Америка. Древните народи са я отглеждали около 4000 години пр. н.е. Испанците към края на XV в. я пренасят в Европа, откъдето преминава в Османската империя и на Балканите, а от тук се пренася и в други страни на Европа под името “турска пшеница”.
В сравнение с останалите зърнено-житни култури царевицата е с ненадминати продуктивни възможности, които все още не се използуват напълно. Средните добиви в редица  страни на света са около 700-750 kg/da, а в други те са твърде ниски  от 50 до 150 kg/da. В нашата страна средните добиви се колебливи. Основен лимитиращ фактор за това се явява незадоволяването на нуждите на посевите с влага през критичните периоди на изискванията. На големи площи при поливни условия у нас са получавани по 1000-1500 kg/da зърно, а в Института по царевицата в Кнежа и  над 2000 kg/da.
Площите, добивите и производството на царевицата за зърно и тяхните тенденции в света и у нас са систематизирани в таблица 9.

Фирмите за кърти чисти извозва услуги. Покриви хидроизолация и изолация.