Щитоносни въшки. Щитоносната въшка е покрита с жълтеникав, сив или кафяв, кръгъл или овален щит, плътно прилепнал до повърхността на листата или клончетата. Възрастното насекомо е неподвижно. То умира, след като снесе множество яйца под щита си. От тях се излюпват едва забележими ларви, които преминават по други части на растението. Щитоносната въшка се храни със соковете на гостоприемника и го изтощава. Борбата с нея е много трудна, защото щитът предпазва и възрастното насекомо, и яйцата. При слабо нападнати растения може да опитате с ръчно избиване на паразита, като смачквате яйцата и ларвите под щита. Но когато растенията са силно нападнати, тази борба не дава резултат. В такъв случай постъпете така. Настържете сапун и го залейте с топла вода, за да получите една кафена чаша сапунена каша; прибавете към нея същото количество счукан на каша чесън и три кафени чаши вода. С тази смес намажете растението навсякъде, където има въшки. При мазането щитовете на въшките се отделят, а ларвите умират. Неповредени остават само яйцата. Затова след няколко дни намазването трябва да се повтори. За цветя с голи стъбла и листа (лимон, лян и др.) обикновено са достатъчни две намазвания. След 15—20 часа растенията се изкъпват.
По-трудна е борбата, когато по стъблото има остатъци от старите листа, какъвто е случаят с палмите и с някои папрати. Нападнат ли се такива растения, най-добре е да се унищожат, за да не се превърнат в гнездо на зараза.
– Земният червей не се храни с растителни сокове, нито с живи части на растението, но затворен в малкото саксийна пръст, рови корените и става вреден, докато в градината е полезен. Можете да освободите растението от земния червей, като накиснете саксията до горния й ръб във вода.
– Малки бели червейчета се появяват често в саксийната пръст. Те не са опасни за растението. Показват само, че домакините са прекалили с поливането и че водата не се е изтичала от саксията. Червейчетата се унищожават, като се полее пръстта със сапунен разтвор. След това обаче трябва да се подобри и поливането.