Въпреки променливия вкус на обществото розата всякога се е смятала за царица на цветята и подобряването й започнало още от най-отдалечени времена. Сега обществото разполага с множество (над 20 000) сортове градински рози и техният брой непрекъснато нараства.
Групиране
Сортовете на градинските рози се различават помежду си по различни особености, но най-важната от тях е начинът на цъфтенето. Според него се очертават главно две групи — веднъж цъфтящи и постоянно цъфтящи рози.
От веднъж цъфтящите у нас се отглеждат главно два вида — трендафилът и увивната японска роза.
В групата на постоянно цъфтящите рози влизат сортове, твърде различни по други признаци. Въз основа на тези различия се очертават следните подгрупи:
1. Средно високи храстовидни рози с едри цветове (чайно-хибридни), които се използват за групи и за отрязан цвят. Някои от тези рози са ,Jouvenсе11е — розововинена, Саnаsta — алена, Barbara — златожълта, Antigone — индийско- жълта с розов оттенък отвън, Eminence — виолетова.
2. Едростъблени вариетети на първата подгрупа, буйно растящи и катерливи.
3. Едроцветни рози с падащи стъбла — също вариетети на розите от първата подгрупа.
4. Ниски храстовидни японски рози с дребни цветове (прости или кичести), събрани в кичури — ниските форми на роза мултифлора. Тези рози подхождат за цветни лехи и групи, понеже закриват почвата. Те цъфтят до късна есен.
5.Хибриди (кръстоски) между розите от първата и четвъртата подгрупа. Те са ниски храсти с цветове, събрани в кичури, но цветовете им са доста едри. Отлични са за лехи и Групи, понеже са ниски и се разклоняват силно подобно на единия от родителите, а цветовете им са едри.
Ето няколко сорта от тези рози: А1саzаг — червена, Allgold — златожълта, Vendom — розова, Atlantic — кървавочервена, полукичеста, Derby — виненочервена, Guitare— чайна.